Решение № 6069 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3169/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 41754 от 12.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12932/2024 г. на Административен съд – София-град, в частта с което е отменен отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Х. А. Х. с [ЛНЧ] в Решение № 12105 от 21.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС и преписката е изпратена за ново произнасяне по молбата след актуализирана оценка на общата ситуация в Сирия във връзка с личната история на непълнолетния чужд гражданин. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение в оспорената част е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Намира за неоснователни мотивите на първоинстанционния съд, че като част от „уязвимата група“ Х. А. Х. в още по-голяма степен отговаря на предпоставките да получи закрила. Според касатора най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената му част. Ответникът – Х. А. Х., чрез процесуалния си представител адв. Гитева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок, визиран в чл.211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Решение № 12105 от 21.11.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на лицето Х. А. Х., непридружен, непълнолетен гражданин на Сирия с [ЛНЧ] е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да постанови оспореното решение, Административен съд – София-град /АССГ/ е констатирал че е подадена молба за международна закрила с вх. вх. № ОК-13-169/26.08.2024 г. по описа на РПЦ-София, от Х. А. Х., непълнолетен гражданин на Сирия, роден на [дата]., етническа принадлежност – [заличен текст], вероизповедание - [заличен текст], семейно положение – неженен. На непълнолетния е бил назначен за представител адв. Д. Гитева с Решение № 2060/05.07.2024 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ. Проведено е било интервю с рег. № УП-16039, в което лицето твърди, че е напуснал Сирия през м. август 2024 г. и влязъл в България нелегално, през Турция, където останал 3 дни. Цялото му семейство е останало в Сирия. Твърди, че не е членувал в политически партии и във военни организации. Не е бил задържан и арестуван от официалните власти, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Обосновава молбата си за международна закрила с войната в Сирия, заради която няма сигурност. Областта му се контролира от кюрдските сили, където има сражения и бомбардировки. Подава молбата за закрила в България, за да може да се събере със семейството си. В заключение на интервюто е било посочено, че е проведено на разбираем за заявителя арабски език и няма възражение и допълнения. Интервюто е било проведено в присъствието на преводач, което е удостоверено с положен от него подпис. На интервюто е присъствал и представителят на чуждия гражданин - адв. Гитева. За да постанови отказ за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин, административният орган е приел, че не са налице и предпоставките за представяне на хуманитарен статут, тъй като молителят не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. В държавата по произход не е установена ситуация на безогледно насилие, в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Сирия. Административният орган е направил заключение предвид отсъствието на релевантни основания за предоставяне на международна закрила, че решението не би могло да се разглежда като нарушаване на правото на зачитане на семейния живот, тъй като се съобразява именно с положението на семейството на молителя и висшия интерес на детето. Административният орган е приел, че по отношение чл.9, ал.8 ЗУБ, където се произнася в условията на оперативна самостоятелност, посочените от чужденеца лични мотиви за желанието му да получи статут не се оценяват като хуманитарни с оглед предоставянето на хуманитарен статут. В хода на съдебното производство по реда на чл.176 ГПК Х. А. Х. е направил изявление, в което сочи че областта му все още е несигурна, като там са били мобилизирани млади момчета и затова не иска да се върне. Има приятели, които са мобилизирани и всички са загинали през 2023 г., когато е имало конфликт със Свободната армия. Той не може да ходи на училище, защото няма училища. В Сирия са всичките му роднини. Събрани са допълнителни писмени доказателства, в т.ч. справки вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г., вх.№ МД-02-398/21.07.2025 г. относно актуалното положение в Сирия и Социален доклад изх.№ ПР/Д-С-КС/312-001/10.04.2025 г. относно непълнолетния Х. А. Х., за нуждите на първоинстанционното производство. В касационното производство от касатора са представени Справка вх. № МД-02-653/17.12.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия (към 17.12.2025 г.). От Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ в настоящото касационно производство е представен социален доклад, относим към настоящото производство, в който е счетено, че е в интерес на детето да получи статут в България и да остане в страната. За да постанови оспореното решение, АССГ е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че в процедурата не са нарушени чл.75, ал.2, изр.1 ЗУБ, както и материалноправната разпоредба на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. След като е разгледал основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, е аргументирал, че след като последният е непридружен непълнолетен, същият е представител на уязвима група, като административният орган не е взел предвид висшия интерес на детето. Приел е за нарушен принципът, заложен в чл.6а ЗУБ, според който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Изхождайки от разпоредбите на чл.24 от Хартата на основните права в Европейския съюз, § 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО, чл.20 § 5 и чл.23 от Директива 2011/95/ЕО, § 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС и чл.6а ЗУБ е приел за незаконосъобразен извода за липса на основание за представяне на хуманитарен статут „по други причини от хуманитарен характер“, свързани с висшия интерес на непълнолетното дете – непридружен кандидат за закрила. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е спазен принципът за най-добрия интерес на детето. Статутът на лицето на непридружен малолетен, не води автоматично до предоставяне на международна закрила, тъй като най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Противно на твърдяното е видно и се установява, че в оспорения административен акт органът е взел предвид положението на заявителя с оглед качеството му на ненавършило пълнолетие лице. Изрично и конкретно са изложени мотиви отнасящи се до осигуряване и съблюдаване на най-добрия интерес на детето в производството. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето, съгласно чл. 6а. ЗУБ, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т.11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. При разглеждане на представения социален доклад органът не е открил преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето, нито данни основните му права да са нарушени. Не е открит риск за него на територията на обичайното му пребиваване. Също така е направен извод, с който настоящата инстанция се солидаризира, че най-добър интерес на детето е същото да бъде със своето семейство, като при определяне висшия му интерес следва да се съблюдава принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие и зрялост. В случая необходимостта от защита на най-висшия интерес на детето е обсъдена от административния орган, който е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и правилно е преценил, че за детето най-добрият интерес е да се запази семейната му среда в страната на произход и да не бъде разделяно от родителите си, намиращи се в Сирия и то по икономически причини. С оглед изложените съображения, като е приел, че решението на председателя на ДАБ е частично незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Х. А. Х. срещу акта в посочената част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,