Решение № 15488 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6773/2019 г.

Решение № 15488 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6773/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Г. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП и "Устра Бетон" ООД - гр. К. чрез процесуалния представител адв. В. Т. срещу решение № 801/09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 530/2017 г. по описа на Административен съд - гр. П.. Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 31/13.01.2017 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на "Устра-Бетон" ООД на данъчен кредит в общ размер от 31 569 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 585, 25 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател погрешно съдът е възприел фактическата обстановка и е направил въз основа на това незаконосъобразни изводи. Твърди се също така, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че от събраните и приложени по делото доказателства може да се направи законосъобразен извод, че по процесните фактури са налице реални доставки на стоки и услуги. Сочи също така, че съдът необосновано се е позовал на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на СЕС по дело С-277/14 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Касаторът излага оплакване, че в своето решение първоинстанционният съд не е преценил доказателствата, не е изложил констатации по фактите и не е направил правни изводи по съществото на спора. В тази връзка твърди, че съдът дословно е възприел двете експертизи - счетоводна и техническа, но те не дават отговор на основния въпрос - дали дружествата доставчици са реалните изпълнители. В касационната жалба се излага и оплакване, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на Атанасов, Хаджийска и Хаджийски, защото не отразяват напълно вярно факти от обективната действителност и влизат в противоречие със събраните и обсъдени в хода на ревизионното производство писмени доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на "Устра-Бетон" ООД срещу ревизионния акт в същата част. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за държавна такса в размер на 273, 23 лв. Ответникът по касационната жалба Устра Бетон" ООД - гр. К. чрез адв. В. Т. я оспорва, като подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Вторият касационен жалбоподател "Устра Бетон" ООД - гр. К. чрез адв. В. Т. обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството срещу цитирания по-горе ревизионен акт е отхвърлена за начислени лихви в размер на 99, 23 лв. за невнесен в законоустановения срок ДДС по справки-декларации за месеците февруари, април, май и декември 2015 г. и за начислени лихви за невнесен в законоустановения срок корпоративен данък за 2014 г. в размер на 183, 43 лв. и за 2015 г. в размер на 5 158, 91 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част на посочените в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с подадените от дружеството годишни данъчни декларации за ревизирания период. Твърди, че в декларацията си не е декларирал, че за 2015 г. дружеството ще прави авансови вноски - месечни или тримесечни, както и не е посочен размер в ГДД за 2014 г. на месечната/тримесечната авансова вноска. В тази връзка касаторът излага довод, че грешно в ГДД за 2015 г., част 5 е отразено, че дружеството ще прави месечни вноски съгласно чл. 84 ЗКПО. Обжалва се решението и в частта за разноски, както и се пртетендират такива за двете съдебни инстанции. Подробни съображения са изложени в представените писмени бележки. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в писмено становище на юриск. Р. С., я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуални допустими, а разгледани по същество първата касационна жалба е частично основателна, а втората е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. За да отмени ревизионния акт, посочен по-горе в частта за непризнато право на "Устра Бетон" ООД в общ размер от 31 569 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 585, 25 лв. първоинстанционният съд е приел, че фактурираните доставки за СМР-услуги от "Калада" ЕООД и "Латола-91" ЕООД са реално установени като фактически действия, необходими за изграждането на строителен обект "Бетонов център" в гр. К. и кариера "С.", като е осъществено правото на разпореждане с резултата от извършените услуги, което е прехвърлено на ревизираното дружество. Съдът изрично е посочил в обжалваната част на решението относно данъчния кредит, упражнен от "Устра-Бетон" ООД, че не е спорно между страните установеното обстоятелство на извършване на процесните СМР - ремонт на покрив, ремонт на компресорно-битова сграда, ремонт на механична работилница, силози за цимент и за хидратна вар, ремонт на сграда-автокантар, направа на монолитна ограда и изграждане на подпорни стени. Според съда за установяване реалното изпълнение на процесните СМР са представени приемателно-предавателни протоколи, оферти, договори, анекси, описи и др., които съдържат индивидуализация на предмета на доставките, които не са взети предвид и са ценени превратно от органите по приходите в нарушение на принципа на обективност по чл. 3 ДОПК. Относно доставките по ремонт на челюстна трошачка, консултантски услуги съгласно договор, посреднически услуги и счетоводна консултация по фактури, издадени от "Латола-91" ЕООД съдът е приел за установена реалността на доставките, както и за физическото съществуване на рекламните материали, обективиращи услугата по фактури № 603/07.02.2016 г. и № 614/26.02.2016 г. - бележници, запалки и химикалки с логото на "Устра-Бетон" ООД, приложени по делото като веществени доказателства. В тази връзка съдът е обсъдил и счетоводното отчитане на процесните фактури, както и наличие на осъществено плащане по тях и в тази връзка се е позовал и на експертните изводи на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, приета и неоспорена по делото. По повод възраженията на приходната администрация съдът се е позовал на съдебно решение по дела С-277/14 на СЕС и оттам е направил извод, че е без значение обстоятелството по какъв начин (с какви работници) доставчиците са извършили доставките, след като е налице изпълнение. В този смисъл съдът се е позовал и на националната съдебна практика по адм. дела № 11266/2013 г. и № 7048/2013 г. на Върховния административен съд (ВАС) и е приел, че ако органите по приходите твърдят, че доставките са изпълнени, но от лица, различни от посочените във фактурите доставчици, те носят доказателствената тежест да установят от кого са доставени стоките/извършени услугите, като в този смисъл е цитирал решения по адм. дела № 13190/2013 г. и № 1032/2010 г. отново на ВАС. както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. С. е направил извод в решението си, че задължаването на ревизираното лице и на преките му доставчици да представят документи, свързани с наличие на ресурсна и кадрова обезпеченост, вкл. с имената на физическите лица, извършили услугите, както и собствеността върху вложените материали, е допустимо и необходимо, когато посочените обстоятелства сочат на данъчна измама и въз основа на тях е възможно да се установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от такава измама. Относно спорните СМР за да направи извод, че е осъществено реалното им изпълнение освен на представените по делото писмени доказателства, съдът се е позовал и на съдебно-техническата експертиза, която я кредитира като обективна и безпристрастно дадена и съответна на събраните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Решението в тази обжалвана част е неправилно в частта относно отменената част на ревизионния акт по доставките от "Латола-91" ЕООД за рекламни материали, консултантски и посреднически услуги, както и за счетоводни услуги, а в останалата отменена част на същия акт, е правилно. Законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит за получателя по доставка на стоки/услуги е в зависимост от реалното изпълнение на фактурираните доставки. Този извод следва от законовите предпоставки за посоченото субективно материално право, регламентирани с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Издаването от доставчика само на фактури не е достатъчно за признаване на правото на данъчен кредит, поради което тя е необходима предпоставка за него предвид разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС, но не е достатъчна. В тежест на ревизираното лице е да докаже по безспорен начин, че отразените стопански операции в издадените му от доставчиците фактури действително са осъществени. В процесния случай не се спори между страните по делото, че "Калада" ЕООД е издател на 5 бр. фактури, издадени през месеците октомври и декември 2015 г. и с общ размер на ДДС 11 812, 60 лв. с предмет СМР, както следва: "ремонт на покрив - сграда лаборатория и административна сграда, Бетонов център - гр. К."; " ремонт на покрив - механична работилница Кариера "С."; "ремонт на съоръжения - силози за цимент - 3 бр., Бетонов център - гр. К." и "ремонт на съоръжения - силози за хидратна вар -2 бр., Бетонов център - гр. К.". В хода на ревизионното производство са представени Протоколи, Акт, обр. 19, двустранно подписани за предаване и приемане на извършените от "Калада" ЕООД на строителни дейности по посочените фактури. Същите съдържат достатъчно данни за вида на извършените СМР, количество, единична стойност, обща стойност и ДДС. Т. протоколи като частни документи не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК за тяхната автентичност, поради което правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че с тях е доказана реалността на спорните доставки на СМР-услуги. Не може да се сподели виждането на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в касационната му жалба, респ. в ревизионния акт, че доставчикът - изпълнител по процесните СМР не е доказал необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, тъй като то противоречи на съдебната практика, както на СЕС, така и на ВАС, като в тази връзка правилно в решението на съда е налице позоваване на тази практика. От тази практика следва извод, направен и от първостепенния съд, че не може получателят да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си. Задължение на получателя по доставката е да установи реалното изпълнение на същата, като негова е доказателствената тежест да я докаже с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, като за целта са ангажирани двустранно подписани документи, удостоверяващи извършването на доставката на стоки/услуги, като в процесния случай те се отнасят до СМР - услуги. Относно кадровата обезпеченост на доставките от "Калада" ЕООД изрично в хода на ревизията данъчно задълженото лице е представило обяснение за процесните периоди на кои обекти работят неговите работници, както и че с оглед необходимостта от извършване на спорните доставки, е ангажирал "Калада" ЕООД. С какви работници е работил последният не може да се вменява като отговорност на касационния жалбоподател. Обстоятелството, че посочените от доставчика трима работници поименно, са търсени от приходните органи, но не са намерени, не обуславят извод за непризнаване на получателя на правото на данъчен кредит. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Твърдения за наличие на данъчна измама по тези доставки приходните органи не са въвели нито в ревизионния акт, нито в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт и при неоспорване от приходната администрация в съдебното производство автентичността на представените частни документи, законосъобразни са направените изводи от административния съд, че са осъществени юридическите факти по спорните доставки, поради което упражненото от ответника по касация право е фактически и правно основано, а ревизионния акт в тази част правилно е отменен. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на решение по дело С-277/14 на СЕС. В тази част съдебното решение не страда от пороците, сочени от касационния жалбоподател и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. "Устра-Бетон" ООД е упражнило право на данъчен кредит и по доставките от "Латола-01" ЕООД в размер на 19 756, 20 лв. по 11 бр. фактури, издадени през данъчни периоди на месеците октомври и декември 2015 г. и февруари и март 2016 г. с предмет на доставките: СМР и други видове услуги - рекламни, консултантски, посреднически и счетоводни услуги. Относно фактурите с предмет СМР - ремонт на сграда автокантар, Бетонов център - гр. К., направа на монолитна ограда "Паркинг на Бетонов център - гр. К., промишлен район "Летище" и изграждане на подпорни стени Кариера "С." важат изложените по-горе мотиви от настоящия съд по доставките от "Калада" ЕООД. И по тези доставки протоколите, Акт, обр. 19 за предаване и приемане на извършените СМР не са оспорени от приходната администрация като частни документи за тяхната автентичност, поради което обосновано съдът е приел, че въз основа на констатираното в хода на ревизията, че не е доказана материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставките, не следва да се признава правото на данъчен кредит, правилно не е споделено в обжалваното решение. И по тези доставки, както по доставките от "Калада" ЕООД съдът е съобразил, както съдебната практика на СЕС, така и на ВАС, приемайки, че правото на данъчен кредит не може да се откаже поради неустановената обезпеченост на доставчика да извърши възложените му СМР-услуги. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт за непризнатото право на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени през октомври и ноември 2015 г. и март 2016 г. в общ размер на 6 558, 20 лв. Правото на данъчен кредит в размер на 2 490 лв. правилно първоинстанционният съд е приел, че е законосъобразно упражнено и по фактурата с предмет на стопанската операция "ремонт на съоръжения - Челюстни трошачки - 2 бр. ", предвид изложените вече мотиви за доставките на СМР. както и при тях и относно доставката за ремонт на челюстни трошачки по делото освен фактура са приложени и доказателства какво включват договорените ремонти, като правилно съдът не се е съобразил с констатациите на приходните органи, че липсата на договори, не установява реалността на доставките на услуги. Няма законова забрана договореностите между страните по доставката да се извършват устно, както и съобразно константната практика на ВАС наличието на фактура обуславя възникването на облигационни правоотношения между страните и тя може да замести липсата на договор. Наред с това за доставката за ремонтни услуги е представен и приемателно-предавателен протокол от 28.12.2015 г., който като частен свидетелстващ документ също не е оспорен от приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство и заедно с доказателствата за плащане и осчетоводяването на услугите, е довело до законосъобразни изводи в обжалваната част на съдебното решение, че и тази доставка е доказана, поради което и ревизираното дружество законосъобразно е упражнило правото на данъчен кредит. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението е правилно постановено за отмяната на ревизионния акт по доставки от "Латола-91" ЕООД в общ размер на 9 048, 20 лв. В останалата част на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. решението на първоинстанционния съд е неправилно постановено поради следните мотиви: Касае се за доставките от "Латола-91" ЕООД за рекламни материали, консултантски, посреднически и счетоводни услуги. За тях ревизираното дружество не е представило убедителни доказателства за реалното им изпълнение и като е отменил в тази част ревизионния акт, съдът е постановил частично неправилно решение. По доставките на рекламни материали са издадени през месец февруари 2016 г. 2 бр. фактури с общ размер на ДДС - 3 100 лв. и с предмет "рекламни материали по опис". Към фактурите са приложени оферти-договори, поради което неоснователни са доводите на приходните органи, че липсват договори между страните по тези доставки. В офертите подробно са описани видовете рекламни материали, които доставчикът се е задължил да изработи и достави на "Устра-Бетон" ООД и те включват: по фактура № 0... 603/17.02.2016 г. химикалки пластмасови със сито-печат, химикалки метални лазерно гравирани, запалки пластмасови със сито печат, настолен календар-бележник, хартиени торби със сито -печат, чанти за документи, комплект ролер и химикалка, рекламни календари с индивидуален дизайн, рекламни тениски, настолен часовник с поставка за химикали и тефтер "Gardena ", а по фактура № 0... 614/26.02.2016 г. кожени портфейли, химикалки " Point Metal", тениски "Slim Fit ", рекламни шапки и чадъри, визитници, поставка за бюро с часовник, термометър и химикалки, папка АА с калкулатор, настолни часовници - гравирани и с табелки, рекламни календари с индивидуален дизайн, стенен часовник и ролетки с калкулатор и листчета. По тези фактури незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че е доказана тяхната реалност. С наличието на фактури и оферти-договор, както вече се посочи по-горе може да установи само, че са възникнали облигационни правоотношения между страните по делото, но те не могат да докажат реалността на доставките. Няма никакви писмени доказателства по какъв начин са изработени, нито че соченото лице Г. С. действително ги е изработило, нито пък са представени писмени доказателства, че след изработването на рекламните материали, те са предадени на "Устра Бетон" ООД. Същото се отнася и до консултантските, посредническите и счетоводни услуги и за които отново е посочено, че осъществяването им е дело на лицето Г. С.. Макар, както вече се посочи в настоящето изложение, че получателят не може да отговаря за действията на доставчика си, в случая по изработването на рекламните материали липсват доказателства по какъв начин и с какъв документ е извършено предаването и приемането на тези материали. Липсата на такива доказателства не доказва с категоричност, че рекламните материали действително са доставени. По делото са представени мостри на тефтер, химикалка и запалки, но те сами по себе си не установяват факта нито на изработването, нито на предаването. Същите освен логото на "Устра Бетон" ООД не съдържат никакви други индивидуализиращи признаци, за да се направи извод, че са доставени от "Латола-91" ЕООД. Не е представен проект на тези рекламни материали, начините на одобряването им от поръчалия ги - "Устра Бетон" ООД, нито водената кореспонденция на страните по доставката. Като се има предвид периода на фактурирането, не става ясно поради каква причина тези материали са били поръчани, нито дали представените по делото мостри не касаят такива материали от предходни периоди, поради което не се установява по безспорен начин, че именно те са фактурирани с процесните 2 бр. фактури. Относно фактурите от "Латола-91" ЕООД за консултантските, посредническите и счетоводни услуги с общ размер на ДДС - 7 608 лв. необосновани с доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит от "Устра Бетон" ООД по тях. Липсва каквато и да е било кореспонденция между страните по доставките, нито начинът по който тези услуги са предоставени на ревизиращото дружество. Обясненията от последното в хода на ревизията, че и тези услуги са извършени от Г. С. неправилно са убедили първостепенния съд, че тези доставки са реални, макар да липсват каквито и да било писмени доказателства, удостоверяващи начина на предаване на резултата на фактурираните услуги. Описанието на дейността на "Устра Бетон" ООД по никакъв начин не установява, че консултантската услуга е осъществена от "Латола - 91" ЕООД чрез лицето Г. С., нито представянето на дипломата й за завършено средно икономическо образование, е доказателство за осъществяване на консултантската услуга. Липсват доказателства за прехвърляне резултата на тази услуга от изпълнителя на възложителя. По същия начин не са налице безспорни доказателства за посредническите и счетоводните услуги, които видно от представените договори са с неясен и конкретен предмет. Същото се отнася и за счетоводните услуги, за които липсват каквито и да е доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до възложителя - "Устра Бетон" ООД. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението е неправилно постановено на посочените в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. отменителни основания и като такова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отхвърли като неоснователна жалбата на "Устра Бетон" ООД срещу ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит по доставки от "Латола-91" ЕООД в общ размер на 10 708 лв. и съответните лихви. В частта за разноските обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на "Устра Бетон" ООД са присъдени разноски за сумата над 2 302, 65 лв. за разликата до пълния размер от 3 251, 89 лв. На ответника по тази касационна жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 851, 24 лв. за всяка една от съдебните инстанции или в общ размер от 1 702, 48 лв. По касационната жалба на "Устра Бетон" ООД. За да отхвърли жалбата на оспорващото дружество за начислените с ревизионния акт лихви за невнесен в срок корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. първоинстанционният съд е приел, че те са законосъобразно определени от приходните органи поради несвоевременното разчитане с бюджета. За законосъобразно е прието от съда и начислението на лихвите за просрочие за невнесен в срок ДДС по справки-декларации за данъчни периоди за февруари, април, май и декември 2015 г. и януари 2016 г. За начислените лихви по чл. 89 ЗКПО първостепенният съд е изложил мотиви, че за 2014 г. се дължи лихва в размер на 183, 43 лв., като се има предвид, че част от корпоративният данък е внесен, а другата - не, поради което се дължи лихва в посочения размер. Според съда след като в ГДД за 2014 г. дружеството не е декларирало размера на месечните авансови вноски за корпоративен данък за 2015 г. съгласно чл. 87 а ЗКПО, но като се има предвид, че за посочената година нетните приходи от продажби надвишават 300 000 лв., то е следвало за 2015 г. да се правят месечни авансови вноски за прекия данък. В тази част решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Правилно решаващият съд е потвърдил начислените от приходните органи лихви в размер на 99, 23 лв. за деклариран със справки-декларации ДДС за внасяне за месеците февруари, април, май е декември 2015 г. и януари 2016 г. предвид, че данъкът не е бил внесен в срок. За 2014 г. и за 2015 г. правилно и приходните органи, а впоследствие и съдът са установили, че се дължи лихва за невнесения в срок корпоративен данък на основание чл. 93 ЗКПО във връзка с чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. Следва да се посочи, че за 2014 г. приходните органи са определили размер на лихвата 183, 43 лв. ппредвид, че частично са внесени 1 453, 80 лв. при първоначално определен размер от 1 637, 23 лв., както и че дружеството с ГДД е декларирало за 2013 г. е декларирало, че през следващата 2014 г. ще прави месечни вноски и частично е направило вноски за тях. Правилно и приходните органи и впоследствие и съдаса приели, че се дължиат лихви върху невнесената част от авансовите вноски. Разпоредбата на чл. 89 ЗКПО предвижда дължимост на лихва и определя формулата, по която тя се изчислява, поради което в тази част не е допуснато соченото в касационната жалба нарушение и решението е правилно. Предвид установеното по делото, че нетните приходи на дружеството за предходната 2013 г. надвишават 300 000 лв., като съгласно чл. 83 ЗКПО (редакция на ДВ., бр. 94/2012 г. в сила от 0.01.2013 г.) месечните авансови вноски за корпоративния данък са били дължими от ревизирания субект. Не е налице изключението по чл. 83, ал. 2 ЗКПО, тъй като нетните приходи от продажби и за двете ревизирани години надвишават 300 000 лв., като размерът на авансовата вноска се прави върху прогнозната печалба за текущата година. Предвид изложеното без значение е дали дружеството е отразявало в ГДД, че ще прави или не месечни авансови вноски с оглед, че за процесния случай не е приложимо изключението по чл. 83, ал. 2, т. 1 ЗКПО предвид установените размери от приходните органи нетни приходи от продажби за предходните години. За първи път в касационната жалба се твърди, че е допусната грешка в ГДД за 2015 г., като е посочен размер на авансови месечни вноски съгласно чл. 84 ЗКПО, но по делото няма никакви данни за подаване на коригираща декларация, която да отстрани твърдяната допусната грешка. Решението в обжалваната част не страда от пороците, визирани от "Устра Бетон" ООД в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В частта за разноските решението в обжалваната част от посоченото дружество и правилно и следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 602, 07 лв., както и разноски за внесена държавна такса за касационното съдебно производство в размер на 92, 06 лв. с оглед изхода на делото или обща сума за разноски в размер на 692, 07 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение