Решение № 7093 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2009 г.

Решение № 7093 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Филипов Янков от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Милошева, против решение от 20.10.2008 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав по адм. д. № 2898/2002 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател и процесуалните му представители адв. Милошева и Кирилка Костадинова Янкова - майка на жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че липсва една от задължителните предпоставки за трансформирането на правото на ползване в право на собственост върху земеделската земя, предмет на спора, тъй като не е представено доказателство, че правото му на ползване е предоставено по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и на МС. Касаторът оспорва изводите на съда, че горното обстоятелство се удостоверява с официален документ, издадено от компетентния за това орган, съгласно изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на Столична община, район "Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Мария Георгиева Игликина и Христо Георгиев Малинов оспорват касационната жалба с писмено възражение, с което пледират за отхвърлянето й. Останалите заинтересовани страни - Донка Александрова Дедикова, Деян Георгиев Пашалийски, Петър Стоилов Пашалийски и Йоана Лазарова Димитрова не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, защото за да бъде трансформирано правото на ползване в право на собственост при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ първата необходима предпоставка е доказано право на ползване, предоставено по някои от актовете, изброени в § 63 от ППЗСПЗЗ, а в случая касаторът не е доказал твърдението си за придобито право на ползване по ПМС № 21/1963 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 20.10.2008 г. е отхвърлена жалбата на Красимир Филипов Янков от гр. София против заповед № РД - 46 - 522/30.09.2002 г. на кмета на Столична община - район "Панчарево", с която се отказва на жалбоподателя да придобие при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имот пл. № 57, к. л. № Г - 10 - 4 - А, м. "Косанин дол", в землището на с. Бистрица, район "Панчарево" - СО. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че претендираното преобразуване на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, който обхваща различни предпоставки, в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1 или ал. 5 или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че във всички хипотези, трябва да е доказано съществуването на самото ограничено вещно право - право на ползване върху земеделска земя, което по силата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва са е предоставено на гражданите на основание на актове на президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, което обстоятелство се удостоверява с официален документ, издаден от компетентния административен орган, съобразно изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е констатирал, че в случая жалбоподателят не е доказал, че му е предоставено надлежно право на ползване на основание ПМС № 21/1963 г., каквото е било твърдението му. От тук е изведено заключение, че липсата на документ, удостоверяващ горните относими обстоятелства, не може да се замести с косвени данни, което означава, че процесната заповед е законосъобразно издадена. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Софийският градски съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е установил, че твърдението на жалбоподателя е, че е придобил правото на ползване върху процесния имот на основание ПМС № 21/1963 г. и го е застроил през 1984 г., когато е внесъл такса за незаконен строеж, като имотът е деклариран и пред данъчната служба през 1986 г. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че са неоснователни доводите в жалбата, че доказването на надлежно предоставяне на правото на ползване можело да стане с косвени доказателства - списъци от АПК, одобрени от ПК на РНС, вписването на имота в данъчната служба, заплащане на данъци и пр. Всички те са доказателства за фактическо ползване на имота, но не и за предоставянето му за такова ползване с някои от актовете, съгласно § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което е законосъобразен изводът, че официалният удостоверителен документ не може да се замести с косвени данни или свидетелски показания. Съдът е изложил подробни аргументи относно представения от жалбоподателя списък от 1981 г. на Оперативното бюро на АПК "Средец" и правилно е констатирал, че в него не се съдържат данни за предоставения имот и списъкът не е одобрен от съответния ИК на РНС. Решаващият съдебен състав споделя становището, че в конкретната хипотеза е ирелевантно вписването на имота на името на жалбоподателя в данъчната служба, в разписни листове и скици от 1994 г. до 2002 г. и независимо дали тези документи са издадени преди или след влизане в сила на ЗСПЗЗ, те установяват само фактическата власт върху имота, но не и надлежно учредено право на ползване, съобразно изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Неоснователни са възраженията на касатора, че първоинстанционният със не е обсъдил всички оплаквания в жалбата му, защото в случая Софийският градски съд се е произнесъл по относимите за изхода на правния спор юридически факти и обстоятелства, които са от значение за делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,