Решение № 13206 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16808/2013 г.

Решение № 13206 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16808/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Бор 2001" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н"Витоша", ул. "Георги Войтех" № 1, представлявано от Галя Кирилова Цекова, против Решение № 5301 от 29.07.2013 г. на Административен съд София град по адм. д. № 7245 по описа за 2010 г., в частта му, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № 2100908019/30.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1300 от 01.09.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"София при ЦУ на НАП, като на ревизираното лице са определени следните данъчни задължения по ЗКПО съответно за 2007 и 2008 г.: 81 704,4 лв. корпоративен данък и съответни лихви и 156 395,7 лв. корпоративен данък и съответни лихви и в тази, с която жалбоподателят е осъден да заплати 5 000 лв. деловодни разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочените части е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно липсата на действително предоставени услуги по двете спорни фактури с издатели "Рекламна агенция Резос - БГ" ЕООД и "РА Медок" ЕООД. Игнорирани при това били заключението на съдебно-счетоводната експертиза и доказателствата за осчетоводяване на фактурите при доставчиците и начисляването на ДДС по тях. Не са били налице основания по чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 3 ЗКПО за наличие на сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на първоинстанционното решение са противоречиви, защото от една страна приемат, че фактурираните рекламни услуги са извършени, тъй като поръчаният рекламен продукт е излъчен по телевизията, а от друга - доставките не са осъществени реално и по фактурите има само плащане. Цената по фактурите е резултат на свободно договаряне между страните по договорите. Липсата на информация за начина на калкулиране на тези цени, използваните активи, материали и ресурси, включително трудови, не обосновават убедително потвърждаването на фактическите и правни изводи на приходните органи. Неправилно съдът изчислил данъчните основи и задълженията след изменението на РА. Иска се отмяна на решението в посочените части и постановяване на ново, с което РА бъде отменен в обжалваната част изцяло. Ответникът по касационната жалба Директорът на Д"ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Соколова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил посоченият РА, в частта му, с която, въз основа на увеличение на финансовите резултати по ЗКПО за 2007 и 2008 г. на осн. чл. 26, т. 3 вр чл. 16, ал. 1 ЗКПО, съответно със стойността по фактурите, издадени от "Рекламна агенция Резос - БГ" ЕООД и "РА Медок" ЕООД с предмет "реклама по Би Ти Ви съгласно договор", на ревизираното лице са определени съответно 75 000 лв. и 153 400 лв. корпоративен данък главници и съответни лихви. Фактите по делото са били безспорно установени. Ревизираното лице е сключило идентични договори с посочените преки доставчици с предмет: доставчикът да закупува и преговаря от името на възложителя/РЛ/ и за своя сметка време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на Би Ти Ви чрез подизпълнител, който от своя страна възлага на "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД да излъчва рекламни клипове в програмната схема на Би Ти Ви. Не е спорно, че "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД е изпълнило задълженията си към подизпълнителите на преките доставчици и на цена съответно от 1 080 лв. и 5 130 лв. е осигурило излъчването на рекламни спотове в програмата на Би Ти Ви. Не е било доказано нито в ревизионното производство, нито при административното и съдебното оспорване на РА, подизпълнителите или преките доставчици да са извършвали каквато и да е дейност-техническа или интелектуална във връзка с предмета на доставките, а преките доставчици не са били и открити на декларираните данъчни адреси и не е доказано и да са разполагали с какъвто и да е персонален и технически ресурс за търговска дейност. За сметка на това, цената по процесните фактури с получател ревизираното лице, била стотици пъти по-висока от тази, получена от прекия изпълнител на рекламната услуга "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД - 750 000 лв. / по фактурата на "Рекламна агенция Резос - БГ" ЕООД/ и 1 534 000 лв. / по фактурата на "РА Медок" ЕООД/. При тези факти, първоинстанционният съд е потвърдил фактическите и правни изводи на органите по приходите, че процесните фактури отразяват сделки, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, защото по тях е извършено плащане в замяна на услуги, които не са реално извършени от преките доставчици. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че реалното осъществяване на доставките по фактурите, по които се претендира разход, е необходимо условие за признаване на разхода. Заплащането на възнаграждение за услуги без те реално да са осъществени е дефинирано от чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО като отклонение от данъчно облагане. Обосновани са фактическите и правни изводи на административния съд, че настоящият случай е именно такъв. Не е установено нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА, как е формирана стойността на процесните фактури и срещу какви действия доставчиците са получили цена стотици пъти по-висока от тази на прекия изпълнител на услугите. Действително, данъчната фактура като първичен счетоводен документ трябва да отразява вярно, документираната с нея стопанска операция, за да бъде основание за признаване на разход по нея. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че мотивите на АС не съобразяват свободата на договаряне и разпоредбите на Търговския закон и ЗЗД. При положение, че няма никакви доказателства, а също и твърдения, какво точно са извършили преките доставчици, в замяна на претендирания от РЛ разход по фактурите, издадени от тях, обосновано съдът е приел, че за данъчни цели сключените сделки са в отклонение от данъчно облагане, защото очевидно със стотици пъти увеличената цена по фактурите като разход се влияе на финансовите резултати на РЛ за процесните периоди и съответно се избягва плащане на корпоративен данък. Разбира се, че няма никаква пречка фактурираните услуги да бъдат извършени от подизпълнители на преките доставчици, но стига самото превъзлагане при обсъжданата разлика в цената да не е с цел отклонение от данъчно облагане. За ревизираното лице наистина би било без значение дали възложените от него услуги ще бъдат изпълнени от преките доставчици или от подизпълнители, но противоречи на търговската и нормалната житейска логика, че за него е без значение дали ще плати 1 080 или 750 000 лв. за една и съща услуга. Обстоятелствата на осчетоводяване на фактурите и начисляването на ДДС по тях от страна на доставчиците, потвърдено и със съдебно-счетоводната експретиза, няма отношение към реалното изпълнение на услугите по тях и облагането на РЛ с преки данъци. Неоснователни, на последно място са оплакванията за грешки при изменението на процесните данъчни задължения. Първоинстанционният съд, имайки предвид, че следва да се коригира финансовият резултат за всеки от годишните два процесните периоди е намалил общия размер на задълженията за всеки от периодите, а не този на определеният допълнително оспорен корпоративен данък. Против решението в частта му за разноските в касационната жалба липсват конкретни оплаквания и то е правилно, съгласно процесния материален интерес по делото и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение