Решение № 472 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 493/2009 г.

Решение № 472 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 493/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Николай Красимиров Петров обжалва по касационен ред въззивна присъда № 90/13.VII.2009 г. по внохд 83/2009 г. на Военно-апелативния съд на РБ с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съображенията са, че деянието му не е престъпление с оглед нормата на чл. 9, ал. 2 НК от една страна и от друга - че като курсант в НВУ "В. Левски" - В. Търново няма качеството на военнослужещ. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъдата, предмет на настоящето производство е отменена оправдателната присъда № 38/29.V.2009 г. по нохд 38/2009 г. на Военен съд - Плевен и вместо нея е постановена нова, осъдителна, с която подс. Н. К. П. е признат за виновен и осъден по чл. 383, ал. 1 във вр. с чл. 26 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години за това, че при условията на продължавано престъпление се отклонил на два пъти от задълженията си по военна служба чрез подправка на документ - от 0ч. на 1.III.2007 г. до 21ч. на 5.III.2007 г. и от 0ч. на 5.Х.2007 г. до 21ч. на 9.Х.2007 г. в гр. В. Търново ползвал домашен отпуск срещу представени официални документи с невярно съдържание - служебни бележки от Национален център по хематология и трансфузиология - София, сега Национален център по трансфузионна хематология - София, в които било отразено невярното обстоятелство, че е дарил кръв и има право на по два дни домашен отпуск. Жалбата е основателна. Присъдата противоречи на закона - чл. 9, ал. 2 НК. При приетите за установени факти - че по време на обучението си в НВУ "В. Левски" като курсант подсъдимият л-т Н. П. показал много добра успеваемост в учебния процес; бил назначен на командна длъжност - "Командир на отделение" и изпълнявал много добре функционалните си задължения; показал, че притежава много добра обща култура, компетентност и интелект в различни невоенни области; личната и войсковата му дисциплина били на необходимото ниво; при изпълнение на служебните задачи проявявал нужната самостоятелност и инициативност; като курсант не е наказван; награждаван е два пъти с домашен отпуск за постигнати високи спортни резултати; на 29.ХI.2008 г. бил произведен в първо офицерско звание и бил разпределен да служи в под. 22220 - Сливен като командир на взвод, където се проявявал само положително; не е осъждан, проявява критичност към поведението си, израз на което са пълните му самопризнания, разкаяние и съжаление за стореното; не са налице конкретни и сериозни последици от деянието - законът е приложен неправилно. Посочените обстоятелства, наред и със залегналото в обвинителния акт (стр. 3, предпоследен абзац), че във военно-учебното заведение била създадена практика в нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) отпуската за кръводаряване да не се ползва в деня на кръводаряването и два дни след него, а по-късно и така се създавали условия командирите да бъдат въвеждани в заблуждение по отношение кръводаряванията на подчинените им, налагат извод, че деянието на П., макар формално и да осъществява признаците на престъпление по чл. 383, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и по силата на чл. 9, ал. 2 НК не е престъпление. Установеното цялостно поведение на подсъдимия, извън инкриминираното деяние, позволява извода, че последното е резултат на младежко увлечение и лекомислие на фона на практика в училището във връзка с кръводаряването. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I-во н. о.