Решение № 7600 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Българска Железопътна Компания ЕАД (БЖК ЕАД) чрез процесуалния й представител адв. К. Йотова срещу решение 1013/06.08.2024 г. постановено по адм. дело 74/2024 г. по описа на Административен съд София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1352/21.12.2023 г. постановено по преписка КЗК-109/2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията). Касаторът твърди, че по отношение на обжалвания съдебен акт са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с което в жалбата релевира съображения, по които претендира отмяната на оспореното съдебно решение. Отправя искане за присъждане на разноските, направени пред КЗК и в административното и съдебното производство. Ответната страна Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Манолов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на атакуваното решение. Ответната страна Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура (ДП НКЖИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Великова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на направените в производството разноски. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по жалбата на БЖК ЕАД срещу решение 1352/21.12.2023 г. постановено по преписка КЗК-109/2021 г. на Комисията, с което са одобрени задължения по чл. 75, ал. 2 ЗЗК, поети от ДП НКЖИ. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт на КЗК, назначена и приета е съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), при което е установена следната фактическа обстановка: Производството по преписката КЗК-109/2021 г. на Комисията е образувано по искане с вх. ВХР-2061/27.11.2020 г., подадено от БЖК ЕАД на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. В искането е твърдяно извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 21, т. 3 ЗЗК и/или чл. 101 и чл.102 ДФЕС от страна на ДП НЖКИ, чрез прилагане на различни условия за сключване на сделки с железопътни превозвачи. В искането още е посочено, че ДП НКЖИ основен управител на железопътната инфраструктура и единственият доставчик на услугата за разпределяне на тягова електроенергия през разпределителните мрежи е злоупотребило с господстващото си положение, като е предоставяло на дружество от своята икономическа група - БДЖ Товарни превози ЕООД, по-изгодни условия в сравнение с останалите участници на пазара. По-конкретно, в искането се посочват три групи нарушения. Първо, ДП НКЖИ е предоставяло по-високи такси за достъп до железопътната инфраструктура на определени превозвачи, което води до неравнопоставено третиране на участниците на пазара. Второ, установен е отказ от сключване на споразумения за разсрочено плащане на задължения и трето, предприятието е актуализирало Референтния документ на железопътната мрежа, без да спази предвидените консултационни процедури с превозвачите и уведомяване на другите заинтересовани дружества. Въз основа на данните събрани в хода на проучването КЗК е постановила атакуваното пред АССО решение 1352/21.12.2023 г. След като е идентифицирала страните и предмета им на дейност, Комисията е преценила, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 21, т. 3 ЗЗК и чл. 102, б. в от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Установила е, че ДП НКЖИ контролира съществена инфраструктура и поради това заема господстващо положение както на пазара за управление на железопътната инфраструктура публична държавна собственост, така и на пазара за разпределение на тягова електроенергия. Посочени са опасения, че използвайки това положение, предприятието е осигурило на дружество, част от неговата икономическа група - БДЖ Товарни превози ЕООД, по-изгодни условия в сравнение с останалите железопътни превозвачи. На първо място това е предоставяне на различни условия за достъп и използване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения, с което на практика БДЖ Товарни превози ЕООД има възможност да спестява такси, които останалите превозвачи заплащат при упражняване на дейността си. На второ място, предоставяне на различни условия за разпределение на ел. енергия през разпределителните мрежи на ДП НКЖИ, посредством прилагане на различна методология за изчисляване на потреблението на тягова ел.енергия, като по този начин се допуска възможността суми за едно и също потребление на БДЖ Товарни превози ЕООД от една страна и останалите превозвачи, от друга страна, хипотетично да се различават. На последно място, предоставяне на различни възможности за погасяване на задължения на БДЖ Товарни превози ЕООД от една страна и за останалите железопътни превозвачи. С определение 67/19.01.2023 г. на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗЗК, Комисията е предявила на ДП НКЖИ твърдения за извършено нарушение на чл. 21, т. 3 ЗЗК и на чл. 102, б. в ДФЕС на пазара на управление на железопътната инфраструктура публична държавна собственост и на пазара на разпределение на тягова ел. енергия по разпределителните мрежи на ДП НКЖИ. В рамките на предоставения в определението срок, от страна на ДП НКЖИ е постъпило предложение за поемане на задължения по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗК, с което да се постигне преустановяване на твърдяното поведение, във връзка с което е образувано производството. Сред тях е задължението да се одобри стандартен договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура, който след това да бъде публикуван на интернет страницата на предприятието. Същият стандартен договор трябва да бъде основа за сключване на бъдещи договори със лицензирани железопътни превозвачи, като се гарантира, че те няма да бъдат поставяни в неравнопоставено положение. По аналогичен начин, ДП НКЖИ трябва в рамките на определения срок да одобри и публикува стандартен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителните мрежи, както и да сключва нови или да изменя съществуващите договори в съответствие с него. Допълнително, предприятието е задължено да публикува приети Общи условия за отсрочване и разсрочване на задължения на железопътните превозвачи и да прилага тези условия за всички последващи искания. От своя страна, ДП НКЖИ трябва да информира КЗК за изпълнението на тези задължения и да представя ежегодни отчети и анализи за прилагането им до 2030 г. КЗК е установила, че предложените мерки за поемане на задължения са пропорционални на тежестта и продължителността на установеното нарушение и водят до бързо и ефективно прекратяване на антиконкурентното поведение, поради което са одобрени, а производството по преписката прекратено. За да отхвърли жалбата на БДЖ ЕАД, АССО е приел за правилни мотивите на КЗК. Посочил е, че решението на КЗК е съобразено с чл. 10 и чл. 11 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по Закона за защита на конкуренцията приети с Решение на КЗК 605 от 10.06.2021 г./ Правилата/. От друга страна, не попада в хипотезата по чл. 9 от Правилата, уреждащи случаите на неприложимост на процедурата по поемане на задължения. Поради това е приел, че в случая не е налице тежко нарушение по смисъла на пар. 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗЗК и поради това неприложимост на чл. 75, ал. 3 ЗЗК и съответния пазар не е бил затворен. Първоинстанционният съд е приел и извършването на трите групи нарушения. В допълнение, съдът приел и обсъдил заключението по ССЕ, че споразумения за разсрочено плащане към ДП НКЖИ са имали, освен БДЖ Товарни превози ЕООД, единствено искателя БДЖ ЕАД и ДМВ Карго Рейл ЕООД. С оглед на установеният пазарният дял на предприятията на съответния пазар от 2015 г. до 2023 г. и прието, че различното третиране не се е отразило негативно на пазара. Споделил е изводите на КЗК, че извършеното нарушение представлявало не особено тежко такова. Обосновал е, че въвеждането на единни договорни условия и на еднакви общи условия за отсрочване и разсрочване на задължения, за всички участници на пазара на железопътен превоз на товари на територията на страната, пряко съответства на предмета на опасенията на КЗК. Поради това, правилно КЗК е одобрила постъпилото от ДП НКЖИ предложение за поемане на задължения и е прекратил производството по преписката. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него, законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и които с оглед предвидената затова възможност в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Противно на наведеното в касационната жалба възражение, при постановяване на обжалвания съдебен акт АССО не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията за необоснованост и несъответствие с приложимия материален закон на оспореното решение. Формираните от административния съд изводи кореспондират с данните от фактическата установеност по делото, анализът на които налага именно изведеното от съда заключение че опасенията за извършеното от страна на ДП НКЖИ нарушение, което представлява не особено тежко, а предложението за поема на задължения от предприятието, са пропорционални на тежестта и продължителността на твърдяното нарушение и водят до бързото и ефективното му прекратяване и поради което съответстват на чл. 75 ЗЗК и чл. 10 и чл. 11 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по Закона за защита на конкуренцията. Следва да се има предвид, че по делото е установено и не е спорно между страните, че обект на анализ е извършено нарушение на правилата уреждащи свободната и честна конкуренция основана на ефективност на предприятията на съответният пазар, изразяваща се в злоупотреба с господстващо положение от страна на ДП НКЖИ в посочените три вида. Поради това основният правен проблем се поставя дали КЗК правилно е одобрила предложенията за поемане на задължения, която регулация се намира в разпоредбата на чл. 75 ЗЗК и нормите приети с Правилата. С оглед на това, на първо място следва да се посочи, че процедурата на ангажиментите позволява на Комисията да направи задължителни ангажиментите, предварително предложени от предприятията. За тази цел органът трябва да публикува резюме на случая и основното съдържание на ангажиментите, за да даде възможност на заинтересованите трети страни да представят своите становища, което е и надлежно извършено от страна на КЗК, предвидено в чл. 75, ал. 3 ЗЗК. В този смисъл са приети становища на БЖК ЕАД с писмо вх. към КЗК-109/2021 г. от 29.06.2023 г. и от 28.08.2023 г., становище от Булмаркет Рейл Карго ЕООД, БЖК Товарни превози ЕООД, Транспортно строителство и възстановяване ЕАД, БДЖ Пътнически превози ЕООД, ТБД Товарни превози ЕАД, Мини Марица-изток ЕАД и Изпълнителна агенция Железопътна инфраструктура. В конкретния случай ДП НКЖИ е предложило поведенчески ангажименти, насочени към прекратяване на определени договорни практики. Те включват приемането на стандартен договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура, договор за достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителните мрежи, както и общи условия за отсрочване и разсрочване на задълженията на железопътните превозвачи. Следва да се отбележи, че анализът, извършен от КЗК в конкретния случай, се основава на чл. 75, ал. 1 ЗЗК, който е еквивалентен на предвидената възможност в чл. 9, ал. 1 от Регламент 1/2003 на Съвета. Последният предвижда хипотеза на предварителна оценка, при която не се установява извършено нарушение, което е равносилно на изр. 2 на ал. 2 от чл. 75 ЗЗК. Следва да се посочи до къде се простират правомощията на съдебният контрол при разглеждането на решенията на КЗК, с които се приемат предложения за поемане на задължения, с оглед оперативната самостоятелност, с която разполага националният орган за защита на конкуренцията. Така съюзните съдии са извели една ограничена компететност спрямо дискреционната власт на Комисията да приема ангажимент по приложението на чл. 9 от Регламент 1/2003. В решение по делото Alrosa, е посочено, че въпреки че за разлика от член 7 от Регламент 1/2003 в член 9 от последния няма изрично позоваване на понятието за пропорционалност, като общ принцип на правото на Съюза обаче принципът на пропорционалност представлява критерий за законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза, включително на решенията на Комисията в качеството ѝ на орган по конкуренцията. Ето защо при разглеждането на предприетите от Комисията действия, независимо дали в контекста на член 7 от Регламент 1/2003 или на член 9 от последния, винаги се поставят, от една страна, въпросът за обхвата и за точните предели на задълженията, които произтичат от спазването на този принцип, и от друга въпросът за пределите на упражнявания съдебен контрол. Следователно характерните особености на предвидените в членове 7 и 9 от Регламент 1/2003 механизми и начините за действие, които предлага въпросният регламент по силата на тези разпоредби, са различни, тоест възложеното на Комисията задължение да осигурява спазването на принципа на пропорционалност има различни обхват и съдържание според това дали се разглежда в рамките на единия или на другия член. Член 7 от Регламент 1/2003 посочва изрично обхвата на принципа на пропорционалност в случаите, в които се прилага. Всъщност съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 1/2003 Комисията може да наложи на заинтересованите предприятия всякакви поведенчески или структурни принудителни мерки, които са съразмерни на извършеното нарушение и са необходими за действителното прекратяване на нарушението. От друга страна, член 9 от посочения регламент предвижда само, че в образуваното съгласно тази разпоредба производство, видно от съображение 13 от споменатия регламент, Комисията е освободена от задължението да квалифицира и да установява нарушението, като ролята ѝ се свежда до проверката и до евентуалното приемане на ангажиментите, предложени от съответните предприятия, с оглед на установените от нея проблеми в предварителната ѝ оценка и на целите, които тя преследва. Прилагането от Комисията на принципа на пропорционалност в контекста на член 9 от Регламент 1/2003 се ограничава до проверка дали с въпросните ангажименти се преодолява нейната загриженост, за която тя е уведомила съответните предприятия, както и дали последните не са предложили да поемат по-необременителни ангажименти, които са също толкова подходящи, за да се преодолее изразената загриженост. Когато Комисията прави тази проверка, тя все пак трябва да отчете интересите на третите лица. От своя страна съдебният контрол се отнася единствено до това дали направената от Комисията преценка е явно неправилна. Предприятията, които предлагат да поемат ангажименти въз основа на член 9 от Регламент 1/2003, съзнателно приемат, че направените от тях отстъпки могат да са по-големи от това, което самата Комисия би могла да им наложи с решение по член 7 от Регламент 1/2003 след задълбочена проверка. За сметка на това с прекратяването на започнатото срещу тях производство те могат да избегнат констатация в техен ущърб за извършено нарушение на правото на конкуренцията, както и евентуално налагане на глоба. Освен това обстоятелството, че предложените от дадено предприятие индивидуални ангажименти са превърнати в задължителни от Комисията, не означава, че други предприятия са лишени от възможността да защитят евентуалните си права в своите отношения с това предприятие. (СЕС, Решение от 29 юни 2010, Комисията / Alrosa, C-441/07 P, ECLI:EU:C:2010:377, т. 36-42 и т. 48-49). В този контекст са приложими мотивите на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело Gasorba и др., съгласно които От текста на член 9, параграф 1 от посочения регламент следва, че една от последиците на решението, прието на основание на този член, е да направи задължителни ангажиментите, предложени от предприятията за преодоляване на загрижеността във връзка с конкуренцията, изразена от Комисията в предварителната ѝ оценка. Следва да се констатира, че такова решение не удостоверява, че поведението, във връзка с което е изразена загриженост, е съобразено с член 101 ДФЕС. Всъщност, след като съгласно член 9, параграф 1 във връзка със съображение 13 от Регламент 1/2003 Комисията може да извърши просто предварителна оценка на състоянието на конкуренцията, без впоследствие с приетото на основание на този член решение относно ангажиментите да установява дали е имало или още е налице нарушение на конкуренцията, не може да се изключи възможността национален съд да достигне до извод, че практиката, предмет на решението относно ангажиментите, нарушава член 101 ДФЕС, и поради това да реши, за разлика от Комисията, че е налице нарушение на този член. Освен това съображения 13 и 22 от Регламент 1/2003, разглеждани във връзка едно с друго, изрично уточняват, че решението относно ангажиментите не влияе върху правомощието на органите по конкуренцията или съдилищата на държавите членки да се произнесат по съответния случай и съответно върху правомощието им да приложат членове 101 и 102 ДФЕС. (СЕС, Решение от 23 ноември 2017, Gasorba и др., C-547/16, ECLI:EU:C:2017:891, т. 25-27). Безспорно, както се установява от съображение 13 от Регламент 1/2003, решенията, които Комисията приема на основание член 9 от този регламент, не влияят по-конкретно на правомощията на съдилищата на държавите членки за установяване на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС и решаване на случая. Освен това, прието от Комисията на основание член 9, параграф 1 от този регламент решение относно ангажиментите, което засяга определени споразумения между предприятия, не е пречка националните съдилища да преценят дали посочените споразумения противоречат на правилата в областта на конкуренцията, и ако се налага, да ги обявят за нищожни на основание член 101, параграф 2 ДФЕС (решение от 23 ноември 2017 г., Gasorba и др., C547/16, EU:C:2017:891, т. 30). Съгласно член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент 1/2003 обаче, когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. Решение на национална юрисдикция, с което предприятие, поело ангажименти, станали задължителни по силата на решение, прието на основание член 9, параграф 1 от Регламент 1/2003, се задължава да наруши тези ангажименти, очевидно противоречи на това решение. Освен това съгласно практиката на Съда (решение от 14 декември 2000 г., Masterfoods и HB, C344/98, EU:C:2000:689, т. 51 и цитираната съдебна практика), която понастоящем е кодифицирана в член 16, параграф 1, второ изречение от Регламент 1/2003, последователното прилагане на правилата на конкуренцията и на общия принцип на правната сигурност налагат, когато вземат решения относно споразумения или практики, които могат да бъдат предмет на решение на Комисията, националните юрисдикции да избягват вземане на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство за прилагане на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС, както и на член 101, параграф 3 ДФЕС. Тъй като решенията на основание член 9, параграф 1 от Регламент 1/2003, както се установява от текста на тази разпоредба, се приемат когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, от припомнената в предходната точка от настоящото решение съдебна практика следва, че при наличие на решение, основано на посочената разпоредба, националните юрисдикции не могат да приемат по отношение на разглежданите поведения отрицателни решения, установяващи липсата на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, когато Комисията все още може да възобнови производството в приложение на член 9, параграф 2 от този регламент и евентуално да приеме решение, с което формално се констатира наличието на нарушение. (СЕС, Решение от 9 декември 2020, Groupe Canal + / Комисията, C-132/19 P, ECLI:EU:C:2020:1007, т. 108-113). В допълнение, разпоредбата на чл. 16, пар. 1 от Регламент 1/2003, която съответства на диспозитива на решение на СЕО по дело Masterfoods и HB (СЕО, Решение от 14 декември 2000, Masterfoods и HB, C-344/98, ECLI:EU:C:2000:689), предвижда, че когато национална юрисдикция се произнася относно споразумение или практика, чиято съвместимост с членове 81 или 82 от Договора, вече е предмет на решение на Комисията, тя не може да вземе решение, което противоречи на това на Комисията, дори ако последното е в разрез с решението, постановено от национална юрисдикция от първа инстанция. В последствие е приета Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Тя задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да могат физическите и юридическите лица да получат ефективна защита и обезщетение на претърпените от антиконкурентното поведение вреди директно пред националните съдилища. Като допълните правна сигурност е предвидена възможност, след като тези ангажименти бъдат приети, Комисията да налага глоби на предприятия и сдружения на предприятия, които не са спазили ангажиментите си, съгласно член 23 от регламента. В този смисъл, следва да се тълкува и прилага и настоящото решение на КЗК, с което са приети предложените ангажименти от страна на ДП НКЖИ. Възраженията на касационният жалбоподател БДЖ ЕАД, касаещи липсата на предоставяне на достатъчни средства за защита са неоснователни, тъй като касационният жалбоподател не е съобразил спецификата на производството, на първо място, че е административно такова и на второ място, че се отнася до решение на КЗК с поемане на ангажименти, без да се установява извършване на нарушение, което ограничава съдебният контрол, както е посочено по-горе. Също така по-голяма част от възраженията на касационният жалбоподател са насочени към установяване на нарушение, но не и към самите предложени ангажименти. Не е посочено как предложените ангажименти за задължения са непропорционални на опасенията за извършено нарушение и какви биха били по-подходящи ангажименти, както и липсват аргументи за това, че предприятието би било поставено в неблагоприятно положение и дали ДП НКЖИ трябва да остави без приложение някои от задълженията си към БДЖ ЕАД, свободно приети по силата на безусловно споразумение, което вече е в сила, във връзка с посочената по-горе практика на СЕС. В конкретния случай, по отношение на доводите на касационния жалбоподател за наличие на тежко нарушение, следва да се отбележи, че в § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК е дадено определение за тежко нарушение. Такова представлява всяко нарушение по чл. 15 и 21 от закона и/или по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което оказва или би могло да окаже значително и трайно въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар, както и всички случаи на картел. От посочената дефиниция следва, че е налице кумулативно изискване за два елемента значителност и трайност. В конкретния случай обаче липсва именно елементът значителност на твърдяното нарушение. Условията, наложени от предприятието с господстващо положение ДП НКЖИ, не водят до пълно изключване или затваряне на съответния пазар. Анализът на злоупотребата с господстващо положение в този контекст показва, че тя се изразява в прилагане на различни условия за един и същ вид договори спрямо различни партньори, поставяйки някои от тях в неравноправно положение като конкуренти. Това представлява структурна бариера пред конкуренцията. В индустрии със силен мрежови ефект, където ефективността на мрежата нараства с увеличаването на броя на потребителите, навлизането на нови участници е значително затруднено. Този мрежови ефект може да представлява структурна бариера пред достъпа до пазара, което налага осигуряването на свободен, конкурентен и недискриминационен достъп до съответната мрежа за всички пазарни участници. Тази необходимост е в основата на концепцията за съществените съоръжения, която в случая възлага на ДП НКЖИ задължението да осигури достъп при обосновани и недискриминационни условия. В конкретния случай се разглеждат ограничения с вертикален ефект, които са сходни с отказ от доставка. Концепцията за съществените съоръжения предвижда, че когато предприятие с господстващо положение контролира ключова инфраструктура, от която зависи достъпът до пазара, то е длъжно да предоставя достъп при разумни и недискриминационни условия. Конкретната форма на злоупотребата с господстващо положение в случая има ценови характер и се проявява под формата на дискриминация при определянето на цената за достъп до същественото съоръжение. При все това следва да се вземат предвид и конкретните пазарни промени в следствие на дискриминационното поведението за достъп до съществено съоръжение от страна на ДП НКЖИ за последните 13 години от 2008 г., в съвкупност с анализ на пазарният дял на предприятията на долу по веригата и извършената ССЕ. Видно от приетата по делото ССЕ на л. 113-117 от първоинстанционното дело, е видно, че пазарните дялове на предприятията, участници на съответният пазар се е променял, но поведението на ДП НЖКИ за по-благоприятно поставяне на БДЖ ТП ЕООД не е довело до засилване на неговият пазарен дял неосновано на неговата ефективност на пазара, видно от доказателства, неговият пазарен дял е за 2015 г. до 2023 г. е бил от порядъка на 50 % с отклонение с 7-8 процента в различните години. Следователно, следва да се заключи, че ефектите на конкуренцията са били такива, че да не водят до изключването на достатъчно ефективните предприятия на пазара, а разликата в пазарните дялове се е дължало на различната ефективност на различните участници на пазара, поради това БДЖ ЕАД неоснователно посочва спада на своя пазарен дял, единствено обосновано от поведението на ДП НЖКИ. Именно поради това, опасенията за извършено нарушение са ценени през призмата на неособено тежко. Един от ключовите стимули за пазарно развитие е иновацията, която често води до изместване на неадаптивните конкуренти. В условията на нормална конкуренция един продукт може да се окаже неспособен да се конкурира с друг, без това да представлява нарушение. Затова анализът на конкурентното поведение следва да отчита дали дадени търговски практики стимулират конкуренцията или ограничават възможностите на конкурентите да реагират на пазарните предизвикателства. Отрицателните ефекти върху конкуренцията могат да се изразяват в: Пречки пред съществуващите конкуренти т.е. намаляване на конкурентоспособността или елиминиране на пазарни участници. Ограничаване на развитието на конкуренцията чрез създаване на бариери за нови участници или възпрепятстване на разширяването на пазарния дял на вече съществуващите конкуренти. Правилно е прието, че с оглед вида на опасенията за извършено нарушение и събраните по делото доказателства, липса на затваряне на съответният пазар и изключването на конкуренти надолу по веригата предприятия, които извършват товарни превози и са достатъчно ефективни на него. Поради това правилно е ценено като неособено тежко нарушение. В допълнение правилно е прието, че размерът на сумите с които се е обогатило БДЖ ТП ЕООД и съответно е обедняло БДЖ ЕАД е ирелевантен за настоящото производство. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. "НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ "ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" ДП не е предявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такива с оглед своевременно направеното искане се дължат на ответника - Комисия за защита на конкуренцията. Касаторът следва да заплати поисканите от КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение