Решение № 10179 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2009 г.

Решение № 10179 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2009 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Агенцията за държавни вземания е подал касационна жалба против решение от 20.11.2008 г. по адм. дело № 202/2007 г. по описа на Софийския градски съд, с което е била отменена издадената от него заповед № 2349/27.12.2006 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Лидия Русева Маркова, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответницата Лидия Русева Маркова е оспорила жалбата и е поискала присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за неоснователна. Съдът е установил, че Лидия Русева Маркова е била назначена на длъжност "главен експерт" с ранг II-ри младши, в отдел "Процесуално представителство", дирекция "Банкова несъстоятелност" на АДВ със заповед № 79 от 21.01.2002 г. Със заповед № 454 от 5.04.2006 г. служителката е била преназначена на длъжността "главен експерт" с ранг I-ви младши в отдел "Пазар на вземанията", дирекция "Частни държавни вземания". Служебното й правоотношение е било прекратено със заповед № 2349/27.12.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител, поради получена възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Съдът приел, че в хода на проведената процедура по атестирането на държавния служител са били допуснати съществени нарушения. В представения формуляр за оценка липсвал съгласуван с оценяващия ръководител работен план за началото на периода, за който се отнася атестацията, както и не било отразено провеждането на междинна среща. Служителката е била оценявана за индивидуалното изпълнение на длъжността, на която е била преназначена, а периодът на оценяване е определен от 9.05.2006 г. до 31.12.2006 г. Работният план е бил изготвен и съгласуван на 1.06.2006 г., междинна среща не е била проведена, а заключителната среща е била проведена на 30.11.2006 г., с поставяне на обща оценка на трудовото изпълнение за периода на оценяване 5 - неприемливо изпълнение. Служителката е упражнила правото си по чл. 28, ал. 1 НУРАСДА и на 5.12.2006 е подала възражение срещу поставената й оценка до контролиращия ръководител. Той потвърдил поставената оценка на 11.12.2006 г. С оглед констатираните нарушения, Софийският градски съд отменил заповед № 2349/27.12.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. Решението на административния съд не противоречи на материалния закон. След обсъждане на данните по административната преписка, съдът обосновано приел, че при атестиране на служителката не са били спазени нормативно установените правила. Атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността преминава през следните 3 етапа: 1. изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2. междинна среща в средата на периода; 3. заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода - чл. 11 НУРАСДА. Всеки от тях има своето самостоятелно и независимо от другите етапи място в атестирането и се реализира по реда и при условията, посочени в наредбата, като крайната цел е определяне на общата оценка на изпълнението на длъжността за съответния период на оценяване. В разглеждания случай при атестацията на държавната служителка не е спазено изискването на чл. 12, ал. 6 НУРАСДА работният план да бъде изготвен и съгласуван в срок 30 дни след преназначаването й, който е започнал да тече от 5.04.2006 г. Не е била проведена междинна среща по смисъла на чл. 11 НУРАСДА. Твърденията в касационната жалба, че изготвянето на работния план на 1.06.2006 г. съвпаднало с периода за провеждане на междинна среща, поради което последната не е проведена, не променят извода за съществено нарушение на процедурата по атестиране. Провеждането на междинна среща в средата на периода на оценяване е задължително, освен в хипотезата на чл. 13, ал. 5 НУРАСДА, а настоящият случай не попада в нея. Изготвянето и одобряването на индивидуален работен план и провеждането на междинна между оценявания и оценяващия е законово предвидена гаранция, че съответните етапи по оценяването са се състояли и са приключили с отразения резултат. Неизпълнението на нормативно регламентираната процедура за атестация съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Лидия Маркова. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. На ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като искането е направено след като делото е било обявено за решаване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд