Решение № 1137 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 656/2015 г.

Решение № 1137 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 656/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София против решение № 1937/19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 745/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника. Ответната в производството страна - Мария Тодорова Ковачева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 8 от 13.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта при МТСП, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Мария Тодорова Ковачева на длъжност младши експерт в отдел "Посреднически услуги" на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Бургас, във филиал Меден рудник, считано от 14.02.2014 г. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в едномесечен срок от получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране, но са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно. Първоинстанционният съд установява, че в нарушение на изискванията на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) поставената окончателна годишна оценка е изготвена без да е проведена заключителна среща в срока по чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, като същевременно не се обосновава от коментарите за изпълнението от междинната среща. Пред съда не е представено изрично доказателство за провеждане на заключителната среща със служителя в срока по чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, а именно в периода от 1 до 31 януари на 2014 г. Липсва отбелязване провеждането на такава заключителна среща и във формуляра за оценка. В тежест на ответната страна е установяване на това обстоятелство, като част от процедурата по атестиране, оценката от което е фактическото основание за издаване на обжалваната заповед. Дадената негативна оценка не се обосновава и от коментарите за изпълнението от междинната среща, което се извежда от изложените мотиви по степента на реализация на целите от работния план и по показатели за компетентностите, като съдът приема, че те не отговарят на изискванията за формирането й съгласно чл. 17-24 от НУРОИСДА. Поставената крайна оценка от оценяването на жалбоподателя не кореспондира с резултатите от изпълнението на работния план, отчетени на проведената на 12.07.2013 г. междинна среща, нито е изискана допълнителната информация от контролиращия орган по повод възражението срещу оценката от оценяващия ръководител. Оценката "неприемливо изпълнение", съгласно чл. 17, т. 5 от НУРОИСДА се поставя на служител, който едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1. В случая във формуляра от междинната среща оценяващият ръководител е вписал коментар, че "служителят изпълнява поставените в работния план цели в срок". Набелязани са конкретни резултати спрямо заложеното в плана, които следва да постигне до края на оценявания период. Не са констатирани някакви пропуски в изпълнението, а само са дадени препоръки за постигане на резултати. Съгласно изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА междинната среща има за цел да бъде направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно постигане на целите, определени в индивидуалния работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението. Не са констатирани някакви пропуски в изпълнението, а само са дадени препоръки за постигане на резултати. Необоснован е крайният като позиция обрат в оценяването - от изпълнение на целите в срок, заложени в работния план към 12.07.2013 г. без набелязани пропуски, до неприемливо изпълнение само пет месеца по късно и при положение, че в периода от 2009 г. до 2012 г. служителят е бил оценяван за трудовото си изпълнение все с оценки 3 - "Изпълнението отговаря на изискванията". Установените оценки 3 - "Изпълнението отговаря на изискванията" за периода 2009 - 2012, които заедно с констатациите при междинната среща, сочат на основателност на възраженията за липса на обективност и безпристрастност на оценяването, съгласно чл. 76, т. 7 от ЗДСл и чл. 24, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Анализът на изложеното от оценяващия ръководител във формуляра за оценка и останалите данни по делото не води до извод, че поставената на жалбоподателя крайна оценка "неприемливо изпълнение" е обоснована с конкретни факти и обстоятелства по преписката и съответно основана на обективно установими факти и обстоятелства, каквото е изискването на чл. 18, във вр. с чл. 24 от НУРОИСДА. Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. От събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които да опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Спорен от правна страна е въпроса относно провеждането на заключителна среща. Това е третият етап от атестирането съгласно разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА, на която оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са изпълнени целите на работния план; степента, в която са постигнатити изискванията към изпълнението на преките задължения; степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за обучение и развитие на служителя през следващия период. Настоящият състав приема, че по делото липсват доказателства, от които да е видно заключителната среща кога се е състояла. Непровеждането на заключителна среща дискредитира определената от оценяващия ръководител обща оценка, доколкото е недопустимо оценяването на база част от етапите по атестирането. Липсата на заключителната среща, предвидена от чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА е съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до незаконосъобразност и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Неоснователни са възраженията на касатора досежно допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с неразпределяне на доказателствената тежест между страните, обуславяща липсата на доказателства относно провеждането на заключителна среща при атестиране на служителя. Неангажирането на доказателства и пред касационната инстанция опровергаващи изводите на първоинстанционния съд, сочат неоснователността на наведените доводи. Настоящият съдебен състав споделя и извода на решаващия съд, че така формулираните вътрешно противоречиви твърдения в атестационния формуляр нямат характер на изискуемите от чл. 76, ал. 7 ЗДСл мотиви. Изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА са пряко свързани с правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии. В случая изложените мотиви са формални, вътрешно - противоречиви и взаимноотричащи се, поради което съдът намира, че не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви. Допуснатите нарушения на НУРОИСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Изводите на АС - Бургас за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото и заявеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, такива следва да й бъдат присъдени със съдебното решение. Настоящият състав приема, че в полза на Ковачева следва да бъдат присъдени реално направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева, видно от приложеното по делото пълномощно с отбелязване, че договореното възнаграждение е изцяло платено. Процесуалната защита на лицето включва сериозен обем работа, доколкото в заповедта не са установени мотиви, като липсва и надлежно атестиране, което изисква време и усилия при проследяване на процедурата и обосноваване на изложените от ответника съображения, поради което съдът намира, че не следва да уважи направеното от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението, заплатено по договора за правна защита и съдействие. Относно искането на ответника за присъждане на разноски за транспортни разходи от гр. Бургас до гр. София и обратно, съдът приема, че същите не следва да се възлагат в тежест на касатора, тъй като не е било наложително тяхното извършване. По тези съображения администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева) - адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение