Решение № 4709 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2014 г.

Решение № 4709 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Светлана Александровна Марешка - управител на "Шуменфарма" чрез адвокат Николай Колев от ШАК срещу решение № 91 от 06.12.2013 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 220/2013 г. С него се отхвърля жалбата на "Шуменфарма" ООД гр. Варна срещу т. 1 от заповед № РД-09-67/12.07.2013 г. на директора на РЗОК Шумен, с която на дружеството е наложена финансова неустойка в размер на 900 лева за осемнадесет броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ИД № 270517/28.12.2012 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат доводи за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Шумен не взема становище по жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед на директора на РЗОК Шумен за налагане на финансова неустойка. Спорни са въпросите, съставлява ли нарушение на клаузите на индивидуалния договор и на чл. 48, ал. 1, т. 1 Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти /Наредбата/ установеното в констативен протокол, че в осемнадесет броя рецептурни бланки /РБ/ обр. МЗ-НЗОК № 5 и обр. МЗ-НЗОК № 5а/ по които са отпуснати лекарствени продукти на ЗЗОЛ липсват данни за лекаря, издал рецептата - телефонен номер. При възражения, че липсва съставомерност на действието, алтернативно, че е малозначително нарушението и че не се носи отговорност за попълването на документите от други лица - лицата по чл. 4 от Наредбата, се иска отмяната на заповедта. Съдът при безспорност на установените факти е приел, че е налице нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ИД във вр. с чл. 3, ал. 2 ИД, поради което законосъобразно е наложена финансовата неустойка по чл. 35, ал. 1, т. 5, б "а" от ИД , като всички възражения са приети за неоснователни. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Приложимата уредба са клаузите на индивидуалния договор и разпоредбите на Наредбата. По делото е приложен констативен протокол от 21.06.2013 г. за извършен контрол по чл. 72, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. Предметът на проверката е спазването на задълженията на изпълнителя по договора и контрол във връзка с отпускане на лекарства по рецептурни бланки МЗ-НЗОК № 5 и 5а. Констатираното по 18 броя рецептурни бланки, че са били отпуснати лекарствени продукти по тях без да са били вписани в тях телефонния номер на лекаря, издал рецептата, е квалифицирано като нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ИД във връзка с указания за работа с "Рецептурна бланка - НЗОК" - бланка образец № 5, като е изпълнена рецептурна бланка, в която липсват данни за лекаря и е върната на приносителя. Обжалваната заповед в частта по т. 1 се мотивира с нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 от индивидуалния договор и по Наредбата. Така мотивирана заповедта е незаконосъобразна в обжалваната част по т. 1. В глава трета, раздел I, "Ред за предписване на лекарствени продукти", чл. 7 от Наредбата е посочено, че "Рецептурната бланка съдържа:" и следва изчерпателното изброяване в т. т. 1 - 7 на данните, сред които не е телефонният номер на лекаря, издал рецептата. В раздел IV "Предписване на лекарствени продукти заплащани напълно или частично от НЗОК" в чл. 24 е посочено, че Лекарствените продукти, които напълно или частично се заплащат от НЗОК за домашно лечение, се предписват по рецептурна бланка /образец МЗ-НЗОК № 5 по приложение № 6, рецептурна бланка № МЗ-НЗОК № 5а по приложение № 7 или за тях се издава протокол/образец по приложение № 8/ по реда, определен в националните рамкови договори по чл. 53 от ЗЗО. Видно от тези приложения, те съдържат и място за попълване на телефонен номер на лекаря, издал рецептата. В чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредбата се посочва, че рецептите и протоколите не се изпълняват и се връщат на приносителя им, когато рецептурната бланка не съдържа изцяло попълнени всички данни, но това са данните по чл. 7 от Наредбата, които са правнозначимите факти с оглед целта на разпоредбата, не и допълнително посочените в приложението. Безспорно е, че тези задължения по Наредбата са станали част от индивидуалния договор съгласно - чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от него. За тези нарушения на договора /съответно на наредбата/ се предвижда неустойката по чл. 35 от ИД. В настоящия случай е съществен въпросът, налице ли е нарушение на ИД, респективно Наредбата, за което да се налага финансова неустойка. От анализа на цитираните текстове на приложимите норми съдът намира, че не се установява нарушение така, както е описано в обжалваната заповед. На първо място в чл. 7 от Наредбата в реквизитите на рецептурната бланка не се включва и телефонният номер на лекаря, издал рецептата, поради което не следва да се приема, че липсата на такава информация в бланката - образец приложение № 6 и № 7 от Наредбата съставлява липса на реквизит. От друга страна, мотивите на административния орган в обжалваната заповед не обясняват по какъв начин невписването на това обстоятелство в рецептурната бланка се отразява на производството по изпълнението им чрез отпускане на лекарствени продукти и как се нарушава законът, който урежда този процес. Констатацията, че има нарушение по чл. 6, ал. 2, т. 1 на ИД, респективно на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредбата, не освобождава органа да изложи мотиви за вида и характера на нарушението и неговата опасност за процеса по отпускане на лекарствени продукти. При тези съображения заповедта в обжалваната част по т. 1 е незаконосъобразна, а решението, с което се отхвърля жалбата срещу нея, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното следва да бъде отменено решението и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като не се налага събирането на нови доказателства, следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени заповедта в обжалваната част. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за двете инстанции, но тъй като не са поискани, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение