Решение № 13479 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. М., чрез адв. Савова като процесуален представител, срещу решение 1498 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело 1096/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение , като твърди липса на съдържащи се мотиви за нейното издаване, без конкретно посочено неправомерно действие, попадащо по някоя точка от изброените на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО. Твърди, че част от свидетелските показания подкрепят неговата позиция, а останалите са противоречиви, не сочат имена и не отразяват пряко възприемане на случилото се деяние, послужило като основание за издаването й. Сочи, че не се доказва извършването на неправомерни действия, съответно уронване на престижа на службата, както и че при налагане на наказанието органът не оценява правилно тежестта на нарушението. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието, чрез юриск. Луканова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. С. М. срещу заповед Л-4409 от 19.10.2023 г., издадена от главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) към Министерство на правосъдието, с която на служителя на длъжност младши експерт командир на отделение в затворническо общежитие Кремиковци I-ва категория, към затвора в гр. София I-ва категория, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 3, т. 4, т. 6, т. 12, чл. 16, чл. 67 и чл. 82 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗВМР, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за липса на допуснато от органа нарушение на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание. Достига до извод за доказаност от фактическа страна на деянието, извършено от жалбоподателя, представляващо неправомерно поведение спрямо младши инспектор Б., изразено словесно чрез отправяне на сексуални намеци и физически чрез опити за целуване и нежелано докосване до степен, която е накарало същата да се чувства неудобно и се е наложило да ползва специализирана медицинска помощ. Приема въз основа на събраните по делото свидетелски показания и данните, съдържащи се в дисциплинарното производство, че правилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушаващо правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО. Обосновава извод за наличие на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за законосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че жалбоподателят заема длъжността младши експерт командир на отделение в затворническо общежитие Кремиковци I-ва категория към затвора в гр. София след преназначаването му със заповед Л-4192/2 от 02.10.2020 г. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед Л-3062/2 от 10.08.2023 г. на главния директор на ГДИН, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО), а М. е временно отстранен за срок до два месеца. Служителят е запознат с нея срещу подпис на 21.08.2023 г. Заповедта е издадена във връзка със становище с рег. 8740 от 10.08.2023 г. на заместник главния директор на дирекцията по повод жалба с характер на сигнал от младши инспектор М. И. Б.. В него се посочва, че служителката в продължение на около половин година е обект на специално внимание на работното й място от страна на нейния пряк ръководител (наказания служител). Първоначално младши инспектор Б. се считала за поощрявана, но впоследствие младши експерт М. започнал да търси физически контакт с нея, като целува ръката й с галещи движения, което е създало дискомфорт и притеснение за подчинената и е пречело да изпълнява служебните си задължения. Според сведенията на служителката след всеки преминал наряд отношението на нейния началник се задълбочавало и неморалните действия са извършвани през по-кратки времеви диапазони. На 17.07.2023 г. около обяд младши експерт М. отива при нея на пост 16 (централен) и докато Б. провеждала служебен телефонен разговор, започнал да я придърпва към себе си и да докосва неприлично по тялото. След това му поведение тя го попитала какво си мисли, че прави, на което той отговорил Абе, ела ти казвам и продължил да я дърпа към себе си със сила. Действията, изразяващи се в докосване на тялото, преминали в по-груби такива като стискане на задните й части и галене по крайниците. Случката се развила за около 10 минути и била прекъсната от служител, отговарящ за надзорно-охранителната техника, който влязъл в помещението, за да провери изправността й, като действията на М. спрямо Б. са прекратени. На същото дежурство около 18:00 часа М. е извикал Б. в командирската стая, като случката от по-рано през деня се повторила, но служителката успяла да се отдръпне от него. В резултат на описаните действия за младши инспектор Б. се появили здравословни проблеми, изразяващи се във [състояние], [състояние] и [състояние], което наложило посещенията й на болнични заведения и приемане на медикаменти. Към преписката са представени болнични листове във връзка с доказване на здравословното състояние на служителката. В дисциплинарното производство са събрани сведения от служителите младши инспектор Т. С., надзирател Н. С. П., инспектор социална дейност и възпитателна работа С. И. Ж., инспектор социална дейност и възпитателна работа Д. К. Т., младши инспектор К. Г. Д., главен инспектор Г. М. Х., главен надзирател инспектор Д. Г. и младши инспектор С. М. Д.. Част от изброените служители, както и родителите на Б., са разпитани и в съдебното производство. Доколкото липсва пряко възприятие на случилото се на 17.07.2023 г., от тях е събрана информация за психичното и здравословно състояние на Б. преди и след инцидента, както и поведението на М. на работното място спрямо други служителки. Колегите на подателката на жалбата свидетелстват за непристойно поведение от негова страна в качеството на пряк ръководител с докосване и целуване по ръка, многократно отправяне на вулгарни и цинични изказвания и изрази със сексуален подтекст към женския колектив от надзорно-охранителния състав, въпреки че не са подавани сигнали за това му поведение. В събраните в хода на дисциплинарното производство сведения неколкократно се излагат наблюдения за влошеното психично и здравословно състояние на Б., в каквато насока са и свидетелските показания в открито съдебно заседание. Родителите на Б. излагат възприятията си относно видимата промяна в поведението на тяхната дъщеря и разказват за споделените от нея действия от страна на М.. В писмено обяснение вх. 15855/10.10.2023 г. наказаният служител категорично отрича да е проявил непристойно поведение, с което да е създал притеснения на младши инспектор Б. от психически, физически и сексуален характер, както и не счита, че с действията си е нарушил служебната дисциплина. От дисциплинарно разследващия орган е изготвена обобщена справка рег. 10466/26.09.2023 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение . В нея е прието за установено, че от младши експерт С. М. е допуснато неправомерно поведение изразено словесно, чрез отправяне на сексуални намеци и чрез действия опити за целувки и опипване, което е накарало негова колежка да се чувства неудобно и то по такъв начин, че да потърси помощ от родители и от по-висшестоящи ръководители. От събраните по преписката писмени доказателства и снети от служителите сведения, ДРО обосновава извод, че поведението на М. се е отразило на психическото състояние на Б., което от своя страна води до извод за осъществен тормоз на работното място. Като неправомерно поведение е посочено и изразеното отправяне на сексуални намеци, използвайки неприлични епитети към служителките от подчинения му надзорно-охранителен състав. Към преписката са представени доказателства за запознаване на наказания служител с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО на 25.01.2018 г. Дисциплинарно разследващият орган приема за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради неспазване на чл. 3, т. 4, т. 6, т. 12, чл. 16, чл. 67 и чл. 82 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Изготвен е протокол рег. 9639/01.09.2023 г. от назначената с образуваното дисциплинарно производство комисия за снемане на сведение от младши експерт С. М.. От същата дата е внесено от служителя и писмено обяснение, с което оспорва твърденията за непристойно поведение. Правилно е прието от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР. Противно на доводите в касационната жалба заповедта е с предвиденото според чл. 210, ал. 1 ЗМВР съдържание. Дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, е индивидуализирано ясно и точно от фактическа и правна страна. Обстоятелствата, относими към прилагането на разпоредбите, послужили като основание за прекратяване на служебното правоотношение, са описани подробно и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, налагащо ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Наказаното лице е държавен служител, пряко осъществяващ дейности по изпълнение на наказанията по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Във връзка с дисциплинарната отговорност са приложими правилата за компетентност по ЗМВР, както и процедурата по глава осма от този закон. Правилно съдът приема, че дисциплинарното производство е проведено по предвидения ред и сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за налагане на наказанието са спазени. В съдебния акт се съдържа подробен анализ на доказателствените средства, събрани в дисциплинарното и в съдебното производство, въз основа на които са формирани констатациите за правилно приложение на материалния закон спрямо установените факти. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си нарушава посочените от ДНО разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО, а именно - чл. 3, съгласно който дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи на поведение: т. 4 лоялност поведение, насочено към утвърждаване и подобряване авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите; т. 6 почтеност морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за поведение; т. 12 недопускане тормоз на работното място не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание; чл. 16, според който държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави; чл. 67, който предвижда, че със своето лично поведение и чувство за отговорност държавният служител трябва да дава пример на другите служители, а служителите на ръководни длъжности и по отношение на подчинените си; чл. 82, според който в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недоказаност на констатираните в дисциплинарното производство действия на наказания служител. Както правилно решаващата инстанция излага в мотивите на обжалваното решение, естеството на деянието на осъществен физически, психически и сексуален тормоз над подчинен служител предполага извършването му при липса на преки свидетели и поради това от ДРО са събрани множество косвени доказателства за установяване на твърденията от подателя на сигнала и относно общото поведение на М. на работното му място. Видно от сведение на главен инспектор Г. Х., след проведен разговор с касационния жалбоподател в резултат на разпореждане на началника на затвора, същият определя своите действия, ако е имало такива, като в кръга на шегата . Субективната оценка на М. по отношение на неговото поведение спрямо Б. и други лица от надзорно охранителния състав реално не отрича изложеното в техните сведения и докладни записки за използване на нецензурни епитети, непристойно поведение и действия със сексуален подтекст на работното място. Необсъждането на сведенията на част от служителите, които не са свидетели на поведение от страна на наказания служител извън добрите нрави, съответно фактът, че някои от тях не са били разпитани от съда, не води до извод за неустановяване на фактическата обстановка по делото или до необоснованост на решението. Още във фазата на дисциплинарното производство е установено, че тези служители нямат преки възприятия за осъществяването на неправомерните действия на М., поради което разпитването им като свидетели в съдебното производство не е необходимо за установяване на обективната истина. Противоречията между събраните в дисциплинарното производството сведения и свидетелските показания в съдебния процес, на които се позовава касаторът, не са съществени до степен тяхното дискредитиране, тъй като касаят допълнителни обстоятелства относно начина, по който съответният служител е разбрал за осъществения тормоз спрямо Б.. Обоснован е изводът в обжалваното решение, че действията на М. несъмнено сочат на поведение от негова страна на работното място, което е несъвместимо с общо приетите норми за етично поведение. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс е довело до уронване престижа на службата. Неспазването на служебната етика и незачитането на основополагащите принципи за поведение на служителите в ГДИН към МП спрямо колеги и подчинени, чрез поведение, несъвместимо с добрите нрави, безспорно има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в институцията, пряко осъществяваща дейности по изпълнение на наказанията. Налице е и условието действията на наказания служител да са станали достояние и на други лица - на семейния кръг на Б., на останалите служители в затворническото общежитие, както и на лица извън системата, което би се отразило негативно върху авторитета на ГДИН. Предвид специфичната дейност на служителите в тази дирекция и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на правосъдието сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,