Решение № 1426 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5067/2007 г.

Решение № 1426 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5067/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Д. като пълномощник на Л. В. Я. срещу въззивното решение № 166/22.05.2007 г. по гр.д. № 1102/06 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответниците по касация Й. И. М. и М. М. М. чрез своя пълномощник адв. И. Т. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като прецени доказателствата по делото във връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира: С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Костинбродския районен съд, постановено на 13.01.2004 г. по гр.д. № 247/02 г., поправено с решение от 8.05.2006 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Л. В. Я. против Й. И. М. и М. М. М. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС общият на страните наследодател М е бил собственик на нива от 7 дка в м."Р" и нива от 9.2 дка в м."В" в землището на с. П. След съвкупна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че не се установява придобиването на процесните имоти на оригинерно или деривативно основание от общия наследодател. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на процесуални правила и на материалния закон. По делото са представени многобройни писмени доказателства - нотариални актове и частни писмени договори, с които общият наследодател М е придобивал и се е разпореждал със земеделски имоти в землището на с. П., но сред тях не фигурират процесните. Твърдението на ищцата, касатор в настоящото производство е било, че спорните имоти са придобити от М. Я. на основание придобивна давност, но по делото не са ангажирани доказателства за осъществяване и на този придобивен способ. Установено е по делото, че М. Я. е станал член на ТКЗС през 1957 г. Преди това - през 1950 г. е получил от ТПС комисия нива от блока на ТКЗС в м."Р" с площ от 15 дка, съставляваща парцел **** 17 в замяна на два негови земеделски имота- нива в м."Г" с площ от 12.5 дка и нива в м."П" с площ от 2.5 дка. С молба от 23.09.1950 г. е отстъпил на разположение на селсъвета придобития чрез замяната имот за обработване през 1951 г. На гърба на молбата е отбелязал, че на 1.08.1950 г. на И. са дадени нива от блока на ТКЗС в "Р", парцел **** 9 с площ от 7 дка и нива от блока на ТКЗС, парцел **** 51 от 9.2 дка. Неправилно това записване се интерпретира от жалбоподателя като индикация, че собственик на имота е бил м. Я. и същият го е дал на своя син И. да го обработва. Не се установява М. Я. да е придобил по замяна от ТПС комисия други имоти в м."Р" освен посочения по- горе парцел **** 17. По делото има данни, че през 1949 г. Иван М. е декларирал като свои четири ниви в землището на с. П., с обща площ от 16 дка, придобити от него на основание делба на наследство със съдебен протокол. Това обстоятелство, преценено във връзка със записа върху молбата от 23.09.1950 г. навежда на извод, че парцели № 9 и № 51 са предоставени на И. М. от ТПС комисия в замяна на собствените му земеделски имоти в други местности. Събраните по делото доказателства са ценени от въззивния съд съобразно изискването на чл. 188 ГПК (отм.) в тяхната съвкупност и действителен смисъл. Твърдението на ищцовата страна, че собственик на процесните недвижими имоти към момента на образуване на ТКЗС е бил общият на страните наследодател М, е останало недоказано. В обобщение, въззивното решение е обосновано и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба основания за касирането му по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, съдът