Решение № 61 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2023 г.

Решение № 61 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2023 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. от гр. Варна, против Решение № 956/04.07.2023 г. постановено по адм. дело № 164/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З АПК. Прави искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - София, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юриск. Асенова, оспорва жалбата, по съображения, развити подробно в депозирания отговор по нея. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – главен архитект на община Варна, в писмено отговор, взема становище за основателност на касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена подадената от Д. В. жалба срещу Заповед № ДК-11-ВН-09/14.12.2022 г. на Началник РДНСК - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 223/28.11.2022 г. за строеж: "Монтаж на отоплителна инсталация за БГВ от соларен панел, разположен върху покрива на сграда с идентификатор 10135.1507.110.1 в УПИ XVI-110, кв. 22, по плана на 8-ми м. р. с административен адрес [адрес], гр. Варна". Съдът е приел, че разрешеният строеж не попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 ЗУТ, поради което разрешаването му не може да се извърши по разписаната в ал. 2 облекчена процедура, а следва да се извърши по общия ред - с одобряване на инвестиционни проекти. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна съдът установил, че на 16.11.2022 г. Д. В. е депозирала в деловодството на Община Варна заявление рeг. № АУ113778ВН, адресирано до главния архитект на общината, с което е поискала на основание чл. 148 вр. с чл. 153, ал. 1 и чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 ЗУТ да се издаде разрешение за строеж, с което да се разреши извършване на СМР, а именно: монтаж на технически съоръжения от възобновяеми източници, находящи се в УПИ XVI-110, кв. 22 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна. Заявлението е придружено от съответните приложения, подробно описани от самия заявител. Във връзка с постъпилото искане Главният архитект на Община Варна е издал разрешение за строеж № 223/28.11.2022 г. С него на Д. В., като собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.1507.110.1.15 (кабинет) по КК на гр. Варна, находящ се на адрес гр. Варна, [адрес], е разрешено да извърши СМР за строеж: "Монтаж на отоплителна инсталация, за БГВ от соларен панел, разположен върху покрива на сграда с идентификатор 10135.1507.110.1 в УПИ XVI-110, кв. 22 по плана на 8-ми м. р., с административен адрес [адрес], гр. Варна". С писмо рeг. № АУ113778ВН_002ВН от 30.11.2022 г., съставено на основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, Главният архитект на Община Варна е уведомил Началника на РДНСК- Варна за издаденото PC № 223/28.11.2022 година. На 13.12.2022 г. е била извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от същата дата, видно от който е, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 144, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 148, ал. 4 ЗУТ, тъй като за него липсват одобрени инвестиционни проекти. Нарушени са и разпоредбите на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, вр. с чл. 142, ал. 4 от с. з., доколкото не е извършена оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9 ЗУТ. Въз основа на съставения Констативен протокол и на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ с оспорената Заповед № ДК-11-ВН-09/14.12.2022 г., Началникът на РДНСК - Варна е отменил като незаконосъобразно РС № 223/28.11.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Варна. Като фактически основания за издаване на административния акт органът е посочил, че от проектната документация и обяснителните записки към нея е видно, че се предвижда премахване на съществуващата дъсчена обшивка и покритието от керемиди на покрива, разположени над самостоятелен обект - "кабинет", с идентификатор 10135.1507.110.1.15, находящ се на кота +9,92 м /тавански етаж/ в жилищната сграда. Съществуващият корниз на кота +10,82 се надзижда с "итонг", над който се изгражда нова метална конструкция от колони, греди, и се поставя ЛТ- поцинкована ламарина с перлитова замазка върху стоманени ребра - П профил, с полагане на топлоизолация и хидроизолация. Предвижданията са новоизградената конструкция да обхваща площ от приблизително 13 кв.м., като в този участък се оформя площадка с наклон 4°, а останалата част от съществуващия скатен покрив запазва наклона си от 30° и остава непроменен. Металната конструкция се изгражда "на калкан" с "калкана" на съществуващата в съседния имот /УПИ XV-26 жилищна сграда /на страничната регулационна линия/. Така изградената нова конструкция се явява нов покрив на съществуващото помещение - кабинет. По този начин нивото на новооформения покрив завишава с 1,92 м. сега съществуващия корниз на сградата, а височината на помещението в тази част става приблизително 2,65 метра. В тази конкретно посочена част се променя вида на покрива и той се реконструира, като по този начин се получава нов обем на таванското помещение/кабинет. Въз основа на това е направен извод, че строежът не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, и не е строеж от VI категория, а по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ е от IV категория, понеже жилищната сграда, върху която ще се реализира строежа, е от тази категория. Посочено е също, че описаните в издаденото PC строително-монтажни работи не кореспондират с тези, които е предвидено да се извършат според представените проектни книжа и становища на съответните специалисти, работили по изготвяне на част Архитектура, ОВК, ВиК, ПБЗ. Допусната, назначена и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните е потвърдила установеното при проверката на административния орган. Въз основа на приетите фактически констатации, административния съд извел правни изводи, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – началникът на РДНСК - Варна, съобразно делегираните му правомощия по чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, без допуснати съществени процесуални правила и е в съответствие с материалния закон. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед следва да обхване преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на издаденото от главния архитект на Община Варна Разрешение за строеж № 223/28.11.2022 г., като основание за неговата отмяна. Спорът по делото се концентрира до това попада ли процесният строеж в обхвата на нормата на чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ и съответно допустимо ли е издаване на разрешение за строеж без изработването и одобряването на инвестиционен проект. С разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти. Това законодателно разрешение е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталация за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността, както в урбанизирани територии, така и извън тях – строежи от първа до трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "з", т. 2, б. "ж" и т. 3, б. "д" от ЗУТ. За да се приложи по-лекия разрешителен режим по чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ спрямо заявеното инвестиционното намерение, е необходимо да бъдат изпълнени трите кумулативни условия: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 1 МW включително; инсталацията да се монтира към съществуващи сгради, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и съществуващите сгради и прилежащите им поземлени имоти да се намират в урбанизирани територии. Настоящият съдебен състав споделя изложените от решаващият административен орган съображения, обосноваващи направения извод, че за изграждането на процесната фотоволтаична електрическа централа, не е приложим облекчения ред на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ за строеж от шеста категория, доколкото в случая описаните в процесното PC строително-монтажни работи не кореспондират с пълния обем от СМР, предвидени да се извършат с представените проекти. Проектът предвижда изграждане на метална конструкция (технологична площадка) с трапецовидна форма в план, с която се оформя нов покрив с минимален наклон от 4° и площ от 13,80 кв.м. Предвидено е конструкцията да се изгради успоредно до калканния зид на съществуващата в съседния имот сграда, като в най-високата си част е 1,92 м. - тази височина е най-голямата за технологичната площадка, но е най-ниска за калкана на съседната сграда. Реализирана така, площадката би била изградена на калкан със съседната сграда, без да го надвишава. От становището на приетата по делото СТЕ и разясненията на вещото лице в съдебна зала става ясно, че фотоволтаичният панел не би могъл да функционира правилно, ако бъде монтиран директно върху съществуващия скатен покрив, чийто наклон е 30°. Именно това е наложило изграждането на "поддържаща площадка", според експерта, или "технологична площадка", както е дефиниран обекта в становището на специалиста по част "Конструктивна" от проектната документация, фаза: "Схеми по чл. 147, ал. 2 ЗУТ". Представените проекти предвиждат панелът да се разположи върху почти хоризонтална повърхност, което е наложило в конкретния участък с приблизителна площ от 13 кв.м. покривът, разположен над таванско помещение с идентификатор 10135.1507.110.1.15, да бъде "задигнат" със 192 см. над котата на съществуващия корниз на сградата по външната линия на застрояване (фасадата). В тази връзка правилно първоинстанционният съд е счел, че в случая не е приложим облекченият режим на нормата на чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ. Видно от графичната част на проектната документация, част "Архитектура", разрез А - А, е предвидено фасадният зид над съществуващия корниз на сградата да се надзида с "Итонг". В случая е без значение дали поддържащата/технологичната площадка, върху която ще се монтира фотоволтаичният панел, ще се изпълни от стоманобетон, тухли или ще представлява метална конструкция, доколкото във всеки от посочените случаи е налице промяна в конструкцията на покривния скат, попадащ точно над таванското помещение на жалбоподателя. Правилно съдът е преценил, че променяйки височината на сградата в този участък, тази технологична площадка (с наклон от 4°) по естеството си представлява допълнителна конструкция, излизаща над покривната плоскост на съществуващия покривен скат (с наклон от 30°). С предвидената по проект конструкция се обособява допълнителен обем над съществуващото помещение и същата не е просто за технологична площадка, тъй като тя представлява затворено пространство с изграждане на плътна стена от итонг и полагане на топло и хидроизолация. В този смисъл процесният строеж представлява реконструкция на покрива, тъй като е налице изпълнение на нови основни части - конструктивни елементи. От старата конструкция на покрива се запазват ребрата и върху фасадния зид стъпва новата конструкция. В този си вид, както сочи и вещото лице в проведеното съдебно заседание, запазената част от старата конструкция не представлява вече покрив и не може да изпълнява функциите на такъв. Оставащите от стария покрив дървени ребра /греди/ не могат да изпълняват функцията на покрив на помещението. Без значение е дали обособеното пространство влиза в обема на съществуващото помещение или оформя ново подпокривно пространство, тъй като то представлява нов покрив с нов наклон при задигната 1,92 м височина по фасадата, който се носи от старата конструкция. Поради гореизложеното разрешеният строеж не представлява самостоятелен строеж, а реконструкция на съществуващия покрив. На следващо място правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице условие за въвеждане на етапност на предвиденото строителство. Искането на оспорващата за издаване на разрешение за строеж има за предмет не само монтажа на фотоволтаичния панел, а включва и изграждането на поддържаща/технологична площадка. В случая в отмененото PC липсва информация за изграждането на технологичната площадка, без която монтажът на фотоволтаичния панел е невъзможен. Налице е нарушение на чл. 153, ал. 1, изречение второ ЗУТ, тъй като описаните в процесното PC строително-монтажни работи не кореспондират с пълния обем от СМР, предвидени да се извършат с представените проекти. Правилно е преценено и, че в отмененото PC неправилно строежът е квалифициран като такъв от Vl-та категория, вместо строеж от IV-та категория. В оспорената заповед обосновано е прието, че при издаване на PC е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. Макар самият монтаж на фотоволтаичен панел сам по себе си да представлява строеж от Vl-та категория, изграждането на необходимата за монтиране на панела площадка засяга конструкция на сграда от IV-та категория, част от която се явява покривната конструкция, което налага извод, че строежът следва да бъде отнесен към по-високата категория. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,