Решение № 1137 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 656/2015 г.
ВАСV отделение03.02.2016 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1937/19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 745/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА Агенцията по заетостта, с адрес: гр. София, бул. "Дондуков" № 3, да заплати на Мария Тодорова Ковачева, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. "Цар Симеон I", бл. 131, вх. В, ет. 7, ап. 15, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски за заплатен хонорар за един адвокат. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1137 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 656/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София против решение № 1937/19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 745/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника. Ответната в производството страна - Мария Тодорова Ковачева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 8 от 13.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта при МТСП, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Мария Тодорова Ковачева на длъжност младши експерт в отдел "Посреднически услуги" на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Бургас, във филиал Меден рудник, считано от 14.02.2014 г. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в едномесечен срок от получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране, но са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно. Първоинстанционният съд установява, че в нарушение на изискванията на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) поставената окончателна годишна оценка е изготвена без да е проведена заключителна среща в срока по чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, като същевременно не се обосновава от коментарите за изпълнението от междинната среща. Пред съда не е представено изрично доказателство за провеждане на заключителната среща със служителя в срока по чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, а именно в периода от 1 до 31 януари на 2014 г. Липсва отбелязване провеждането на такава заключителна среща и във формуляра за оценка. В тежест на ответната страна е установяване на това обстоятелство, като част от процедурата по атестиране, оценката от което е фактическото основание за издаване на обжалваната заповед. Дадената негативна оценка не се обосновава и от коментарите за изпълнението от междинната среща, което се извежда от изложените мотиви по степента на реализация на целите от работния план и по показатели за компетентностите, като съдът приема, че те не отговарят на изискванията за формирането й съгласно чл. 17-24 от НУРОИСДА. Поставената крайна оценка от оценяването на жалбоподателя не кореспондира с резултатите от изпълнението на работния план, отчетени на проведената на 12.07.2013 г. междинна среща, нито е изискана допълнителната информация от контролиращия орган по повод възражението срещу оценката от оценяващия ръководител. Оценката "неприемливо изпълнение", съгласно чл. 17, т. 5 от НУРОИСДА се поставя на служител, който едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1. В случая във формуляра от междинната среща оценяващият ръководител е вписал коментар, че "служителят изпълнява поставените в работния план цели в срок". Набелязани са конкретни резултати спрямо заложеното в плана, които следва да постигне до края на оценявания период. Не са констатирани някакви пропуски в изпълнението, а само са дадени препоръки за постигане на резултати. Съгласно изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА междинната среща има за цел да бъде направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно постигане на целите, определени в индивидуалния работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението. Не са констатирани някакви пропуски в изпълнението, а само са дадени препоръки за постигане на резултати. Необоснован е крайният като позиция обрат в оценяването - от изпълнение на целите в срок, заложени в работния план към 12.07.2013 г. без набелязани пропуски, до неприемливо изпълнение само пет месеца по късно и при положение, че в периода от 2009 г. до 2012 г. служителят е бил оценяван за трудовото си изпълнение все с оценки 3 - "Изпълнението отговаря на изискванията". Установените оценки 3 - "Изпълнението отговаря на изискванията" за периода 2009 - 2012, които заедно с констатациите при междинната среща, сочат на основателност на възраженията за липса на обективност и безпристрастност на оценяването, съгласно чл. 76, т. 7 от ЗДСл и чл. 24, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Анализът на изложеното от оценяващия ръководител във формуляра за оценка и останалите данни по делото не води до извод, че поставената на жалбоподателя крайна оценка "неприемливо изпълнение" е обоснована с конкретни факти и обстоятелства по преписката и съответно основана на обективно установими факти и обстоятелства, каквото е изискването на чл. 18, във вр. с чл. 24 от НУРОИСДА. Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. От събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които да опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Спорен от правна страна е въпроса относно провеждането на заключителна среща. Това е третият етап от атестирането съгласно разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА, на която оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са изпълнени целите на работния план; степента, в която са постигнатити изискванията към изпълнението на преките задължения; степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за обучение и развитие на служителя през следващия период. Настоящият състав приема, че по делото липсват доказателства, от които да е видно заключителната среща кога се е състояла. Непровеждането на заключителна среща дискредитира определената от оценяващия ръководител обща оценка, доколкото е недопустимо оценяването на база част от етапите по атестирането. Липсата на заключителната среща, предвидена от чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА е съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до незаконосъобразност и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Неоснователни са възраженията на касатора досежно допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с неразпределяне на доказателствената тежест между страните, обуславяща липсата на доказателства относно провеждането на заключителна среща при атестиране на служителя. Неангажирането на доказателства и пред касационната инстанция опровергаващи изводите на първоинстанционния съд, сочат неоснователността на наведените доводи. Настоящият съдебен състав споделя и извода на решаващия съд, че така формулираните вътрешно противоречиви твърдения в атестационния формуляр нямат характер на изискуемите от чл. 76, ал. 7 ЗДСл мотиви. Изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА са пряко свързани с правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии. В случая изложените мотиви са формални, вътрешно - противоречиви и взаимноотричащи се, поради което съдът намира, че не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви. Допуснатите нарушения на НУРОИСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Изводите на АС - Бургас за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото и заявеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, такива следва да й бъдат присъдени със съдебното решение. Настоящият състав приема, че в полза на Ковачева следва да бъдат присъдени реално направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева, видно от приложеното по делото пълномощно с отбелязване, че договореното възнаграждение е изцяло платено. Процесуалната защита на лицето включва сериозен обем работа, доколкото в заповедта не са установени мотиви, като липсва и надлежно атестиране, което изисква време и усилия при проследяване на процедурата и обосноваване на изложените от ответника съображения, поради което съдът намира, че не следва да уважи направеното от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението, заплатено по договора за правна защита и съдействие. Относно искането на ответника за присъждане на разноски за транспортни разходи от гр. Бургас до гр. София и обратно, съдът приема, че същите не следва да се възлагат в тежест на касатора, тъй като не е било наложително тяхното извършване. По тези съображения администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева) - адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 18 НУРОИСДА
- чл. 107, ал. 2
- чл. 76, ал. 7