Решение № 103 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2017 г.

Решение № 103 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1396/20.04.2017 г. на Югозападен университет "Н. Р." - [населено място], представляван от юрисконсулт М. Б., против въззивно решение № 1421/14.03.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 50/2017 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 8749/14.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1320/2016 г. на Районен съд Благоевград. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. И. И., извършено със заповед № 39/12.04.2016 г. на Ректора на Югозападен университет "Н. Р."; служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - главен асистент, доктор в катедра "Философски и политически науки" на Философски факултет в Ю. "Н. Р." - [населено място]; университетът е осъден на основание чл. 225, ал. 3 КТ да заплати на Б. И. сумата 9 984,60 лв. - обезщетение за периода на оставане без работа след уволнението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Моли се за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ да се отхвърлят. Ответникът по жалбата Б. И. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. С определение № 940/20.12.2017 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /ред. до изменението с ДВ, бр. 86/2017 г. / по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО и обхвата на съдебния контрол в производството по трудов спор на процедурата по атестиране, при която уволненият служител е получил отрицателна атестация. По поставения въпрос съставът на ВКС, III г. о., приема следното: С нормите на чл. 58 и чл. 58а от Закона за висшето образование са регламентирани специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с лица - членове на академичния състав на висшето училище, а препращата разпоредба на чл. 59 ЗВО предвижда, че за неуредените въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ. Академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научни организации, както и други лица посочени в ЗВО, който състав осъществява учебната, научноизследователската, художественотворческата и друга дейност, в съответствие със спецификата на висшето училище и академичната автономия - чл. 2, ал. 1 ЗРАСРБ, чл. 6, ал. 3, чл. 47, ал. 1 и чл. 48 от ЗВО. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗРАСРБ и чл. 48, ал. 3 ЗВО академичните длъжности, респ. тези на научно-преподавателския състав във висшите училища, са: за хабилитирани преподаватели - доцент и професор; за нехабилитирани преподаватели - асистент и главен асистент. Законодателят е предвидил, че висшето училище има задължение да утвърди система за оценяване и поддържане качеството на обучението на академичния си състав /чл. 30, ал. 1, т. 8 и т. 15 ЗВО; чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗРАСРБ/ с цел гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания. Съгласно чл. 16 ЗРАСРБ и чл. 57 ЗВО приносът на всеки чл. на академичния състав се оценява, като висшето училище атестира веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели. Оценяването и атестацията се извършват по процедура, показатели и критерии, определени в ЗВО и в правилника на висшето училище. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ЗРАСРБ, чл. на академичния състав се освобождава със заповед на ректора при получени две последователни отрицателни атестации. От изложеното следва, че за да е осъществен фактическият състав на специалното основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО за прекратяване на трудовото правоотношение, освобождаваното лице трябва да е чл. на академичния състав на висшето училище и към датата на издаване и връчване на уволнителната заповед за него да са налице две поредни отрицателни атестации. Потестативното право на работодателя /ректора на висшето училище/ да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО възниква след приключване на атестационната процедура, при която лицето за втори пореден път е получило отрицателна оценка. Същевременно, предвид възможността да се обжалват актовете на органите на висшето училище, издавани в хода на атестационната процедура, както по съответния вътрешно-служебен ред, предвиден в правилника на висшето училище, така и по реда на АПК /чл. 38 ЗВО / пред административния съд /когато са актове на органи на управление на университета/, за да е законосъобразно упражнено правото на работодателя по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, трябва двете отрицателни оценки да са факт и да са породили обвързващото си действие спрямо лицето към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Негативните резултати от оценяването в два последователни атестационни периода са материално-правна предпоставка и основание за прекратяване на трудовоправната връзка в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО. Поради това, в производството по трудовия спор на установяване подлежи и съдебният контрол обхваща спазени ли са редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл. 57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение, в т. ч. ако актовете на органите на управление на висшето училище са били предмет на обжалване по реда на чл. 38 ЗВО, решението на административния съд следва да бъде съобразено. Съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с предмет законността на уволнението по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ. правилност, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа касационната жалба с оглед заявените в нея основания за касационно обжалване намира, че същата е неоснователна, предвид следното: По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността - главен асистент, доктор в катедра "Философски и политически науки" на Философския факултет в Ю. "Н. Р." - [населено място]. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 39/12.04.2016 г. на Ректора на Ю. "Н. Р.", издадена на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО - след получени от ищеца две последователни отрицателни атестации. Въззивният съд е посочил, че елементите от фактическия състав на специалното уволнително основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО са два: освобождаваното лице да е чл. на академичния състав на висшето училище; и в производството по трудовия спор, по реда предвиден в ГПК, да е установен факта на получени от лицето две последователни отрицателни атестации към момента на връчване на уволнителната заповед. Прието е, че съгласно нормите на чл. 6, ал. 3 и чл. 48 ЗВО, и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗРАСРБ, ищецът Б. И., който към момента на освобождаването му е заемал по трудов договор длъжността "главен асистент", доктор в катедра "Философски и политически науки" на Философския факултет в Ю. "Н. Р." - Б., има качеството на чл. на академичния състав на висшето учебно заведение. По отношение на втория елемент от фактическия състав на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО е прието, че не е спорен по делото факт получената от ищеца първа отрицателна оценка за работата му през атестационния период 2011 г. - 2013 г. В тази процедура Комисията по атестиране е приела решение за отрицателна атестация, съгласно предвиденото в чл. 13, ал. 3 от Правилника за атестиране на академичния състав /ПААС/ на Ю. - поради непредставяне от атестираното лице на необходимите за оценяване материали /чл. 13, ал. 1 от ПААС/. Резултатът от извършеното атестиране е приет и потвърден с решение на факултетния съвет, взето на заседание от 12.05.2014 г., видно от представения по делото Протокол № 18/12.05.2014 г. Провеждането на процедурата и получената отрицателна оценка не е била и не е предмет на оспорване от страна на ищеца Б. И. Втората атестационна процедура за ищеца е инициирана предсрочно /преди изтичането на 3- годишния период от предходното атестиране/ с докладна записка от 08.09.2015 г. на декана на факултета, като Б. И. е включен в графика за атестации със заповед № 2376/11.09.2015 г. на Ректора на Ю.. Атестираното лице е оспорило пред органите на висшето училище основанието за откриване и реда на провеждането й, като възраженията му са оставени без уважение. На 17.02.2016 г. Комисията по атестиране е провела заседание, на което е присъдена отрицателна атестация на гл. ас. д-р Б. И., тъй като атестираният е получил 24 точки, при минимално изискуеми за положителна атестация - 25 точки. В мотивите на решението си комисията е посочила, че за период на атестиране приема времето от 2013 г. до 2015 г., както и че въпреки отрицателния резултат, атестираният следва да запази длъжността си, съгласно чл. 24, т. 2 от ПААС, тъй като му предстои пенсиониране в защитения 2- годишен срок. С решение по Протокол № 4/14.03.2016 г. факултетният съвет е приел отрицателната атестация и на основание чл. 17, вр. с чл. 23 ПААС и чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО е предложено на Ректора на университета да освободи от академична длъжност Б. И. Решението на ФС е оспорено от ищеца по реда на чл. 25 ПААС пред Ректора на Ю., който не е приел възраженията на атестирания и на 12.04.2016 г. е издал оспорената Заповед № 39/12.04.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с И. на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗРАС. Заповедта е връчена на лицето на 27.04.2016 г. Въззивният съд е приел, че в производството по спора за законността на уволнението, извършено на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, съдебният контрол обхваща спазването на реда и условията за провеждане на втората атестационна процедура, относно съответствието й със закона и предварително определените критерии за атестиране, но не и правилността на получената оценка, която е от компетентността на органите на висшето училище. В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 6, ал. 2 от ПААС, за извършването на предсрочна атестация /преди изтичането на регламентирания в ЗВО и ПААС 3-годишен период от предходното атестиране/ е било задължително искането на декана на факултета, както и решението за атестиране да е мотивирано. В случая, нито в докладната записка на декана, нито в заповедта на ректора за включване на Б. И. в графика за атестации се съдържат мотиви за извънредното атестиране, което представлява начален порок на процедурата, обуславящ нейната незаконосъобразност. На следващо място е прието, че основното нарушение при втората процедура е неправилното определяне на атестационния период. Посочено е, че при двете поредни атестации е налице припокриване на срока за атестиране, като лицето два пъти е оценявано за дейността си за един и същ период от време /2013 г. - 2014 г./. По тези съображения е счетено, че втората атестационна процедура е проведена в нарушение на установените с ПААС на университета правила, поради което е незаконосъобразна. Направен е извод, че при това положение, не може да се приеме, че ищецът е получил втора поредна отрицателна оценка за работата си, поради което фактическият състав на уволнителното основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не е осъществен. С тези решаващи мотиви издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. И. е преценена за незаконосъобразна. Уважени са предявеният главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението и съединените акцесорни претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 - за възстановяване на служителя на заеманата длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ- за присъждане на дължимото обезщетение за периода на оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е правилно - постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. В трудовия спор за законосъобразността на прекратяването на трудовия договор с лице - чл. на академичния състав на висше училище, предмет на правораздавателен контрол е наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на потестативното право на работодателя на специалното уволнително основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО. Изводът за осъществяването на тези предпоставки се обуславя от установяването в производството по индивидуалния трудов спор на факта на получените от лицето отрицателни атестации за работата му в два последователни атестационни периода. Поради това, в обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за спазването на предвидените в чл. 57 ЗВО и в Правилника на учебното заведение правила и ред за провеждане на процедурата по атестирането, при която лицето е получило негативна оценка. В случая, при откритата за ищеца втора атестационна процедура са нарушени правилата на чл. 6, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ПААС, относно условията и реда за иницииране на предсрочното /преди изтичане на 3-годишния срок по чл. 57, ал. 1 ЗВО и чл. 5, ал. 1, т. 1 ПААС/ атестиране. Съгласно цитираните разпоредби, приносът на всеки чл. на академичния състав в дейността на висшето училище се оценява и атестира - веднъж на 3 години за нехабилитираните преподаватели и веднъж на 5 години за хабилитираните преподаватели. С Правилника за атестиране на университета е предвидено, че атестиране преди изтичане на 3-годишния срок от последната атестация за нехабилитиран преподавател, какъвто е ищецът, може да се извърши с решение на основното звено, по предложение на ръководителя на звеното - чл. 6, ал. 1, т. 5 ПААС, или по мотивирано искане на ръководителя на основното звено - чл. 6, ал. 2, предл. 2-ро от ПААС, каквито решение и мотивирано искане в случая липсват. Предходната неоспорена атестационна процедура за Б. И. е приключила с решението на факултетния съвет от 12.05.2014 г. На 08.09.2015 г. с докладна записка на декана на Философския факултет ищецът е предложен предсрочно за ново атестиране без обосновка, без съответни мотиви и е включен в графика за атестации със Заповед № 2376/11.09.2015 г. на Ректора на Ю.. При извършване на второто атестиране, Комисията е определила като период за оценяване времето от 2013 г. до 2015 г., при което законосъобразно въззивният съд е приел, че е налице нарушение, тъй като повторно е проверяван период, за който ищецът вече е атестиран и оценен. Констатираните нарушения са опорочили втората атестационна процедура и приетата с нея отрицателна оценка за работата на лицето, защото проведеното атестиране е извършено в нарушение на нормата на чл. 57, ал. 2 ЗВО и на правилата, уредени в ПААС. Предвид изложеното, правилен е изводът на въззивния съд, че фактическият състав на специалното уволнително основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не е осъществен и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. И. е незаконосъобразна. Втората отрицателна атестационна оценка на ищеца не е факт, респ. не поражда обвързващо действие и правни последици за лицето, тъй като по делото е установено, че приемането на оценката е в нарушение на установените с чл. 57, ал. 2 ЗВО и ПААС правила, ред и условия за провеждане на атестирането. При установената незаконосъобразност на второто атестиране на ищеца, не е налице втора поредна отрицателна оценка за работата му, поради което фактическият състав на уволнителното основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не е осъществен. Освен това, съставът на ВКС счита, че при издаване на уволнителната заповед е нарушена и разпоредбата на чл. 24, т. 2, б. "б" от ПААС, според която чрез атестиране не могат да се освобождават от длъжност нехабилитирани преподаватели, на които в срок от 2 години им предстои да се пенсионират, каквото възражение е поддържал ищецът в исковата си молба. В случая, съгласно приложената по делото справка, на Б. И. му предстои пенсиониране през 2018 г., а оспорената заповед е издадена през 2016 г., при което следва да се приеме, че лицето се е ползвало със защитата, предвидена в чл. 24, т. 2, б. "б" от ПААС. Касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, тъй като не са налице поддържаните в нея касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Обжалваното решение, с което са уважени предявените от Б. И. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение