Решение № 13332 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2019 г.

ВАСII отделение27.10.2020 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 168/21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 171/2018 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13332 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез "Областно пътно управление" гр. Видин, представлявано от пълномощника си юрк. Радославова, срещу решение 168/21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 171/2018 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № РД-02-11-551/01.06.2018 г. на кмета на община Видин. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на административния орган за отстраняване на непълнотата и грешката при нанасяне на трасето на републикански път I-1 (Е79) Видин - София, в частта на кв. 44 по плана на гр. Дунавци. Ответниците - кметът на община Видин, П. Илиева, К. Младенова, П. Младенова и И. Вайнрих изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу заповед № РД-02-11-551/01.06.2018 г. на кмета на община Видин, с която е отказано да се извърши изменение в действащия кадастрален план (КП) на гр. Дунавци, одобрен със заповед № ИК-25-510/1985 г. и изменен със заповед № 47/15.03.1994 г., за отстраняване на непълноти и грешки при отразяване на трасето на път I -1 (Е-79) Видин-София, в участъка на кв. 44, гр. Дунавци, с нанасяне като поземлен имот с пл. № 1592. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на община Видин, в съответствие с предоставените му правомощия по поддържане на одобрените кадастрални планове, установени в § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновава извод, че съставеният от органа констативен акт за отстраняване на непълноти и грешки не е подписан от част от заинтересованите лица, а друга част са изразили изрично несъгласието си с допускане на исканото изменение, което съгласно разпоредбата на § 4, ал. 5, т. 6, б. "г", предл. 2 от Наредба № 16/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри съставлява основание за отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план. Приема, че в случая се касае за спор за материално право, който следва да се разреши в отделно исково производство, след което може да бъде извършено исканото изменение с нанасяне на частта от трасето на пътя, попадаща в засегнатите имоти, през които преминава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните за спора факти съдът достига до законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото не е спорно, че действащият кадастрален план на гр. Дунавци е одобрен през 1985 г. Трасето на път Е - 79 в частта, попадаща в кв. 44 на гр. Дунавци не е отразено. Кадастралният план е изменен с последваща заповед № 47/1994 г. на кмета на община Видин, като кадастралната основа е попълнена с имоти в кв. 44. Видно от скицата - проект с исканото изменение се претендира отстраняване на непълнота и грешка в кадастралния план като се нанесе трасето на частта от пътя, която попада в поземлени имоти с пл. № 1453, 1452, 1450, 1444, 1443, 1442, 1451, 1441, 1440, 1439, 1438 и 1437. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В конкретния случай административният орган установява наличието на такъв спор, прилагайки процедурата по § 4, ал. 5, т. 6, б. "г" и "е" от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., според която общинската администрация установява непълнотата или грешката с акт за непълноти и грешки. Актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици; при неподписване на акта от заинтересовано лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и общинската администрация издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план. В случая актът за непълноти и грешки е подписан при изрично заявено несъгласие на част от собствениците на недвижимите имоти, засегнати от претендираното изменение, а останалите не са го подписали. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица се удостоверява факта, че по отношение на предвидения за нанасяне имот липсва спор относно собствеността му. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняване на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Освен това цитираната разпоредба на § 4, ал. 5, т. 6, б. "г" от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. изрично постановява задължение за органа да издаде отказ, какъвто е настоящият случай. В случая е налице спор за материално право досежно процесните имоти, засегнати от претендираната грешка в кадастралния план, тъй като с нанасянето на пътя се отнема част от площта на всеки от тях. Ето защо, изводът на съда, че административният орган следва да издаде акт със съдържание като оспорения, без да има право на преценка, е в съответствие с посочената подзаконова норма. Поради това заключението за материална законосъобразност на оспорения отказ се споделя и от касационната инстанция. Развитите съображения както пред първата инстанция, така и в касационната жалба, че настоящият ответник кметът на община Видин и съдът не съобразяват обстоятелството, че в случая се касае за обект - публична държавна собственост, който не може да е предмет на разпореждане или да се придобива по давност, са неотносими в процедурата по отстраняване на грешка в кадастралния план, а подлежат на разглеждане в исковото производство по разрешаване на спора за собственост. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на произнасяне по възражението му относно валидността и законосъобразността на заповед № 47/1994 г., с която в кадастралния план са нанесени част от имотите на заинтересованите лица, попадащи в трасето на съществуващия път. Искане за обявяване нищожността на тази заповед за предходно изменение на кадастралния план на гр. Дунавци се прави за пръв път с касационната жалба. Няма данни и твърдения същата да е оспорвана по съдебен ред, поради което е влязла в сила. С нея е попълнена кадастралната основа на плана с имотите, засегнати от исканото изменение. Данните по делото сочат, че собствеността върху тях е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, поради което отразените в разписния лист собственици въз основа на решения на общинска поземлена комисия - гр. Видин и констативни нотариални актове, съответно прехвърлителни сделки, са заинтересовани лица в административното производство по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, както правилно приемат административният орган и съдът. Косвен съдебен контрол по отношение на стабилен административен акт в настоящото производство, с твърдения за неправилно предходно изменение на действащия кадастрален план на гр. Дунавци, е недопустим. Предвид изложеното, като приема оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът постановява решение при правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2