Решение № 26 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5524/2007 г.

Решение № 26 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). И. Т. М. от гр. П. облажва и иска да се отмени Решение № 1228 от 2.07.2007 г. по гр.въз.д. № 818/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 168 от 27.02.2006 г. по гр.д. № 453/2006 г. на Пловдивския районен съд по уважените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор по НА № 174/1999 г. на И. М. и Е. М. Ч. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, необосновани и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено възражения от ответниците по касация- И. М. и Е. М. Ч., с който същите оспорват доводите по касационната жалба и като считат обжалваното решение за правилно, поддържат, че същото следва да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на И. Т. М. е оставил в сила решението на първата инстанция по уважените искове за разваляне по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД на алеаторен договор, сключен по НА № 174/1999 г., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че е налице неизпълнение на поетото задължение за грижи и издръжка на покойния Н. М. (дядо) отстрана на И. М. чрез нейния баща и са налице условията на закона за разваляне на договора по съдебен ред. Решението на въззивния съд по уважения иск на И. М. и Е. М., по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор по НА № 174/1999 г. е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Преценката на доказателствата по делото е извършена в нарушение разпоредбата на чл. 186 ГПК (отм.) чл. 188 ГПК (отм.). С договорът за издръжка и гледане едната страна поема срочното задължението да гледа и издържа другата страна до края на живота и, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора - прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация определена не с конкретен срок, а с определяем срок - моментът в който, лицето, което следва да получава престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали един договор за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. Ищците по делото И. М. и Е. Ч. са наследници (съпруга и дъщеря) на покойния А. М., починал на 19.02.2002 г., син на Н. М., починал месец преди него - а именно на 17.01.2002 г.. Николай Т. М. (дядо) и съпругата му Е. М. са били собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на жилище на втория етаж в жилищната сграда на ЖСК "Ю", гр. П. ул."Р" 13, ведно с прилежащите избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата.в същата сграда, наред с жилището, Н. и Е. М. са придобили приземно помещение с площ от 7 кв.м, намиращо се в партерния етаж на същата сграда и ГАРАЖ от 15кв.м, като след преустройство двете помещения съставляват магазин (търговски обект) с площ от 22 кв.м След смъртта на майката Е. М. на 14.01.1999 г. между наследниците и - синове и А. и Т., и преживелия съпруг Н е възникнала съсобственост при права по 1/6 идеална част за всяко едно от децата и 4/6 идеални части, за преживелия съпруг. С НА № 174/1999 г., от дата 17.12.1999 г. Николай Т. М. (дядо) и Т. Н. М. (син), продават на малолетната И. Т. М. (родена 1987 г.) чрез законния и представител и майка С, 5/6 идеални части от търговски обект, находящ се в партерната част на сградата на ЖСК "Ю" гр. П. ул. "Р" 13, построена в парцел **** в кв. 465,466 по плана на III градска част гр. П. срещу задължение купувачката да гледа и издържа продавача до края на живота му, като до навършване на пълнолетие на приобретателката / 2005 г./ грижата да се поеме от законните и представители. Извършената преценка на доказателствата по делото, установяване на правно-релевантните за спора факти и тяхното подвеждане под хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е направено от въззивния съд, без предварително да е установен основен спорен момент по делото- а именно за обема на дължимата грижа и издръжка от гл.т. нуждите на конкретния кредитор- а именно покойния Н. М. (дядо). За да прецени дали е налице твърдяното неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя-длъжник по отношение на прехвърлител, съдът е длъжен да определи обема на договорените задължения, тълкувайки клаузите на договора. Едва след като същността на поетото задължение за издръжка и гледане бъде дефинирано от съда, то следва да се съпостави с конкретните нужди на лицето- кредитор, като съобрази възрастта му нужди от грижи с оглед на здравословното му състояние, в рамката на срока, за който се поддържа от ищците, че е налице неизпълнение. Безспорно е, че за да бъде уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и издръжка, е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. Но е безспорно, че не може само на общото твърдение за неизпълнение, без да се посочат кои нужди на кредитора от грижи и какъв размер на нужната издръжка, не е престиран от приобретателя - длъжник, да обуслови развалянето на договора. По делото въззивният съд е приел, че е доказано неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника И. М., без да изложи мотиви за рамката на необходимите грижи и размера на дължима издръжка спрямо които се прави преценката за липса на изпълнение. В този смисъл решението на въззивния съд е необосновано. По делото са разпитани множество свидетели, чиито показания, в известна степен напълно противоположни (например по въпроса дали А. и съпругата му И. са живели в дома на Н. М. (дядо) и за какъв и кой период от време) са ценени едностранно и незадълбочено. Съдът е направил преценка на гласните доказателства, от гл.т. на това какви грижи е престирал покойния син на наследодателя А, като именно тези фактически изводи са мотивирали съда, че има неизпълнение от страна на задълженията по договора от страна на сина Т., без да е направена преценка какви са били задълженията на длъжника по договора и тези задължения изпълнявани ли са от Т. След като не е тълкувана волята на страни по договора и не е посочени какъв обем от нужди, грижи и издръжка е следвало да полагат приобретателката И. М. съгласно договора, правният извод на съда, че има неизпълнение, без мотиви защо установените факти за полаганите (безспорно има такива в показанията на всички разпитани по делото свидетели) от сина Т. грижи- водене на лекар, медицински прегледи и консултации, както и давана издръжка несъставляват изпълнение и на кои от задълженията по договора и защо това изпълнение не е договорения обем на грижи и издръжка, е необоснован и незаконосъобразен. Констатираният порок на обжалваното решение обосновава основателността на релевираното касационно основание- а именно, че решението е порочно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата, както и е необосновано от правна страна, тъй като липсват обективно установени факти, които да се подведат под хипотезиса на правната норма, налага неговата отмяна и връщане на въззивния съд за нова преценка на доказателствата по делото и излагане на фактически и правни съображения в рамката на предмета на спора, както е посочено по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия