Решение № 6754 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2014 г.

Решение № 6754 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Бисер Стойков Димитров, гр. София, ул. "Любен Каравелов" № 83, ет. 1 срещу Решение № 30 от 09.05.2014 г. на Административен съд, гр. Видин, постановено по административно дело № 35/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Димитров срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 143 от 02.12.2013 г., издаден от орган по приходите в Община Белоградчик, с който на Димитров за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 211, 50 лв. и лихви 123, 50 лв. и за периода 01.01.2008 г. 31.12.2013 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 8 063, 14 лв. и лихви 2 310, 14 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Бисер Стойков Димитров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, в нарушение на чл. 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) приел, че таксата е определена за услуги, които не са извършвани от общината. Съдът не отчел, че в тежест на органа, при условията на пълно и главно доказване, е да докаже предоставянето на услугите. Представеният договор между общината и "Еко - Титан" ЕООД не предполага и не установява реалното извършване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Сочи, че по делото не са представени визираните в чл. 15 на договора двустранни месечни протоколи, както и констативните протоколи, поради което реалното предоставяне на услугите не е доказано.

Неправилно съдът приел, че таксата е определена отделно за всеки вид услуга. Не отчел, че отсъстват изчисления за начина на формиране на стойностите. Неправилен счита извода на съда за мотивираност на оспорения акт, тъй като в него отсъстват фактически основания. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски. Касаторът се представлява от адв. Петър Антонов, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба - ръководител звено "Местни приходи" в Община Белоградчик, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспореният акт е мотивиран. В същия дължимата такса е установена по видове услуги. Общинският съвет определил размера на такса смет, а определянето на таксата според количеството на отпадъците е правна възможност и на този етап е неприложима в нито една община на територията на страната. Излага подробно нормативно регламентирания механизъм за установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Неправилно счита твърдението за липса на доказателства за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи, че услугите се доказват от представените с възражението 71 броя протоколи на "Еко - Титан" ЕООД за установяване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване в гр. Белоградчик и селата от общината, депониране на отпадъци и запръстяване на дело. Представя посочените протоколи и моли съда да ги приеме. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Рени Длъгнекова, Адвокатска колегия, гр. Видин.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е категорично изяснено, че имотът на гражданина попада на територията, на която общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. Вярно е, че е представена заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ само за 2013 г. Доказателствата по делото обаче са достатъчни, за да обосноват извод за дължимост на таксата. Така е, защото е приложен договор, с който изпълнителят ("Еко - Титан" ЕООД) се задължава да извършва сметопочистване и сметоизвозване в населените места на територията на общината. Възраженията в жалбата относно конкретния размер на публичното вземане, респективно извършените изчисления не сочат на касационни основания. Пред първоинстанционния съд липсва противопоставяне на тези величини. Затова не е било необходимо събиране на доказателства за потвърждаване или отхвърляне на конкретните стойности. А това по правило се извършва чрез заключение на вещо лице - доказателствено средство, чието ангажиране е недопустимо в настоящото производство.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. По фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът установил от фактическа страна, че:

1. На 11.10.2007 г. Бисер Стойков Димитров придобил в собственост недвижим имот - урегулиран поземлен имот ХI-1050, кв. 14 по плана на гр. Белоградчик, с административен адрес гр. Белоградчик, ул. "Цар Иван Страцимир" № 2 - нотариален акт № 2, том ХIII, рег. № 3527, дело № 3070/2007 г.

2. На 02.06.2008 г. между Община Белоградчик и "Еко - Титан" ЕООД бил сключен договор с:

а) предмет - "сметопочистване и сметоизвозване в населените места на територията на Община Белоградчик";

б) срок на действие осем години;

в) установяване на изпълнението - двустранни месечни протоколи, чл. 15, ал. 1;

г) стандарт на услугата:

ул. "Цар Иван Страцимир" ще се мете 4.5 пъти;

събиране и транспортиране на отпадъците - брой пъти съобразно вида на съда за отпадъци;

график за транспортиране на отпадъците - установен за съответните маршрути;

3. На 04.06.2008 г. Димитров подал декларация, вх. № 5501-167, по чл. 14 ЗМДТ. За имота била образувана партида № 4808206400-101.

4. На 14.12.2012 г., със Заповед № 1488, кметът на Община Белоградчик, на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ определил:

а) Елеонора Кольова Георгиева - главен експерт "Приходи" да упражнява правата и задължения на орган по приходите като се произнася с решения по жалби на данъкоплатци срещу актове за установяване на задължения по декларации;

б) Елеонора Жечкова Ангелова - главен специалист "Приходи" да упражнява правата и задълженията на орган по приходите като издава и връчва актове за установяване на задължения по декларация;

5. На 02.12.2013 г. орган по приходите Елеонора Жечкова Ангелова издала Акт за установяване на задължения по декларация № 143, с който установила на Димитров за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. дължим данък върху недвижимите имоти в размер на 1 245, 95 лв. и лихви - 362, 57 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 8 063, 14 лв. и лихви - 2 310, 14 лв.

6. На 27.01.2014 г. орган по приходите Елеонора Кольова Георгиева потвърдила Акт за установяване на задължения по декларация № 143.

7. Димитров оспорил пред съда Акт за установяване на задължения по декларация № 143 в частта досежно установения данък върху недвижимите имоти за 2008 г. и такса за битови отпадъци.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Решението, с което актът е потвърден, също е постановено от компетентен орган, тъй като съгласно Заповед № 1488 издалият го орган осъществява функциите на териториален директор на Националната агенция по приходите съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Приел, че актът е издаден при наличие изискванията на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - задълженията не са платени и не е извършвана ревизия. Приел, че доказателствата по делото установяват изпълнение от общината на услугите по чл. 62 ЗМДТ на територията на гр. Белоградчик, където се намира имота на Димитров. Приел за неоснователно възражението на Димитров за неопределяне на дължимата такса за битови отпадъци по отделните видови услуги с оглед на посоченото в акта. Неоснователни приел и възраженията за определяне на размера на таксата в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 и 3 ЗМДТ, тъй като са определени в съответствие с приетите решения на общинския съвет, които не могат да бъдат предмет на контрол в настоящото производство. Приел, че задължението за данък върху недвижимите имоти не е погасено по давност с оглед на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 143 и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Доводите в подкрепа на тези твърдения са три: недоказано извършване на услугите от общината, немотивираност на акта поради неопределянето на таксата отделно за всеки вид услуга и липса на фактически основания.

Видно от доказателствата по делото Димитров е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Белоградчик. С оглед на това той безспорно би могъл да има качеството на задължено по смисъла на чл. 11 и 64, ал. 1 ЗМДТ лице за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци. Макар и задължението за данък върху недвижимите имоти, и задължението за такса за битови отпадъци да изискват правна връзка между задълженото лице и недвижимия имот по смисъла на чл. 10 ЗМДТ фактическият състав, който поражда задълженията е различен. Това налага отделното им разглеждане.

1. По данъка върху недвижимите имоти:

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ при прехвърляне на имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, приобретателят дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. С оглед на доказателствата по делото - нотариален акт № 3070/2007 г., Димитров придобил собствеността върху процесния имот на 11.10.2007 г., поради което безспорно е, че от 01.01.2008 г. е задължен за данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДН данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот. Данъчната оценка се изготвя от служители на общинската администрация по норми, съгласно приложение № 2 - чл. 20 ЗМДТ. Съгласно чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ размера на данъка като за 2008 г. определените от законодателя граници са били 1, 5 до 3 на хиляда.

В акта органът посочил данъчна оценка за процесния имот за 2008 г. 140 477, 50 лв. Касаторът не спорил данъчната оценка.

Но в акта не е посочена данъчната ставка. По делото не е приложена наредбата на Община Белоградчик по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ. На интернет страницата на общинския съвет - ************ е достъпна Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Белоградчик, но тя е в сила от 01.01.2009 г., т. е. тя е неприложима за данъка за 2008 г.

Следователно по делото няма доказателства за данъчната ставка. Същата е елемент на фактическия състав на определянето на данъка и без нея нито задълженото лице, нито съдът могат да извършат контрол за законосъобразност на установения данък. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на данъчната ставка е на органа. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 170, ал. 1 АПК и не указал на ответника доказателствената тежест, както и не изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и не му указал, че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е на правило, което е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури установяването на истината - чл. 121, ал. 2 от Конституцията.

Наред с това, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, не само на сочените от жалбоподателя. В случая съдът по отношение на установения с оспорения акт данък върху недвижимите имоти се ограничил с проверка на основателността на възражението за погасяване по давност на установеното задължение. Макар изводът на съда досежно липсата на основание за прилагане на института на давността да е правилен, крайният извод на съда за законосъобразност на акта в частта досежно установения данък, при липса по делото на доказателства за данъчната ставка, е неправилен. Няма как съдът да прецени правилно ли е определен данъка или не като не знае данъчната ставка. Размера на данъка се определя по установен в закона алгоритъм и при неяснота относно единия елемент не може да се направи извод за законосъобразност на установения размер.

Като не отчел изложеното съдът, в частта досежно установения за 2008 г. данък върху недвижимите имоти, постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

2. По таксата за битови отпадъци:

Ноторно е, че таксата за битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, имотът да попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е налице фактическо престиране и ползване на услугата.

Съдът се произнесъл по законосъобразността на оспорения акт без по делото да има каквито и да било доказателства за втората и третата предпоставки.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината, със заповед, определя границите на районите и вида на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване. Тази заповед е правна предпоставка за дължимост на таксата за битови отпадъци, защото само с оглед на установеното в нея следва да се извърши проверка попада ли съответния недвижим имот в обхвата на предоставяните от общината услуги. Без представянето на тези заповеди не може да се извърши контрол за законосъобразност на установеното задължение за такса.

По отношение на изискването за фактическо престиране на услугата по делото е представен само договор на общината с "Еко - Титан" ЕООД с предмет сметопочистване и сметоизвозване. Но този договор не доказва по надлежния начин фактическото престиране на услугите. Той е само правна предпоставка за тяхното осъществяване. Договорът доказва, че общината е встъпила в договорни правоотношения с предмет услугите по чл. 62 ЗМДТ, но той не доказва изпълнението на задълженията по договора от страна на изпълнителя. В самия договор изрично е посочено, че изпълнението на задълженията се установява с двустранни месечни протоколи. Такива в хода на първоинстанционното съдебно производство не са представени. Ответникът представил двустранни месечни протоколи заедно с възражението си на касационната жалба, но съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Забраната за фактически установявания в касационното производство бе причина съдът да не приеме депозираните от ответника нови писмени доказателства. Отделен е въпросът, дали представените от ответника протоколи установяват по надлежния начин престиране на услугата в обхвата на района, в който се намира имота на касатора. Те трябва да докажат наличието на връзка между извършваните дейности и района, в който се намира имота на касатора, тъй като именно тази връзка е предпоставка за дължимостта на таксата.

Съдът, както и при задължението за данък върху недвижимите имоти, не изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК и не указал на органа нито доказателствената тежест, нито че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Това, по изложените вече причини, е съществено нарушение на процесуалните правила.

Установените съществени нарушения на процесуалните правила правят обжалваното решение неправилно. Съдът следва да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът трябва да изпълни задължението си по чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК и да укаже на ответника разпределението на доказателствената тежест и факта, че за такива съществени за предмета на спора обстоятелства не сочи доказателства. Касационният съд счита за необходимо да посочи, че при новото разглеждане на делото съдът следва внимателно да провери изпълнението на дадените с разпореждането от 24.02.2014 г. указания и да съобрази изводите си с изпълнението им.

Без правно значение за изхода на спора, само за пълнота на изложението и с оглед на постановеното от съда определение, следва да се посочи, че съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, в т. ч. и актът за установяване на задължения по декларация. Съгласно чл. 157, ал. 1 ДОПК обжалването на ревизионния акт, т. е. и на акта за установяване на задължения по декларация, не спират неговото изпълнение. С оглед на това за никакво допускане на предварително изпълнение не може да става въпрос, тъй като по силата на закона актът подлежи на предварително изпълнение. Съдът, съгласно чл. 157, ал. 2 ДОПК може да спре допуснатото предварително изпълнение, но само при специалните условия на чл. 157, ал. 3 ДОПК. Разпоредбите на чл. 167, ал. 1 АПК е неприложима в съдебното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оглед на изхода от спора и в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът ще се произнесе по искането за присъждане на разноски и пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд