Решение № 2513 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2020 г.

Решение № 2513 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Български пощи" ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител юрк. Кръстенова, срещу решение № 3971/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1153/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 598/11.12.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 266/2018 г. Иска се неговата отмяна, като в жалбата се обосновава наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 598/11.12.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 266/2018 г., с което на осн. чл. 47 вр. чл. 64, чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр. е установено, че при осъществяване на своята дейност дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на обект: Пощенска станция Главница с административен адрес гр. Главница, обл. Силистра, с което е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД, като е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. След като е установил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, съдът ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е приел, че за "Български пощи" ЕАД като доставчик на обществени услуги, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност и след като не е осигурил такава, е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е постановил обосновано и съобразено с чл. 47, т. 1, 3 и 4, чл. 76, ал. 1, т. 1, чл. 5, чл. 4, чл. 80, ал. 2 и др. от Закона за защита от дискриминация, както и с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, съдебно решение. Доводите на касатора, че са изпълнени условията на закона и за лицата с увреждания е осигурена достъпна среда, са неоснователни, както правилно е приел съда. Констативният протокол, приложен по делото, има характер на официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Този документ, установяващ нарушение по чл. 5 ЗЗДискр., не е оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което обосновано АССГ е приел за доказан факта, че в процесния обект не са били изградени приспособления за осигуряване на достъп до сградата на лица с увреждания. Неоснователно също така се твърди, че в нарушение на служебното начало съдът не е удовлетворил искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Съдът е дал указания на дружеството жалбоподател, на осн. чл. 171, ал. 4 АПК, да представи техническа документация и снимков материал за съоръжението, което не е изпълнено в цялост - представена е само снимка, която е идентична с тази представена пред КЗД. Тази снимка е обсъдена подробно в решението на административния орган, която е изложила убедителни и обосновани мотиви защо приема, че с нея не се доказва изпълнение на изискванията за достъпна архитектурна среда. Когато от наличните доказателства се установяват в достатъчна степен правно значимите факти, за съда не съществува задължение да назначава експертиза, вкл. и когато за изясняване на въпросите не са необходими специални знания (чл. 195 ГПК), какъвто е и настоящия случай. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е извършил нарушение, тъй като не е субект на задължението по § 6 от ПЗР на Закона за интеграция на хора с увреждания. Няма спор, че "Български пощи" ЕАД е доставчик на обществени услуги и собственик на процесния имот, при което същото е единствения адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда по отношение на същата. Обществения характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като обществено и на него закона вменява задължението за осигуряване на достъпна среда. Именно във връзка със задълженията за държавата (предвид чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, регламентиращ изискванията за достъпност, включително всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост), обосновано АССГ се е позовал на нормата на чл. 169, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 161 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 2 и § 1, т. 2 (регламентиращ достъпна среда) от ДР на Наредба № 4/2009 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (отм.), (действала към датата на постановяване на административния акт), относими и към всички собственици на сгради с обществено предназначение, респ. към ползватели на помещения, в които се предоставят обществени услуги, каквито са пощенските услуги. В този смисъл съдът правилно се е позовал на чл. 5 ЗЗДискр. относно изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на публични места, като дискриминация с оглед на признака по чл. 4 ЗЗДискр. "увреждане" и е направил верен извод, че изискванията за осигуряване на достъпност до публични места се явяват императивни и са относими към всички правни субекти, включително предлагащите услуги от вида на посочените в чл. 9 от Конвенцията, каквито се предлагат и от "Български пощи" ЕАД. В този смисъл е и трайната практика на ВАС /вж. Решение № 5035/2020 г. по АД № 14782/2019 г.; Решение № 6652/2020 г. по АД № 3106/2020 г.; Решение № 14849/2020 г. по АД № 7459/2019 г. Решение № 5473/2020 г. по адм. дело № 11868/2019 г. и др. /. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и същото следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение