Решение № 10347 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2011 г.

Решение № 10347 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, против Решение № 3075/21.06.2011 г., постановено по адм. д. № 782/2011 г., на Административен съд-София град, II отд, 25 с-в. С посоченото решение, съдът е обявил за нищожно по жалба на Иван Тодоров Иванов, Решението по т. 4.4 от Протокол № 70/25.06.2010 г., на Управителния съвет на КИИП. С решението съдът е осъдил Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да заплати на Иван Иванов направените разноски по делото. В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд-София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е обявил за нищожно по жалба на Иван Иванов, Решението по т. 4.4 от Протокол № 70/25.06.2010 г. на УС на КИИП. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение, имащо характер на индивидуален административен акт, страда от съществени пороци, които са от такова естество, че не позволяват акта да породи правни последици. На първо място е прието, че процесният акт няма адресат, което съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Изложени са мотиви, че с решението по т. 4 се отписват от регистрите за проектантска правоспособност на КИИП всички инженери, които са вписани до 04.12.2009 г. и притежават удостоверения за "Пожарна безопасност" и следователно адресатите на акта не са изрично и изчерпателно посочени, а са определени по общи признаци, а конкретния адресат може да се установи само след справка в електронната страницата на камарата. В тази връзка е прието, че представеният по делото списък не може да се приеме като неразделна част от решението, тъй като не е посочен като неразделна част от самото решение, а единственото обективно обстоятелство, което свързва оспореното решение с жалбоподателя /сега ответник по касация/ е уведомителното писмо изх. № 230/29.12.2010 г. На база на изложеното е направен краен извод за нищожност на обжалвания акт и уважаване на жалбата в тази й част. Решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на закона. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че при наличните факти по делото необосновано е прието, че решението няма адресат, респективно че същото не е мотивирано. Прави се позоваване и на конкретна съдебна практика в подкрепа на доводите в жалбата. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Спорният въпрос се свежда до това дали решението на УС на КИИП в качеството си на административен акт страда от такива пороци, които са обуславят неговата нищожност. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че са налице нарушения на изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 4 от АПК, относно съдържанието и формата на акта, които дават основание същият да бъде прогласен за нищожен. Този извод на първоинстанционният съд не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е изграден при неправилно тълкуване на закона и е необоснован. На първо място, не могат да бъдат споделени изводите, че актът се явява нищожен, тъй като не са посочени адресати на същия - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. От данните по делото е видно, че името на Иван Тодоров Иванов действително не фигурира в т. 4 на обжалваното решение, в който смисъл издателят на акта действително е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Но от представените доказателства по преписката за издаване на акта може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че Иван Иванов се явява адресат на решението, което се установява както от списъка на лицата, намиращ се на интернет страницата на КИИП и приложен на хартиен носител по делото, така и от уведомителното писмо до него и от самия факт на подаване на жалба срещу решението. В този смисъл допуснатото нарушение от издателя на акта не може да се квалифицира като толкова съществено, че да обуславя неговата отмяна единствено и само на това основание. Необосновани и при неправилно тълкуване на закона и при несъобразяване с установената съдебна практика са и констатациите на първоинстанционния съд за нищожност, поради допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизлагането на мотиви в самото решение не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването му могат да бъдат изведени от приложените към решението доказателства, в това число подробен протокол от заседанието на управителния съвет на камарата, проведено на 25.06.2010 г. От въпросните доказателства може да бъде изведена волята на издателя на акта, относно упражненото субективно право, както и позволяват въз основа на тях да бъде извършена проверка на материалната законосъобразност на акта. Решението на УС на КИИП не е общ административен акт по смисъла на чл. 65, ал. 1 АПК, а индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като кръгът на адресатите е достатъчно ясно определен. Като е приел друго и е прогласил обжалваното решение за нищожно, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което следва да бъде отхвърлена жалбата на Иван Тодоров Иванов, с която се иска прогласяване на нищожността на решението по т. 4. 4 от Протокол № 70/25.06.2010 г., на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,