Решение № 7182 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16738/2013 г.

Решение № 7182 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16738/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Метал Ресурсис" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, против Решение № 6279/17.10.2013 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 1366/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 200011049960/22.08.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 162/25.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал част от представените доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Намира, че е установено реалното извършване на спорните доставки, поради което незаконосъобразно с оспорения РА му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. В подкрепа на тезата си се позовава на визираните решения на СЕС и излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени атакувания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в о. с. з. чрез процесуален пълномощник, оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 200011049960/22.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 162/25.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", с който за данъчни периоди м. 02, м. 03 и м. 09.2009 г. на "Метал ресурсис" ЕООД е установен общ резултат за внасяне на ДДС в размер на 250 437.16 лв. и лихви в размер на 59 020.75 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е мотивирано от некредитирането на ангажираните в хода на съдебното производство доказателства досежно осъществяването на доставките, обективирани в издадените от "Булемтекс" ООД и "Проект инженеринг 2009" ЕООД фактури. Съдът е приел, че след като те не са представени в хода на ревизионното производство, то същите са новосъставени за целите на процеса. Обсъдил е още основното и допълнително заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, показанията на св. Иванов относно начина на товарене и разтоварване на арматурно желязо, като в обобщение е формирал извода, че не са установени възможността на доставчиците за съхранение на стоките, транспортирането им до получателя, тяхното предаване на същия и последващата им реализация. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно д. период м. 09. 2009 г. досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Проект Инженеринг 2009" ЕООД. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че сами по себе си издаването на фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред, е достатъчно основание да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Неговото възникване е обусловено от осъществяването на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, чийто основен елемент е наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. То е предпоставено от реалното осъществяване на съответната доставка, като в тежест на ревизираното лице е да установи този факт по реда на главното и пълно доказване. Необходимостта от това не се отрича, а се подчертава от Съда на ЕС, който в своята практика многократно уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, както правилно е приел е първоинстанционният съд, представените доказателства във връзка с издадените от "Проект инженеринг 2009" ЕООД три фактури не установяват разполагаемостта на доставчика със стоките. След като същият не е открит и в хода на съдебното производство и е осуетена възможността да се извърши проверка в счетоводството му, то представените приемо - предавателни протоколи обосновано не са кредитирани от съда. Те не се подкрепят от никакви други доказателства, с оглед на което правилно е прието, че при неустановеност както на възможността да се предаде фактическото държане на определените по своя род вещи, така и на самото им предаване на получателя, то реалното извършване на спорните доставки не е доказано. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу РА в частта му, с която за данъчен период м. 09.2009 г. не е признато право на приспадане в общ размер на 77 744.81 лв. по фактурите, издадени от "Проект Инженеринг" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 15 004.02 лв. първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно в тази му част следва да се остави в сила. Решението е неправилно в останалата му част като постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебното задължение на съда да изясни спора от фактическа страна, Настоящият състав намира, че моментът на представяне на относими доказателства във връзка с реалността на доставките, обективирани в издадените от "Булемтекс" ООД фактури, може да е само индиция, но не и основание за еднозначен извод, че документите са новосъздадени за целите на процеса. Действително, по аргумент от чл. 180 от ГПК частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно верността на съдържанието им, но съдът следва да ги обсъди в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ да формира конкретни фактически изводи. С определение, постановено в о. с. з. на 09.10.2012 г., решаващият състав е приел представените от ревизираното лице под опис писмени доказателства - приемо - предавателни протоколи, договори за наем на складове, договори за продажба на метални изделия, издадени от касатора фактури за последващи доставки, но при постановяване на атакуваното решение не е обсъдил същите. От заключението на вещото лице е установено, че предходен доставчик на "Булемтек" ООД е "Стомана Индъстри" АД съобразно представените фактури и надлежното им счетоводно отразяване. Същевременно са изследвани и осъществените плащания по преките доставки и издадените касови бонове, но в мотивите на съда тези факти не са съпоставени с данните от останалите частни документи. Съдът се е позовал на липсата на доказателства за последваща реализация на стоките от ревизираното лице, но в хода на процеса не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да му укаже конкретно, че не сочи доказателства за тези релевантни обстоятелства. В резултат на това спорът в тази му част е останал неизяснен от фактическа страна и е постановено необосновано решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Предвид установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, за настоящата инстанция е препятствана възможността да реши спора по същество, а това налага връщане на делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Същият следва да даде конкретни указания на страните за релевантните факти и обстоятелствата, за които те не сочат доказателства, да обсъди поотделно и в съвкупност ангажираните от дружеството писмени доказателства и след корелативен анализ с показанията на свидетеля и заключението по ССчЕ да формира ясни фактически изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото в тази му част, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Независимо от изхода на спора в останалата му част, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от АССГ до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение