Решение № 9808 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2010 г.

Решение № 9808 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на адв. М. Харизанова пълномощник на "Висла" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, правоприемник на ЕТ "Славка Дамова" - гр. Петрич срещу Решение № 828/11.01.2010 г., постановено по адм. д. № 977/09 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Решение № 1000-0085/21.08.2009 г. на Началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № РМ 4408-0226/09.10.2009 г. на Директора на РМД - София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът неправилно съдът е приел, че разходи за транспорт направени след внасяне на стоката на територията на страната са приравнени на такива във връзка с транспорта до граничния пункт на България. Позовава се на съществени нарушения на процедурата по извършване на последващ контрол, поради неспазване на раз чл. 84в от ЗМ. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Началника на Митница Югозападна не взема становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 1000-0085/21.08.2009 г. на Началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № РМ 4408-0226/09.10.2009 г. на Директора на РМД - София, с което е определен нов размер на митническата облагаема стойност за стока № 1-пластмасови стрелички за етикети, МТНЗ92690990, декларирани с ЕАД № 5400/4-9041/21.07.2005 г. и е задължено дружеството "Висла" ЕООД- гр. Петрич, като правоприемник на ЕТ "Славка Дамова" - гр. Петрич да заплати сума в размер на 537 лв., представляваща разликата между платените и реално дължимите суми по внос, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение /21.07.2005 г./ до момента на заплащането на задължението. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че пред Митница Кулата с ЕАД № 5400/4-9041/21.07.2005 г. от ЕТ "Славка Дамова" е деклариран внос на стоки подробно индивидуализирани в решението със страна на произход Китай, натоварени в контейнер ZIMU 268185-4. Към декларацията са приложени фактура № 0501 АМ/З1.05.2005 г., декларация за стойността /ДС/, международна товарителница /ЧМР/ и ТИР карнет GH 47221857/12.09.2005 г. Представени са допълнително коносамент, опаковъчен лист и фактура № 0000190454/15.07.2005 г., издадена от "Деспред" АД - гр. София за превоз на стоката от гр. Шенжен, Китай до гр. Петрич на стойност 3 051,10 лв. Тази стойност е декларирана по ЕАД и ДС и въз основа на нея са определени дължимите по вноса митни сборове и други публични държавни вземания, които са заплатени в определения размер. При извършен документален контрол по реда на чл. 74, т. 1 от ЗМ на процесната ЕАД въз основа на писмо вх. № 2300-0190/12.09.2005 г. на ДП "Сердика" - гр. София е установено, че за транспортните разходи от "Деспред" АД са издадени две фактури - представената пред митническите органи фактура № 0000190454/15.07.2005 г. и фактура № 0000190456/18.07.2005 г. за "доплащане на транспорт на контейнер ZIMU 268185-4 от Шенжен до Петрич и връщане" на стойност 1 515,44 лв. При така установеното с процесното пред АС решение митническите органи са включили към транспортните разходи и сумата от 1515, 44 лв. като допълнителните държавни вземания са в размер на 537 лв.. Новото митническо задължение е взето под отчет с уведомление № 5400-9665-26/07/2005 г. и е определен срок за плащане 7 дни от получаване на уведомлението, като е указано, че ако дължимите суми не бъдат погасени в указания срок, ще бъдат предприети мерки за принудителното им събиран. Уведомлението е получено от едноличния търговец на 28.08.2009 г. При така установеното съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Позовава се на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ, съгласно която когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМ, съгласно която длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба, когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването по ал. 1, само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Конкретният случай съдът е приел, че е такъв по ал. 2 от чл. 206 на ЗМ, поради което писмено уведомяване е необходимо и е свързано с вземането под отчет на стоката и заплащане на допълнителните митническите задължения. Освобождаването на стоката в този случай не е равносилно на приемане на декларираната митническа стойност при наличието на предприета съответна проверка, поради което законосъобразно е уведомен писмено жалбоподателя за новите определени митни сборове. По същество на спора досежно процесната стойност по фактура № 0000190456818.07.2005 г., съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗМ съгласно която митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена. В процесната фактура липсва разграничение от реално платената или подлежащата на плащане цена за разходи за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане, поради което на основание чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗМ правилно митническия орган е приел, че същата е следвало да бъде прибавена към реално платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки, респективно включена в декларираната митническа стойност. Решението е неправилно в частта на определените допълнителни задължения въз основа на включена в митническата стойност сума от 600 лева. В останалата си част, като постановено в съответствие с установената фактическа обстановка е правилно и законосъобразно. По делото няма спор по фактите. На първо място са неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушение на процедурата при извършен последващ контрол и издаване на обжалваното пред АС решение. В тази насока доводи е изложил АС, които се споделят от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Допълнително следва да се обсъди довода за нарушение на разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, поради липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол. В случая се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗМ. След разрешение за вдигане на стоките, съобразно разпоредбата на цитираната норма, митническите органи имат право служебно да извършат повторна проверка на декларацията. В чл. 84, ал. 3 от ЗМ са уредени два вида последваща проверка, а именно повторна проверка на декларацията или последващ контрол. В случай от митническите органи е извършена повторна проверка на вноса след вдигане на стоката, за извършването на която няма особени правила и която по съществото си представлява нова документална проверка на вноса. Разпоредбите на чл. 84а и сл. от ЗМ регламентират друг вид последваща проверка, която обхваща законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими за внос, процедури и мерки на търговската политика, изпълнение на задълженията за заплащане на публични държавни вземания, а съгласно чл. 84а, ал. 4 от ЗМ в рамките на тази проверка се извършва проверка на стоките, складови наличности, счетоводни записи, търговска, счетоводна и друга документация. По отношение на "последващия контрол" е установен на първо място особен ред за извършването му, започващо с издаване на нарочна заповед със съответно съдържание. В случая не се касае за "последващ контрол", а за извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗМ на подадена от касатора декларация. При тази последваща проверка не се налага издаване на заповед по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ и компетентни да я извършат не са само митническите служители от специализираните звена за последващ контрол в ЦМУ и регионалните управления. /В този смисъл е Решение 1948/03.04.04 на ВАС, Iа отд. постановено по адм. д. № 9093/2008 г./. На основания чл. 84, ал. 3 от ЗМ когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Спорният въпрос е свързан с приложението на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от ЗМ относно разходите по фактура № 0000190456/18.07.2005 г., в размер на 1 515,44 лева, т. е дали същите са част от митническата стойност на внесените с процесната ЕАД стоки. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 б. "а" от ЗМ при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Съгласно чл. 39, т. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена свързани с транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане. При анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че в митническата стойност се включват всички разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. В конкретния случай се установява, че във връзка с последващата проверка е изискано обяснени от "Деспред" АД, който е издал процесната фактура № 0000190456818.07.2005 г. за "доплащане на транспорт на контейнер ZIMU 268185-4 от Шенжен до Петрич и връщане" на стойност 1 515,44 лв. От обяснението получено в РМД София с вх. № РМ 440408-0210/15.09.2005 г. се установява, че фактурираната стойност включва: връщане на празния контейнер до Солун-988,06 лева, терминални такси в Китай-321,85 лева и комисионна в размер на 205,53 лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1, "а. " от ЗМ към митническата стойност се прибавят: комисионни и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионните за покупка. Съгласно чл. 38, ал. 4 в тази глава терминът "комисионна за покупка" означава възнаграждението, платено от вносител на неговия агент за услугата да го представлява при доставката на остойностяваните стоки, каквито не са процесната комисионна на превозвача, поради което правилно от АС е прието, че същите следва да се включат в митническата стойност на стоката, тъй като са свързани с възнаграждението, което реално е заплатено на превозвача във връзка с извършения транспорт на стоката до входен граничен пункт в България. Правилно съдът е приел, че в митническата стойност следва да се включи и сумата от 321,85, представляваща терминални такси в Китай, тъй като въпреки посочените условия на доставката FOB "франко борд", а именно, че разходите за терминалните такси в Китай следва да бъдат заплатени от изпращача, по делото не са ангажирани доказателства относно сторнирането на процесната сума от цената на получената стока, поради което е неоснователен довода в тази насока в жалбата. Неправилно е решението в частта в която съдът е приел, че законосъобразно от митническите органи към митническата стойност е прибавена и сумата от 988,06 лева, представляваща връщане на празния контейнер в Солун. Този разход, съгласно цитираната разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 5 б. "а"от ЗМ е свързан с превоз извършен след входен граничен пункт на Република България, поради което и не следва да се прибавя към митническата стойност на внасяните стоки. Действително съгласно чл. 39, т. 1 от ЗМ митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане, но тази разпоредба не касае процесния случай. Безспорно установено е, включително и от посоченото основание за издаване на процесната фактура, че превоза не е извършен на територията на Р. България, а фактура № 0000190456/18.07.2005 г. е с предмет "доплащане на транспорт на контейнер ZIMU 268185-4 от Шенжен до Петрич и връщане". Посочената разпоредба би била приложима при наличие на липса на разграничение на заплатените суми за транспорт на стоката до входен пункт България и на територията на България. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на касатора, ответника по жалбата следва да заплати сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение, като част от реално заплатеното такова от 300 лева и 200 лева, като част от заплатените в първоинстанционното производство, както и 50 лева държавна такса, Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение