Решение № 1313 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2009 г.
ВАСV отделение02.02.2010 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
Отменя решение от 16.03.2009 г., постановено по адм. дело № 83/2008 г. на Административен съд София-град и вместо него постановява: Отменя заповед 290/18.12.2007 г. и заповед № 291/18.12.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба - София. Оставя без разглеждане искането на Михаил Стоянов Мазников за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност и прекратява производството по делото в тази част. Осъжда Националната ветеринарномедицинска служба София да заплати на Михаил Стоянов Мазников от с. Капитан Андреево, Хасковска област направените разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1313 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Михаил Стоянов Мазников от с. Капитан Андреево, Хасковска област против решение от 16.03.2009 г., постановено по адм. дело № 83/2008 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/ - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Михаил Стоянов Мазников срещу заповед № 290/18.12.2007 г. на генералния директор на НВМС, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и срещу заповед № 2901/18.12.2007 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Установено е по делото, че Михаил Мазников е изпълнявал длъжността "главен инспектор" в отдел "ГИВП - Капитан Андреево", дирекция "Граничен ветеринарномедицински контрол" към НВМС. При извършена проверка е прието, че по време на нощна смяна на 8.09.2007 г. от 20.00 часа до 01.00 часа на 9.09.2007 г. жалбоподателят не е таксувал 17 броя чуждестранни товарни автомобили, и по време на дневна смяна на 15.09.2007 г. от 13.00 часа до 20.00 часа на 15.09.2007 г. не е таксувал 10 товарни автомобили с българска регистрация и 46 броя товарни автомобили с чужда регистрация, влизащи на територията на РБългария. Мазников не е издал квитанция за платена такса на 73 броя товарни автомобили по време на двете смени, като с тези си действия е ощетил бюджета на НВМС и държавата. За тези действия на жалбоподателя е изготвен доклад с вх. № 4185/24.10.2007 г. от комисия, назначена със заповед № 886/16.10.2007 г. Със заповед № 1059/9.11.2007 г. генералния директор на НВМС е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Мазников, който с протокол от 13.12.2007 г. е възприел описаната фактическа обстановка и предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", което е било наложено с оспорената пред АССГ заповед. На 16.12.2007 г. жалбоподателят е дал писмени обяснения, а на 18.12.2007 г. е издадена оспорената пред АССГ заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са неправилно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ, бр. 24 от 2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и не са спазени от административния орган. В случая Михаил Мазников е дал писмени обяснения на 16.12.2007 г., а е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на 19.07.2007 г. - видно от приложения по делото протокол. Следователно изслушването на жалбоподателя е станало след издаване на заповедта за уволнението му - която е от 18.12.2007 г., с оглед на което това изслушване е без правно значение за дисциплинарното производство. Целта на изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. При това положение, липсва едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган и е налице основанието за отмяна на заповедта по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл - съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да отмени заповеди № 290/18.12.2007 г. и № 291/18.12.2007 г. на генералния директор на НВМС като незаконосъобразни. Искането за възстановяване на заеманата длъжност следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която възстановяването на длъжност се извършва при явяване на държавния служител на работа в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението му е признато за незаконно. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касатора, ответникът следва да му заплати 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му пред първата съдебна инстанция. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,