Решение № 14672 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2010 г.

Решение № 14672 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диагностично-консултативен център "Свети Пантелеймон" ООД, против решение № 148/19.03.2010 г., поправено с решение № 189/30.03.2010 г. по административно дело № 1134/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмена покана с изх. № 2904-2177/18.11.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Плевен. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Плевен не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е писмена покана № 2904-2177/18.11.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Плевен, с която Диагностично-консултативен център"Свети Пантелеймон" - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор (ИД) № 150397/31.01.2008 г. - е задължен да възстанови по сметка на РЗОК Плевен сумата от 348,26 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за IV тримесечие на 2008 г. в частта медико-диагностични дейности, съответно бл. МЗ - НЗОК № 4. Решението на Административен съд - Плевен, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) и на процесуалноправната норма на чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). След извършена преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани извършените от жалбоподателя нарушения на поетите задължения по чл. 42 от Договора за назначаване на МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните РС. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон на решението са неоснователни. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно- осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неправомерно в резултат от допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Като нормативен акт от по-висока степен, ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. С решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 3407/2009 г. на тричленен състав от шесто отделение, оставено в сила с решение № 4035 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 13207/2009 г. на петчленен състав, Върховният административен съд е отхвърлил като неоснователно направеното от лечебно заведение оспорване на точки 166, 167, 168 и 169 от цитираното Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. За да постановят този резултат съставите на Върховния административен съд са приели, че: а) регулативните стандарти имат характеристика на прогнозна финансова рамка, поради което тяхното регулиране е въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., който регламентира правомощието на НЗОК всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ да определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности; б) оспорените текстове - т. 166 - 169 вкл. от цитираното решение на УС - всъщност са приети в изпълнение на посоченото задължение на УС на НЗОК да утвърди реда за разпределение броя на назначаваните специализирани медицински дейности от изпълнителите на медицински дейности, както и тяхната стойност; в) вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в страната и затова всяко превишаване на тези стандарти ще има за последица недопустима промяна на параметрите на разходната му част. В решението на тричленния състав е посочено, че то е съобразено и със задължителното за всички решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, според което определянето на регулативни стандарти не противоречи на Конституцията. Съдебното решение, постановено по оспорване на нормативен административен акт, също има действие по отношение на всички - чл. 193, ал. 2 АПК. Следователно решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България и решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 3407/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, оставено в сила с решение № 4035 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 13207/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, са били задължителни за Плевенския административен съд. Ето защо като е постановил решението си в съответствие с тях съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С оглед крайния изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,