Решение № 2180 от 1.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Бенатов, в качеството му на пълномощник на Е. Гебрев, срещу Решение 4220 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 7526/2021 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията), в писмен отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание, излага съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Е. Гебрев срещу Решение 2-1224 от 26.02.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Решението е постановено след като с Решение 8650/15.07.2021 г., постановено по адм. д. 10874/2020 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение 4205/27.07.2020 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 4826/2018 г.и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с писмо вх. 5760/05.06.2017 г. на СД Квалифицирана информация на ДА НС , е изпратен списък до Комисията за извършване на проверка в архивните масиви на Комисията за служители от Емко ЕООД. Съгласие за проверка по реда на чл. 27 от ЗКРДОПБГДСРСБНА е депозирано от жалбоподателя. От приложените доказателства - извадка от регистрационен дневник, в който под 76530 е посочено името на жалбоподателя Е. Гебрев с месторабота ВТО Кинтекс , два броя картони обр. 4, картон обр. 6 и писмо вх. 2185 от 08.05.1990 г. за унищожаване с протокол 346 от 28.02.1990 г. на личното и работно дело на [заличен текст] е установено, че г-н Гебрев е бил вербуван от о.р. П. Стайнов на 18.12.1985 г. и регистриран на 04.01.1986 г. като агент с псевдоним [заличен текст], като е осъществявал сътрудничество в структурите на ДС, ВГУ управление IX-III и впоследствие в управление IV-III-III в качеството на секретен сътрудник - агент. Въз основа на анализа на приложените доказателства и възраженията на страните съдът е направил извод, че Е. Гебрев е секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА ; административният орган е спазил съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити са посочени в чл. 29 от закона. Отбелязано е, че в процесното административно производство Комисията упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Наличието на който и да е от неизчерпателно изброените в чл. 25 от закона документи е достатъчно за обявяване на принадлежност без да е необходимо да бъде доказана реална дейност. Правомощието на Комисията е ограничено само до установяване, констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Съгласно § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за защита на класифицираната в едногодишен срок от влизането в сила на този закон органът по проучването, с изключение на Държавна агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация" на Министерството на отбраната, отправя писмено искане по чл. 27 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за служителите с достъп до класифицирана информация, за които проверка за принадлежност не е правена. Към искането се прилага писменото съгласие на проучваното лице за извършване на проверката. Органът по проучването е изпълнил законовото изискване, като е поискал такава проверка в рамките на проверката за надеждност, открита по отношение на Е. Гебрев, който попада в кръга на лицата, чиито длъжностни задължения предполагат такова проучване и е дал съгласие за предварителната проверка. При извършване на проверката от Комисията са били намерени документи от вида на предвидените в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, въз основа на които органът е установил принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност, като решението на Комисията установява наличието на конкретен юридически факт - принадлежност на проверяваното лице към съответните държавни служби, посочени в закона. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т.к. самата разпоредба завършва с израза или други информационни носители , от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореното решение не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради посочването само на две имена на вербувалия и ръководилия служител. Неспазването на посочения реквизит от писмената форма на акта не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя извод за неговата отмяна. Регистрирането на секретен сътрудник се е осъществявало с регистрационна бланка по специален образец, в която е било изискуемо посочването на име и фамилия на ръководителя (вербувалия), както и негов подпис. Тези данни са отразени в представените по делото два броя картони обр. 4 и картон обр. 6, поради което сочените от жалбоподателя непълноти като липса на трите имена на вербувалия сътрудника служител и на този, който го е ръководил, не обосновава извод, че документите са неистински и не могат да послужат за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са и възраженията свързани с начина на картотекиране и наличието на поправки и добавки в картони обр. 4 и обр. 6. Картотекирането и регистрирането на секретни сътрудници е регламентирано в Инструкция за оперативния отчет на ДС I -20/250.01.1978 г., в която е посочено, че за организирането на централизирания отчет се водят картотеки, а именно - справочна картотека 4, съдържаща подредени по фонетичен ред картони обр. 4 и статистическа картотека 6, съдържаща подредени картони обр. 6 на действащите секретни сътрудници. В посочената инструкция е регламентирано какво следва да съдържа съответната картотека и начина на подреждане, без да е предвидено съставянето на специален опис или регистър на приложените документи. Не са налице и задрасквания в картони обр. 4 и обр. 6, който да опорочават формата на акта, тъй като наличните отбелязвания касаят вписване на дадения номер от регистрационния дневник, промяна в обстоятелствата, като промяна на структурите, в които е осъществявал сътрудничество, и действия по движение на делото изразяващи се в поставяне на резолюция, съдържаща входящия номер за унищожаване на личното и работно дело на агент [заличен текст]. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение 4 по КД 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т.е. констатиране принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да установи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. Предвид изложеното неоснователно е възражението на касатора, че по делото не са представени документи, изходящи от жалбоподателя, които да установяват наличие на дейност от негова страна през периода, през който същият е бил регистриран като секретен сътрудник - агент. При така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Претенцията на процесуалния представител на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,