Решение № 1471 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14209/2012 г.

Решение № 1471 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14209/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Красимир Христов Каменов от гр. Видин срещу решение № 91 от 15.10.2012 г. по адм. дело № 175/2012 г. на Административен съд Видин. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. Иска отмяна на оспореното решение, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени заповед № з-206 от 14.06.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" - гр. Видин (РУП - Видин). Ответникът началникът на РУП - Видин, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на административния съд да бъде оставено в сила на правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на Красимир Каменов против заповед № з-206 от 14.06.2012 г. на началника на РУП - Видин, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на същия му е отказано издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие, отнето е разрешението с изтекъл срок на валидност, както и е постановено изземването на притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличието на посочените в нея фактически и правни основания. Установил е, че административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх. № 8633 от 22.05.2012 г. с искане да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие - пистолет "Глок", калибър 19 мм. Искането е мотивирано с необходимостта от самозащита във връзка с дейността му като адвокат, по повод на което при обслужването на някои търговски дружества борави с големи суми пари, изтъква също така, че във връзка с работата с криминално проявени лица и за личната му сигурност има нужда от законно притежавано оръжие. След като е обсъдил данните по административната преписка, административният съд е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Приел е, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин нуждата от носене на огнестрелно оръжие. Изтъкнал е, че потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешения от типа на процесното не замества необходимостта от установяване по безспорен начин на категорична и реална необходимост от носене на оръжие. Мотивиран по този начин, съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение. Правилността на отказа за издаване на разрешение за съответните дейности обосновава и правилността на заповедта в частта й относно отнемане на разрешението с изтекъл срок на валидност и изземването на притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпаси. Оспореното решение е правилно. Съдът обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя. При точно прилагане разпоредбите на приложимия материален закон, решаващият състав е извел извод за законосъобразността на постановения отказ. Правилно е заключението за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касационния жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - липсват доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство, т. е нуждата от самоотбрана не е установена по безспорен начин. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото му, тъй като същият работи с криминално проявени лица и осъществява дейност, която предполага да носи у себе си големи суми. Така визираните обстоятелства, обратно на твърденията в касационната жалба, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква, не сочат нито на реална, нито дори на вероятна заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото автоматично ще се подновява. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са съответни на закона и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че представената като доказателство пред касационната инстанция негова жалба до началника на СДВР - Видин обосновава реална опасност за него и неговото семейство и представлява основание заявлението му за издаване на разрешение да бъде уважено. Подадената жалба действително установява опасност за лицето и нужда от самоотбрана, но към минал момент -, жалбата е подадена преди седем години, поради което обстоятелствата, обективирани в нея, са ирелевантни за издаване на разрешение за носене на оръжие към настоящия момент. Периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението 22.05.2012 г. Посоченият в мотивите на заявлението мотив "за самозащита и лична сигурност, предвид правата ми на гражданин на Република България" правилно е преценен както от административния орган, така и от съда като липса на основателна причина по смисъла на специалния закон, обосноваваща по несъмнен начин носенето и съхранението на огнестрелно оръжие. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на личното спокойствие на молителя и осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. По изложените съображения, решението на Административен съд Видин е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на административния орган възнаграждение за защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд,