Решение № 1390 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8261/2010 г.

Решение № 1390 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8261/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби, подадени от Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "Комекс - 93" ЕООД, гр. Варна, против решение № 911 от 29.04.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3100 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Комекс - 93" ЕООД, гр. Варна е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 030002989/25.02.2008 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърдена с решение № 167/25.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, в частта му, с която е начислен ДДС за данъчни периоди м. 09, 11 и 12.2003 г.; 02, 03, 04, 05, 07, 09, 10 и 12 2004 г. и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в частта му, с която за данъчни периоди м. 01 и 02.2005 г. е начислен ДДС по доставки, извършени от РЛ и считани от него за освободени.

В касационната жалба на Д "ОУИ" Варна се твърди, че решението в частта, с която е обявена нищожността на РА е постановено при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 129 ДОПК и при несъобразяване на правната природа на ДАПВ за данъчни периоди, съвпадащи с процесните.

Ответникът по тази жалба не взема становище по нея.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в останалата част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл. 32 и чл. 41, т. 4 вр. чл. 33, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 48 ППЗДДС (отм.). Поддържа се евентуално, че размерът на начисления ДДС е завишен, тъй като платената по фактурите сума включва ДДС, а данък следва да се начисли само върху данъчната основа.

Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна. По съществото им съдът съобрази следното:

1. По жалбата на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП.

Жалбата е неоснователна. Процесната ревизия е възложена преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /ДВ бр. 107/2007 г./ и първоинстанционният съдебен акт е съобразен с непротиворечивата съдебна практика, съгласно която при влязъл в сила акт за прихващане или връщане за периоди, съвпадащи с ревизираните, ревизията следва да бъде възложена по особения ред за изменение за определени с влязъл в сила данъчен акт задължения, което в случая не е сторено. Решението в тази част следва да остане в сила.

2.По жалбата на ревизираното лице.

За да постанови обжалваното решение в тази част, АС е приел, че с РА законосъобразно е доначислен ДДС по доставки, извършени от жалбоподателя за данъчни периоди м. 01 - 02.2005 г., тъй като доставените от него "колела" не са "помощни средства за инвалиди", нито е доказано да са резервни части за тях, поради което няма основание да се приеме, че се касае за освободени доставки по смисъла на чл. 41 ЗДДС (отм.). Отделно, РЛ не притежава надлежно разрешение от МТСП за производство, внос и поддържане на помощни технически средства, приспособления и съоръжения за инвалиди, поради което не може да ползва облекченията, установени със ЗДДС, съгласно чл. 3 от Наредба № 1 от 19.03.1998 г. за условията и реда за издаване на разрешения за посочените производства, внос и поддържане на технически средства.

Решението в посочената част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост.

Съгласно чл. 33. (1) (изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) ЗДДС (отм.), при условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл. 34 - 52б. По чл. 41, т. 4 такива са доставките на лекарствени средства, към които са приравнени протезите и помощно-техническите средства за хора с увреждания, включени в приложение към правилника за прилагане на този закон. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ППЗДДС (отм.), протезите и помощнотехническите средства за инвалиди по смисъла на чл. 41, т. 4 от закона са посочените в приложение № 2. Точка 14 от приложение № 2 посочва "инвалидни колички, резервни части и акумулатори за тях". По делото, още при първоначалното разглеждане, е установено с неоспорено заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, че получателите по процесните доставки са осчетоводили и вложили в производството на помощно-технически средства предмета на процесните доставки - "колела". Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващия мотив на първоинстанционния съд, че тъй като предметът на процесните доставки е вложен в производството на инвалидни колички и комбиниран стол като помощни технически средства за инвалиди, той не представлява "резервни части" за тях. Лексикалното тълкуване на израза "резервни части за тях" дава основание да се приеме, че резервна част представлява част от дадено техническо съоръжение, която може да замести идентична по функцията си част. В този смисъл, резервни части са всички части, използвани за привеждането на дадено техническо средство в състояние на нормално функциониране, при което изразът на нормата на ППЗДДС (отм.) не прави разлика между части, използвани в производството на посочените технически средства и такива, които следва да се използват за подмяна на престанала да функционира част.

Основателно в касационната жалба се поддържа, че облагаемият характер на доставките не може законосъобразно да се мотивира с разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 1 на министъра на труда и социалната политика от 19.03.1998 г. за условията и реда за издаване на разрешения за производство, внос и поддържане на технически помощни средства, приспособления и съоръжения за инвалиди. Съгласно посочения текст, по ал. 1 физическите или юридическите лица, получили разрешение за внос на технически помощни средства и материали за тяхното производство и поддържане, ползват митническите и данъчните облекчения, предвидени в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Закона за митниците и Закона за данък добавена стойност. Съгл. ал. 2, техническите помощни средства, приспособления и съоръжения за инвалиди и материалите за тяхното производство и поддържане, при внос на които се ползват митнически облекчения, са посочени в списък (приложение № 2). Съгласно ал. 3 /предишна ал. 4/, освобождаването от мита, такси и данък добавена стойност на стоките по ал. 3 се извършва след представяне пред митническите органи на разрешението, издадено по реда на тази наредба. Ако се приеме за законосъобразно приетото от първоинстанционния съд по прилагането на материалния закон, макар данъчният закон - ЗДДС (отм.) - да определя като освободена доставката на инвалидни колички, резервни части и акумулатори за тях, с подзаконов нормативен акт, каквато е цитираната наредба, се въвеждат допълнителни изисквания за освобождаването на тези доставки. Това разбиране противоречи на принципа на нормативната йерархия и на този за установяване на данъчните задължения със закон. Отделно от това, внимателният прочит на ал. 3 на текста на Наредбата сочи, че той урежда освобождаване от мита, такси и ДДС при внос, какъвто настоящият случай не е.

Предвид изложеното, съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за извършени доставки на "Гевел-М" ЕООД и "Гея-58" ЕООД в размер на 559,20 лв. за данъчен период м. 01.2005 г. и на 17,92 лв. за данъчен период м. 02.2005 г. и са начислени лихви за съответните периоди в размер на 702,94 лв. и 9,23 лв. и в съответната му част за разноските, следва да бъде отменено и вместо него, по жалба на РЛ, РА да бъде отменен в посочената част. При този изход на процеса на жалбоподателя-РЛ следва да се присъдят разноски 80,34 лв. /25 лв. държавна такса за касационната инстанция и 55,34 лв. непризнати разноски пред първоинстанционния съд/. Други направени разноски пред касационната инстанция не са доказани.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение