Решение № 6072 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2013. г.

Решение № 6072 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2013. г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна и на Община Ветово, чрез повереника й адв. Терзиева, срещу решение № 1557/14.06.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 4624/2012 г. Първият касационен жалбоподател оспорва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 181104801/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна относно начисления на Община Ветово ДДС в общ размер 65 843.36 лева в д. п. м. 02-12.2007 г., м. 02-04 и 06-11.2008 г.; м. 01, 03, 05-08.2009 г.; м. 10 и 11.2009 г.; м. 03-06 и м. 11.2010 г. Общо се заявяват трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи за дължимо от Община Ветово обратно начисляване на ДДС за получените от нея доставки на услугите сметосъбиране и сметоизвозване с арг. от чл. 163а чл. 82, ал. 5 от ЗДДС. Вторият касатор обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА относно непризнато право на частичен данъчен кредит в общ размер 557.72 лева в д. п. м. 07, 08 и 10.2006 г.; м. 02, 11 и 12.2007 г. и м. 10 и 11.2009 г. и допълнително начислен ДДС в общ размер 25 070.92 лева за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 06 и 10.2007 г.; м. 03, 04, 05, 06, 07 и 10.2008 г. и м. 01, 03, 05, 07, 08, 09 и 11.2009 г. по доставки на недвижими имоти. Оплакванията на този касатор са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост, като конкретни са само тези за допълнително начисления ДДС за доставките на недвижими имоти. Двамата касатори изразяват недоволство от решението в частта ма за разноските. Всеки иска отмяна на атакуваната от него част на съдебния акт и отхвърляне на оспорването, респ. отмяна на съответната част от РА. Претендират се деловодни разноски.

Като ответник по касация Община Ветово отрича основателността на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационните жалби.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С обжалваното решение АС Варна е приел за допустимо оспорването пред него на частта от ревизионен акт, издаден от орган по приходите на ТД на НАП Варна, установяваща в тежест на Община Ветово задължения за ДДС, както следва:

1. Начислен ДДС общ размер 65 843.36 лева в д. п. м. 02-12.2007 г., м. 02-04 и 06-11.2008 г.; м. 01, 03, 05-08.2009 г.; м. 10 и 11.2009 г.; м. 03-06 и м. 11.2010 г. на основание чл. 86, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 5 и чл. 163а от ЗДДС по доставки на услуги сметосъбиране и сметоизвозване, доставени от "Агродеса" ЕООД, "Инфраструктура" ЕООД и "АСА България" ЕООД. В издадените от първите двама доставчици фактури е начислен ДДС, а във фактурите на последния - не, като основание за неначисляването е разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС.

2. Допълнително начислен ДДС в общ размер 25 070.92 лева за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 06 и 10.2007 г.; м. 03, 04, 05, 06, 07 и 10.2008 г. и м. 01, 03, 05, 07, 08, 09 и 11.2009 г. по доставки на урегулирани поземлени имоти частна общинска собственост. Данъкът е определен по реда на чл. 67, ал 2 от ЗДДС върху данъчно основа по чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС. С арг. от чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС са изключени доставките от кръга на освободените по ал. 1.

3. Определени са данъчни задължения заради отказ да се признае право на приспадане на частичен данъчен кредит в общ размер 557.72 лева в д. п. м. 07, 08 и 10.2006 г.; м. 02, 11 и 12.2007 г. и м. 10 и 11.2009 г. по доставки с предмет различни видове стоки и услуги - хигиенни материали, прожектори, скари и разпалки, лицензии, консултации, мобилни разговори, интернет. Претендираното данъчно предимство е отречено с позоваване на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и установявания за това, че полученото по доставките не се използва за независимата икономическа дейност на РЛ, а за тази като орган на местната власт.

За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е приел, че Община Ветово е възложила услугата сметосъбиране и съпътстващата я по сметоизвозване на дружествата "Инфраструктура" ЕООД, "Агродеса" ЕООД и "АСА България" ЕООД. Изключил е дейността по сметосъбиране от кръга на икономическата дейност на жалбоподателя, а я е отнесъл към дейността, извършвана от тази даденост в качеството на орган на местна власт. Така е обосновал извод, че с арг. от чл. 3, ал. 5 от ЗДДС за тази дейност не е ДЗЛ и не дължи начисляване на ДДС по чл. 163а от закона за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови отпадъци.

Обратно, извършените от общината доставки с предмет УПИ са определени като част от независимата й икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, за тях доставчикът има качеството ДЗЛ; доставките са облагаеми по чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС и при възникнали данъчни събития по чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 5, т. 1 от ЗДДС е правомерно извършеното начисляване на ДДС по чл. 86 от закона.

С позоваване на правилата за разпределение на доказателствената тежест е приел, че жалбоподателят не е установил убедително връзката на получените от него доставки на стоки и услуги, за които е упражнил право на приспадане на частичен данъчен кредит, с независимата му икономическа дейност.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Решаването на спора относно съществуването на установените с РА публични задължения в хипотезата на обратно начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 5 и чл. 163а от ЗДДС от Община Ветово за получените услуги сметосъбиране и сметоизвозване, както и начисляването на ДДС за извършените от общината сделки на разпореждане с урегулирани поземлени имоти е обусловено от отнасянето на тези групи дейности към публичната функция на общината.

Както се сочи в т. 28-30 и т. 60 от решението на СЕС по дело С-288/07 приложното поле на ДДС е очертано максимално широко с чл. 4 от Шестата директива /съответен на чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО/ и обхваща дейностите с икономически характер, като само чрез дерогация от това общо правило определени дейности с икономически характер не се подлагат на облагане с ДДС. Такава дерогация е била предвидена с чл. 4, § 5, ал. 1 от Шестата директива, по силата на който дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на публична власт, не подлежат на облагане с този данък. Тази разпоредба на Шестата директива е възпроизведена в чл. 13, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /в сила от 01.01.2007 г./ и транспонирана в националното законодателство с разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС.

Общината може да бъде възприета като публичноправен субект единствено като администрация, а не и като административно-териториална единица /чл. 2, ал. 1 от ЗМСМА/. Неотносимо към публичните функции на тази администрация е своенето на качеството юридическо лице /чл. 14, ал. 1 от ЗМСМА/.

Сметосъбирането и сметоизвозването са част от услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които се плаща такса за битови отпадъци. Отношенията по предоставянето на тези услуги се регулират с метода на власт и подчинение - така границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината /чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/; размерът на таксата за битови отпадъци, която е насрещната престация за услугите по чл. 62, се определя с решение на общинския съвет /чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ/, като е възможно размерът на таксата да не покрива стойността на услугата /вж. чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМДТ/.

Организирането на дейностите по управление на битови и строителни отпадъци е правомощие на кмета на общината, създадено с чл. 19, ал. 1 от ЗУО. В обхвата на тези дейности е осигуряването на съдове за събиране на битови отпадъци и събирането на тези съдове и транспортирането им до съответните депа /чл. 19, ал. 3, т. т. 1 и 2 от ЗУО/. За кмета на общината е и задължението по чл. 19, ал. 2 от ЗУО да осигури условия всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица по чл. 35, на които е предоставено право да извършват дейности по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане.

С оглед субекта предоставящ услугите сметосъбиране и сметоизвозване и възприемането им като част от публичната му функция, формалната им принадлежност към тези по приложение № 2 към ЗДДС не определя общината като данъчно задължено лице за тази дейности с последиците на изискуемостта на данъка от получателя по чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и задължението за начисляването му по реда на чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Възможността извършването на тези услуги да се възложи на лица с правоспособност по чл. 35 от ЗУО е предвидена в чл. 19, ал. 2 от същия закон, т. е не е дължимо тази икономическа дейност да е в някоя от формите по глава шеста от ЗОС за отнасянето й към публичните функции.

Идентификацията за целите на ДДС има вторичен характер по отношение на качеството ДЗЛ /арг. от чл. 213 от Директива 2006/112/ЕО/, поради което качеството регистрирано лице на получателя на спорните доставки не го определя като ДЗЛ за тях при наличието на предпоставките за дерогацията по чл. 13, § 1 от Директивата.

В отношенията по продажба на недвижими имоти частна общинска собственост общината действа като собственик и тази дейност не е част от част от публичната й функция. В тези отношения общината и купувача са равнопоставени въпреки установеният с чл. 35 от ЗОС особен ред за продажбата и смесен фактически състав за транслативния ефект - заповед и договор по чл. 35, ал. 6 от ЗОС. Доколкото предмет на доставките са УПИ, то с арг. от чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС те са извън обхвата на освободените по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и в пределите на икономическата дейност по чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, подлежаща на облагане с ДДС. С преминаването на собствеността върху имотите е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и е настъпила изискуемостта на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а негов платец според чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доставчика.

Пред първостепенния съд Община Ветово не е въвела конкретно твърдение за предназначението на стоките и услугите, за които е ползван частичен данъчен кредит за независимата й икономическа дейност и не е представила доказателства за такова предназначение /чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Щом установяването на такова предназначение е предпоставка за съществуването на претендираното данъчно предимство /вж. чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС/, то с арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за данъчния субект е процесуалното бреме на доказването. Без да е доказано предназначението на процесните стоки и услуги основателно е отказано правото на приспадане с РА, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу тази част на РА е правилен.

Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение