Решение № 3821 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Спасов, чрез адв. Йовчев като процесуален представител, против решение 59 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 108/2021 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-00-822/11.07.2018 г. на кмета на община Кюстендил, за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по чл. 150 ЗУТ, включващ проект за изменение на действащ ПУП-ПРЗ на УПИ V и УПИ I, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил, инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. и разрешение за строеж (РС) 83/11.07.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът се произнася при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно конституиране на страните по чл. 154, ал. 1 АПК, тъй като по делото не участват всички заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи оспорването, а алтернативно - да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът - кметът на община Кюстендил, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - М. Димитров, чрез пълномощника си адв. Костова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - главният архитект на община Кюстендил, Д. Ангелов, Л. Йорданов, В. Ангелова, Й. Ангелова, Е. Стоилкова, П. Зафирова, И. Николова, Е. Атанасчикова, В. Манов, Е. Иванова, И. Петрова, А. Иванова, А. Спасова, В. Спасов и И. Спасова не вземат становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и и в срока по чл.211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е КПИИ, изработен по реда на чл. 150 ЗУТ, който включва следните съставни части: заповед РД-00-822/11.07.2018 г. на кмета на община Кюстендил за одобряване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ V-7200 и УПИ I, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил; инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. и РС 83/11.07.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил за изграждане на "жилищна сграда с гаражи" в новосъздадения УПИ V-2391, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил, собственост на ответника М. Димитров. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че е сезиран с допустима жалба, подадена от заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗУТ, за което е налице правен интерес съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ да оспори постановените в административното производство актове по чл. 150 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ. По същество излага съображения за издаването им като съставни части на КПИИ от компетентни органи, в необходимата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приема, че процедурата е по искане на възложителя - собственик на ПИ с идентификатор 41112.503.2391 до кмета на община Кюстендил, като с негова заповед РД-00-722/21.06.2018 г. е одобрено заданието и е разрешено изработването на КПИИ на УПИ V-7200, кв. 329а, на основание чл. 150 във вр. с чл. 124а, ал. 2 ЗУТ. Излага съображения за спазване на специалните правила по чл. 150, ал. 1 - 4 и ал. 8 ЗУТ при издаване на заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП и строителното разрешение, както и общите такива по чл. 124а - чл. 129, чл. 136 и чл. 142 - чл. 148 ЗУТ. По отношение на инвестиционния проект приема, че са спазени изискванията за съгласуваност по чл. 142, ал. 9 ЗУТ и чл. 145, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и изискванията на 143, ал.1, т. 1 и т. 3, чл. 144, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗУТ. След извършена проверка на трите акта извежда извод за тяхната материална законосъобразност. Обосновава извод за изпълнение на предпоставките за изменение на ПУП - ПР в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - привеждане на регулационните граници на УПИ V в съответствие с имотните такива на ПИ с идентификатор 41112.503.2391 по влязлата в сила КККР на гр. Кюстендил от 2008 г. Посочва, че одобреният проект на ПУП - ПЗ и параметрите на застрояване са в съответствие с ОУП на гр. Кюстендил и предвидените за съответната устройствена зона "Жм" (малкоетажно застрояване) показатели: Кинт, плътност на застрояването, минимална озеленена площ, като с него се променят само ограничителните линии на застрояване спрямо новите регулационни граници на УПИ, но се запазва начинът, характерът и предназначението на допустимото застрояване. Излага съображения за спазване на отстоянията към съседните имоти, вкл. и към ПИ с идентификатор 41112.503.2395, попадащ в УПИ I, в който е изпълнена сградата, съсобствена на жалбоподателя. Приема за несъществени нарушенията по несъобщаване на заповедта за разрешаване изработването на КПИИ и извършените в административното производство действия по отношение на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на съдебно-графическите и техническа експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че жалбоподателят попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗУТ. Той се легитимира като собственик по наследство на идеална част от масивна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор 41112.503.2395, който е включен УПИ I, предмет на изменението и като такъв е носител на ограничено вещно право на строеж върху този имот. Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение 99/06.01.2021 г. по адм. дело 13201/2020 г. на Върховния административен съд. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за съответствие на одобрения съгласно чл. 150 ЗУТ КПИИ, състоящ се от заповед за одобряване проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ V, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с приложимите материалноправни разпоредби. Настоящият състав споделя и направеното заключение за липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да обосновават неговата незаконосъобразност само на това основание. От фактическа страна е установено, че в случая производството започва по искане на възложителя - собственик на ПИ с идентификатор 41112.503.2391 по одобрената през 2008 г. КККР на гр. Кюстендил, отговарящ на бивш имот пл. 7200, за който със заповед за частично изменение на регулационния план от 1999 г. е отреден УПИ V, кв. 329а. Със заповед РД-00-722/21.06.2018 г. на кмета на община Кюстендил е одобрено представеното от заявителя задание и е разрешено изработването на КПИИ, на основание чл. 150, ал.1 във вр. с чл.124а, ал.2 и чл.134, ал.2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Заданието съгласно чл. 125, ал. 2 ЗУТ съдържа мотиви за необходимостта от изработване на КПИИ и информация за съществуващото положение, вкл. че имотът е незастроен и за действащите спрямо територията, в която попада УПИ V устройствени планове. Със заповед 00-822/11.07.2018 г. е одобрен проекта за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ V-7200 и УПИ I "За геолого-геофизичен комплекс", кв. 329а по плана на гр. Кюстендил от 1999 г., като: с плана за регулация се предвижда привеждане на регулационните граници на УПИ V по имотните граници на ПИ с идентификатор 41112.503.2391, при което се изменя и улично-регулационната линия на улици с о.т.1533- о.т.797 и от о.т.1533- о.т.895, както и регулационните линии между УПИ V -7200 и УПИ I, кв. 329а. С изменението на плана за застрояване, в съответствие с ОУП на гр. Кюстендил от 2016 г. и устройствената зона, в която попада имота - "Жм", се определят ограничителните линии на застрояване и показателите за застрояване на новообразувания УПИ V-2391. От данните по делото е видно, че заповедта за изменение на ПУП е придружена от обяснителна записка, като съдържа текстова и графични части с необходимото съдържание по чл. 48, ал. 2 и 5 от Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Правилно съдът приема, че са изпълнени предпоставките за изменение на плана за регулация на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2, предл. първо ЗУТ, като регулационните граници на новообразувания УПИ V са отразени по имотните граници на ПИ с идентификатор 41112.503.2391 съгласно одобрената през 2008 г. КККР на гр. Кюстендил. При това изменение не са предвидени местата за паркиране към улицата от север, отредени с ПУП от 1987 г., тъй като с последващото изменение на ПУП-ПР от 1999 г. са отпаднали, както и съществуващите в ПИ пл. 7200 сгради са зачертани, от което следва, че не подлежат на запазване. С изменението на ПР се изменят и улично-регулационните линии на две от улиците, тъй като имотните, респ. регулационните линии на ПИ 2391, за който се отрежда УПИ V, навлизат незначително в тях. Не се установява функцията и изискванията на ЗУТ за тези улици да са нарушени. При тези данни е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед в частта на одобреното изменение на регулационния план, е правилен. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът по отношение на плана за застрояване. Той е съобразен с действащия ОУП на община Кюстендил за територията, в която попадат имотите, предмет на изменението, която е за малкоетажно жилищно строителство ("Жм"). Предвижданията за УПИ V са за свободно застрояване, характер - ниско, с височина до 10 м, с показатели: плътност на застрояването - от 20% до 60%; Кинт- от 0,5 до 1,2 и озеленена площ - от 40% до 60%., които отговарят на показателите за устройствена зона "Жм". Външната линия на застрояване от север съвпада с уличнорегулационната, а от изток е на разстояние 3 м от [улица], както изисква чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Вътрешната линия на застрояване откъм имота на касационния жалбоподател отстои на 5 м от регулационната линия, с което е спазено изискването на чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. Представените от него в настоящото производство справка от 23.05.2023 г. и удостоверение от 03.07.2023 г. на кмета на община Кюстендил не водят до друг извод. Посочените в тях и възприети от вещото лице по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза устройствени показатели за УПИ V напълно съответстват на тези по ОУП на община Кюстендил. Въпросът относно достъпа до сградата, в която М. Спасов притежава вещни права, е извън предмета на спора, поради което не подлежи на обсъждане. Правилно съдът приема, че одобреният инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. и РС 83/11.07.2018 г. на главния архитект на община Кюстендил като съставни части на изработения КПИИ, са също законосъобразни. Те са в съответствие с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V-2391. Представеният инвестиционен технически проект за обект: "Еднофамилна жилищна сграда" отговаря на изискванията на чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 144, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗУТ. Съдържа всички изискуеми съгласно Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове части: архитектура, конструкция, В и К, електро, ПБЗ, ОВК, Газоснабдяване, енергийна ефективност, оценка за съответствие по реда на чл. 142, ал. 10 и 11 ЗУТ, геодезия, пожарна безопасност, оценка за съответствие по чл.142, ал.6, т.1 ЗУТ и др. видно от приетите по делото приложения. С решение III-1 от 04.07.2018 г. ОЕСУТ при община Кюстендил приема съставните части на изработения КПИИ по реда на чл. 128, ал. 7 във вр. с чл. 150, ал. 3 ЗУТ. Изложените от първата инстанция аргументи в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се приповтарят - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Като достига до извод за законосъобразност на оспорените актове като съставни части на КПИИ и отхвърля жалбата срещу тях, съдът постановява решението си при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възраженията, касаещи предходни влезли в сила административни актове и доказателствените искания на жалбоподателя по отношение на влязлата в сила заповед за изменение на ПУП от 1999 г., на заповедта за одобряване на КККР от 2008 г. и евентуално допуснати непълноти и грешки в нея, са неотносими към предмета на спора. Противно на твърденията в касационната жалба административната преписка по изработване на КПИИ съдържа заявлението на възложителя - ответника М. Димитров за изработване на КПИИ, с всички изискуеми по ЗУТ приложения: скица от СГКК - Кюстендил, скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, задание по чл.125 ЗУТ, обяснителна записка и др. Заповед 00-722/21.06.2018 г. за разрешаване изработването на КПИИ представлява индивидуален административен акт, който е влязъл в сила и оспорването му по повод одобряване на проекта е недопустимо. Несъобщаването й на касатора, както и на другите актове, изготвени в хода на проведената процедура, не може да обуслови извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно приема съдът. Доводите си срещу тях той излага в подаденото оспорване и в образуваното въз основа на него съдебно производство, поради което правото му на защита не е ограничено или нарушено. Неподписването на заявлението от искателя М. Димитров не означава липса на надлежно сезиране на административния орган, доколкото данните по делото сочат, че то е подадено чрез надлежно упълномощено за това лице с представено към административната преписка пълномощно. Дори и да се приеме тезата на касатора, то извършените действия по депозиране на заявлението за разрешаване изработването на ПУП са потвърдени с последващото искане на възложителя за одобряване на изготвения проект. Всички съставни части на изработения КПИИ са съобщени надлежно в съответствие с чл. 150, ал. 3 ЗУТ. Налице е едновременно съгласуване на проекта за изменение на ПУП и инвестиционния проект със заинтересованите администрации и специализирани контролни органи видно от приетите по делото доказателства, а дадените от тези органи становища са изрично описани както в инвестиционния проект, така и в разрешението за строеж. В заповед 00-822/11.07.2018 г. на кмета на община Кюстендил и в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-ПРЗ се съдържат фактически обстоятелства относно изменението на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - привеждане на регулационните граници на УПИ V в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 41112.503.2391по одобрената КККР на гр. Кюстендил поради разминаването между тях. Одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ е мотивиран именно с това основание. В хипотезите по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съгласието на заинтересованите лица, собственици на съседни имоти и притежаващи права в тях не е необходимо, а разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е неприложима, както правилно приема съдът. Оплакването за неконституиране на всички заинтересовани страни в съдебноадминистративното производство също е неоснователно. Това възражение касае други лица, от които няма направено искане за участие в процеса. Недопустимо е касаторът да се позовава на нарушени чужди процесуални права. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход и с оглед своевременно заявеното искане от ответника М. Димитров за присъждане на разноски за настоящата инстанция, жалбоподателят дължи такива в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представените документи за реалното му заплащане. Искането на ответника кмета на община Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като процесуално представителство от юрисконсулт не е осъществено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение