Решение № 9327 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12847/2010 г.

Решение № 9327 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12847/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Стоянова Кожухарова от гр. Варна, срещу решение № 1565/16.07.2010 г., постановено по административно дело № 1821/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена нейната жалба срещу неоснователно бездействие на Кмета на район "Приморски" при Община Варна изразяващо се в неизплащане на сумите, внесени по реда на § 31, ал. 4 вр. с ал. 2 от ППЗСПЗЗ по посочената от нея квота. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, както и че е постановен при непълнота на доказателствата. Моли решението да бъде отменено. Ответникът кметът на район "Приморски" - Община - Варна не изпраща представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно съдът е приел, че в конкретния случай искането е за изплащане на сума за обезщетения, които произтичат пряко от нормативен акт § 31, ал. 4 ПЗР на ППЗСПЗЗ, и че община Варна район "Приморски" е изпълнила задължението за уведомяване на правоимащите лица - наследници на Янчо Маников за възможността да получат дължимото обезщетение в седемдневен срок от връчването на служебната бележка и направена заявка за получаването им на посочения телефонен номер. Намира за правилен извода на съда, че административният орган няма задължение да разпределя сумите между правоимащите, нито да преценява какви са техните квоти в съсобствеността. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда чл. 257 АПК /в решението - грешно посочено чл. 257 ЗУТ/ и е образувано по жалба на настоящия касатор против неоснователно бездействие на кмета на район "Приморски" при Община Варна, изразяващо се в неизплащане на сумите, внесени от бившите ползватели по реда на § 31, ал. 4 вр. с ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на бившия собственик Янчо Ст. Маников, в размера на одобрените със Заповед № 0258/07.12.2007 г. на кмета на Община Варна, Заповед № 019/25.02.2008 г. на зам. кмета на Община Варна, Заповед № 0159/23.08.2007 г. на зам. кмета на Община Варна, Заповед № 0151/23.08.2007 г. на зам. кмета на Община Варна, Заповед № 0176/18.03.2008 г. на кмета на район "Приморски" при Община Варна, Заповед № 0243/16.11.2007 г. на зам. кмета на Община Варна и Заповед № 009/29.06.2009 г. на зам. кмета на Община Варна, оценки на земеделски земи. Жалбоподателката изразила недоволство, че по нейните молби № № УТ-94-С-73, 74, 75, 76, 77, 78, 79 -всички от 21.04.2010 г., тя поискала дължимите суми за нейната част от обезщетението да бъдат преведени по посочена от нея банкова сметка, а ответникът фактически отказал да й изплати сумата отделно от останалите съсобственици, с които е във влошени отношения. Твърдяла, че е налице порочна практика и неоснователно бездействие на районната администрация във връзка със задължение, произтичащо пряко от издадени от самата администрация актове, поради което поискала съдът да постанови решение, с което да задължи Кмета на район "Приморски" при Община Варна да извърши действието по изплащане на дължимите на жалбоподателката суми по всяка от посочените заповеди, съобразно нейната квота. Съдът събрал относимите доказателства и установил, че посочените по-горе заповеди на кмета на Община Варна, издадени на основание § 31, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, били одобрени оценките, които ползвателите по § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ следва да изплатят по заявления, подадени от наследниците на Янчо Ст. Маников. Обсъдил представените платежни нареждания, установяващи, че бившите ползватели са изпълнили задълженията, произтичащи от посочените по-горе административни актове, като внесли сумите по одобрените оценки на земеделските земи. Установил още, че оспорващата е един от наследниците на бившия собственик и в това си качество депозирала седем молби с посочените по-горе вх. номера - всички от 21.04.2010 г., с които поискала от Кмета на район "Приморски" при Община Варна дължимите суми за нейната част да бъдат преведени по посочена от нея банкова сметка. Приел, с оглед доказателствата в административната преписка, че за всяка от заповедите по § 31, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и по всяко от заявленията на жалбоподателката, административният орган издал служебни бележки /съответно на л. 8, 21, 34, 45, 56, 69 и 91 от делото/ със съдържание, че наследниците на Янчо Ст. Маников следва да получат съответните суми по посочените по-горе заповеди в 7 - дневен срок от връчване на служебните бележки и направена заявка за получаването им на посочен служебен телефонен номер. Предвид на тези фактически установявания, с обжалваното решение АС - Варна отхвърлил искането на оспорващата, предявено по реда и на основание чл. 257, ал. 1 от АПК. Развил съображения, че искането на жалбоподателката е за извършване на фактическо действие по изплащане на суми за обезщетения, произтичащо пряко от нормативен акт - § 31, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и тъй като Община Варна, район "Приморски е уведомила правоимащите за възможността за получаване на дължимото обезщетение в законния срок от внасянето на сумите, а тя няма задължение да разпределя сумите между правоимащите съобразно техните квоти в съсобствеността, обосновал извод, че не е налице неоснователно бездействие на сезирания орган. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Трайно в практиката си ВАС приема, че производството по чл. 257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. В настоящия случай съдът законосъобразно е приел, че искането на жалбоподателката е за извършване на фактическо действие по изплащане на суми за обезщетения, произтичащо пряко от нормативен акт - § 31, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба в тримесечен срок от влизането в сила на оценката сумата се внася в извънбюджетна сметка на общината и заедно с лихвите се използва за обезщетяване на бивши собственици и ползватели, като общината уведомява правоимащия за възможността за получаване на дължимото обезщетение в едномесечен срок от внасянето на сумите. Обоснован и съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че Община Варна, район "Приморски" е изпълнила задължението си за уведомяване на правоимащите лица - наследниците на бившия собственик за възможността да получат дължимото обезщетение в 7 - дневен срок от връчване на служебните бележки и направена заявка за получаването им. Обоснован и е следващият извод, че законодателят не е вменил на административния орган задължение да разпределя сумите между правоимащите, нито да преценява какви са техните квоти в съсобствеността, включително при влошени отношения, поради което не е налице неоснователно бездействие на този орган. Този извод се налага и от анализа на § 31, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 121 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /в сила от 13.03.1997 г., определящ, че в случаите, когато собствеността върху имота се възстановява на наследниците на починал собственик, сумите по депозитната сметка се изплащат общо на всички наследници. Налага се и следващият извод - че не е налице бездействие на административния орган, тъй като е налице отговор по всяко от исканията на оспорващата, които тя не е оспорила. Твърдението, че не е получила отговор не отговаря на действителното положение, предвид саморъчното записване за получаването му, под който се намира и нейния подпис - стр. 91 от делото. Горното обосновава извод, че е неоснователен основният касационен довод за нарушение на материалния закон. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на жалбоподателката да се задължи Кмета на район "Приморски" при Община Варна да извърши изплащане на дължимите на жалбоподателката суми съобразно посочената от нея квота в съсобствеността по всяка от посочените заповеди. Доводът в касационната жалба за постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка не намира опора в доказателствата по делото, а и непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон, както и че не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение