Решение № 3061 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2015 г.

Решение № 3061 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Йордан Цветанов Йорданов, чрез пълномощника му адв. Коева и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Велико Търново, срещу Решение № 538/8.01.2015 г., постановено по адм. дело № 394/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Йордан Йорданов обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за причинени неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 500 лева до 5000 лева, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в размер на 5000 лева. ОД на МВР Велико Търново обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск за причинени неимуществени вреди за сума в размер на 500 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и да заплати разноски по делото като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, по изложени съображения в жалбата, като иска отмяната му в тази част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по исковата молба на Йордан Йорданов против ОД на МВР Велико Търново, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 01.05.2013 г. Искът се основава на отменено по съдебен ред писмено полицейско разпореждане по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР на полицейски орган, с което е разпоредено на трето, неучастващо по делото лице да не извършва сеч на дървен материал, в конкретни обекти, да не нарушава обществения ред, като спорните въпроси да се решават по съдебен ред. Твърди се в исковата молба, че вследствие отменения акт са уронени авторитета и доброто име на ищеца пред обществото, влошено е здравословното му състояние, нарушени са семейните му отношения, причинени са негативни емоции, поради несигурността и недоверието, което изпитал към полицейските органи. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявеният на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2013 г. до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 30000 лв. го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконосъобразен акт, от който, в пряка причинна връзка произтичат установени по делото причинени на ищеца вреди, произтичащи от влошаване на здравословното му състояние, както и в причиняване на стрес, силно раздразнение, яд, чувство на безпомощност да се справи с администрацията, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение. Приел е за недоказани твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от влошаване и неблагоприятно въздействие на незаконосъобразния акт върху отношенията в семейството му, както и от уронване на доброто му име пред обществото. В частта му, с която предявеният иск е отхвърлен в размер над 5000 лева до претендирания такъв от 30 000 лева решението не е обжалвано и влязло в сила. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е извода на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на претърпени от отмяната на разпореждането вреди от ищеца, произтичащи от изживяни негативни емоции, поради несигурност и недоверие към полицейските органи, съгласно обстоятелствата изложени в исковата молба, изразяващи се в стрес, раздразнение и яд, видно от мотивите на обжалваното решение. Ако и да е доказана в случая първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, наличие на отменен по установения ред акт, то не може да бъдат изведени останалите, изискуеми се от закона предпоставки. Предявеният от Йорданов иск за неимуществени вреди се основава на отменено по съдебен ред полицейско разпореждане по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР (отм.), с което е разпоредено на друго лице да не извършва сеч на дървен материал в конкретни обекти. От обстоятелството, че притежава право на строеж върху имотите, върху които след разрешение, позволителни за сеч, е следвало да се извърши такава, ищеца извежда и твърдяните негативни емоции. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за преживени страдания, с оглед тяхното естество и характер, при положение, че негативните емоции се основават на отменен акт, адресат на чиито конкретни разпореждания ищеца не е. Твърдяното негативно въздействие се основава на притежавано вещно право, чието накърняване не следва от отменения акт. Неправилно е прието в обжалваното решение, че са доказани от ищеца, върху когото е доказателствената тежест, претърпени неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, като пряка последица от отменения акт. Представените по делото амбулаторни и болнични листове касаят период различен от този, посочен в исковата молба, през който се твърди влошено здравословно състояние. От тях не може да се изведе извод за пряка причинна връзка между отразеното състояние и поставена диагноза с твърдяното въздействие от отменения акт. Влошено здравословно състояние именно от отменения акт не може да бъде установено и от свидетелските показания и представеното медицинско удостоверение, което не може и да бъде кредитирано, тъй като съставлява по съществото си също свидетелски показания, които не са дадени пред съд по установения в закона ред. В тежест на ищеца е да установи твърдяното влошено здравословно състояние, произтичащо именно от отменения акт, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е сторено. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията, че в следствие отменения акт е налице влошаване на отношенията в семейството на ищеца, както и уронване на доброто му име пред обществото, поради което не следва да ги преповтаря. Изводите за недоказаност на тези обстоятелства не се и оспорва в касационната жалба на Йорданов. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният от Йордан Йорданов против ОД на МВР Велико Търново изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно в частта му, с която същия е уважен в размер на 500 лева. Следва същото да бъде отменено в частта му, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 500 лева, осъден е ответника да заплати на ищеца разноски по делото и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и в тази му част. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение ОТМЕНЯ Решение № 538/8.01.2015 г., постановено по адм. дело № 394/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта му, с която е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на Йордан Цветанов Йорданов, ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. "България" № 1 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт - разпореждане по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, издадено от полицейски орган, полицай при РУП Велико Търново, обективирано в протокол за предупреждение от 01.05.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2013 г. до окончателното и изплащане, в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Велико Търново да заплати на Йордан Цветанов Йорданов сума в размер на десет лева разноски по делото и в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Велико Търново да заплати на адв. Веселка Коева сумата 23.88 /двадесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Йордан Цветанов Йорданов, ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. "България" № 1, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново иск за причинени неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт - разпореждане по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, обективирано в протокол за предупреждение от 1.05.2013 г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 538/8.01.2015 г., постановено по адм. дело № 394/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Йордан Цветанов Йорданов, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново иск за причинени неимуществени вреди в размер над 500 /петстотин/ лева до 5000 /пет хиляди/ лева. Решението не подлежи на обжалване.