Решение № 8163 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция / ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение 9252 от 17.03.2025 г., постановено по адм. д. 12161/2024 г. по описа на Административен съд София град ( АССГ), с което е отменена Заповед 3286з-3859/21.10.2024г. на директор на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на 4 полицейски регистрации на М. И. Г., а именно: 1) Полицейска регистрация 9193/20.03.1975 г. по описа на 06 РД-СДВР; 2) Допълнителна полицейска регистрация с рег. 7026/07.02.1977 г. по описа на 03 РУ СДВР; 3) Полицейска регистрация 31/11.02.1977 г. по описа на Софийски централен затвор и 4) Допълнителна полицейска регистрация 11306/22.09.1982 г. по описа на 03 РУ-СДВР. С решението съдът е постановил изпращане на административната преписка на директора на ГДНП при МВР за ново произнасяне по искане рег. 328605-39/27.04.2021 г. по описа на ГДНП, подадено от М. И. Г., при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка и в нарушение на материалния закон, както и необосновано - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания са развити в касационната жалба и в позиция по същество в открито съдебно заседание. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искането на М. И. Г. за заличаване на полицейските му регистрации. Ответникът по касационната жалба - М. И. Г., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Развива аргументи, че за правилност на съдебното решение на АССГ за отмяна на обжалваната заповед, доколкото и в нея административния орган не е изложил мотиви за отказа си да снеме полицейските регистрации. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, за установено, че със заявление с 328605-39/27.04.2021 г. М. И. Г. е поискал заличаване на личните му данни, обработвани в МВР, въз основа на 4 ( четири) полицейски регистрации 9193 от 20.03.1975г. по описа на 06 РУ - СДВР, допълнителна полицейска регистрация с peг. 7026 от 07.02.1977г. по описа на 03 РУ - СДВР, полицейска регистрация 31 от 11.02.1977г. по описа на Софийски централен затвор и допълнителна полицейска регистрация с peг. 11306 от 22.09.1982г. по описа на 03 РУ СДВР. Издадената по заявлението Заповед 3286з - 472/07.02.2024г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, с която му е отказано заличаване на четирите полицейски регистрации, е обжалвана от М. Г. пред АССГ, който с Решение 7947/07.06.2024г. по адм. д. 2801/2024 г. е отменил заповедта и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление с 328605-39/27.04.2021 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. След влизане в сила на съдебното решение административният орган се е произнесъл със Заповед 3286з-3859/21.10.2024г. на директор на ГДНП, предмет на оспорване в производство по адм.д. 12 161/2024г. по описа на АССГ. От фактическа страна решаващият съд е приел за установено, че М. Г. има четири полицейски регистрации, както и че е признат за виновен с влезли в сила присъди по НОХД 602/1975 г. по описа на СРС по НОХД 1766/1977 г. по описа на СРС и по НОХД 8118/1982 г. по описа на СРС, по четири други наказателни производства, приключени на съдебна фаза, както и по НОХД 68/1983 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, по което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца при строг режим. Съдът е приел от фактическа страна и установяванията в административния акт, че М. Г. има и профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата, с издадени 5 АУАН, 5 наказателни постановления и 1 фиш по ЗДвП, като актовете са за различни по вид и тежест нарушения, с наложени различни наказания (включително виновно причиняване на ПТП). Съдът е приел за установено и, че с позоваване на Директива (ЕС) 2016/680 и Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., административният орган е съобразил, че следва да извърши анализ и преценка относно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на личните данни на М. И. Г. за извършените му полицейски регистрации, при което степента на риск на лицето следва да се отчете като елемент наред с естеството и тежестта на престъпленията, конкретния контекст, в които са извършени, данните за извършени разнородни престъпления, наличието на други производства (минали и настоящи), миналото или профила на лицето. В резултат на извършения анализ органът е достигнал до извод, че към настоящия момент данните от полицейски регистрации рег. 9193/20.03.1975 г. по описа на 06 РД-СДВР; Допълнителна полицейска регистрация 7026/07.02.1977 г. по описа на 03 РУ СДВР; Полицейска рег. 31/11.02.1977 г. по описа на Софийски централен затвор и Допълнителна полицейска рег. 11306/22.09.1982 г. по описа на 03 РУ-СДВР, извършени на М. Г., се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват - противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. При този анализ и при липса на основания по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на четирите полицейски регистрации и след извършен анализ на профила на лицето, съгласно чл. 21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, е издадена оспорената пред АССГ заповед. За да постанови решението си АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нея не са изложени подробни мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочил, че липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхраняването на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Приел, че резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимостта, следва да бъдат обективирани в крайният административен акт, с който приключва производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, а именно заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт, като според решаващия съд в процесния случай от извършената проверка не се установяват налице конкретни факти и обстоятелства, които да водят до извод, че жалбоподателят е рискова личност за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред., както и "не са установени данни за извършени престъпни деяния от страна на жалбоподателя, а обстоятелството, че спрямо същия има издаден фиш и наказателни постановления по ЗДвП не е мотив за продължаване на полицейската регистрация на лицето, след като тези нарушения са предмет на административно наказателно производство, за същите се предвижда налагане на административни наказания и не могат да се приемат за доказателство, удостоверяващо, че жалбоподателят има трайно установени престъпни навици, тъй като същите не представляват престъпление по смисъла на Наказателния кодекс." В заключение, първоинстанционният съд приел, че обжалваният отказ е немотивиран, респ. не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, отменил заповедта и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с мотивиран и обоснован акт. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. След събиране и проверка на всички относими за решаване на спора доказателства, първоинстанционният съд е направил необосновани правни изводи. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 68 ал.6 от ЗМВР няма основание за заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на последвала реабилитация или амнистия , поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Задължителното тълкуване на чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, дадено в решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС, с което органът, издал оспорената в производството пред първата инстанция заповед се е съобразил, определя, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Не е спорно, както е посочил и решаващият съд, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР, не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. В хода на административното производство по чл.68 ал.6 от ЗМВР административният орган е извършил дължимата проверка за необходимост от съхранение на личните данни на М. И. Г. в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка е осъществена посредством предвидените в чл. 19 ал.6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, както и чрез допълнителни проверки и анализи. В заповед 3286з-3859/21.10.2024г. на директора на ГДНП е посочена конкретно и извършен анализ на събраната информация относно заявителя като субект на данни и осъществена преценка дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68 ал.6 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация. Събрана е и информацията по чл.19 ал.6 от Наредбата, която е анализирана с оглед личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъпленията, за които е осъден с 4 ( четири) влезли в сила присъди и за които престъпления всъщност са четирите полицейски регистрации. При извършване на анализа дали съхраняването на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани, административния орган е съобразил изградения профил на заявителя като извършител на престъпленията, за които е осъден, тежестта на престъпленията, обществените отношения, които засягат същите, конкретния обект обект на защита и многобройността на деянията при престъпленията против собствеността, еднородността на престъпленията по две от полицейските регистрации /влезлите в сила присъди. Вярно е, че при анализа и преценката за необходимостта от продължаването на обработването на личните данни за лицето е направена връзка с информация за последващо негово поведение, с оглед извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата, но тази информация е ценена при изграждане на профила на осъденото лице и в контекста, че извършените административни нарушения сочат за поведение на заявителя демонстриращо незачитане на правовия ред. В резултат на този анализ личността на М. Г. е определена като рискова за обществото и за опазване на обществения ред и обоснован извод, че следва да продължи обработването на данните от извършените полицейски регистрации за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6 ал.1 т.1-3, т.6 и т.9 от ЗМВР. В допълнение, обоснован е извод в заповедта, че данните се съхраняват в подходящ и разумен срок, независимо от изминалия 40-годишен период от извършване на деянията, с оглед съпоставката между важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай и спрямо заявителя и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. По този начин административния орган е спазил баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо и изведен краен извод за неотпаднала цел на извършените четири полицейски регистрации на заявителя. В тази връзка от вниманието на първоинстанционния съд е убягнал извършения обстоен анализ и оценка от административния орган, за необходимост от съхранение на личните данни на М. И. Г., както и конкретното посочване на целите за които е необходимо продължаването на обработването на личните данни на стр.8 и 9 от заповедта противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, разкриване или наказателно преследване за конкретни престъпления. С оглед на изложеното съдържание на оспорената заповед изводите на АССГ за липса на извършен анализ относно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на личните данни на М. Г. за извършените му четири полицейски регистрации в административния акт и за постановяването му при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, с оглед непроверените данни, на които липсва позоваване в заповедта, е необоснован и постановен в противоречие с доказателствата по делото. Извършения анализ и преценка за необходимостта от съхранението на данните от полицейските регистрации за целите, за които те са събрани , както и извода, че личните данни от тях се съхраняват към настоящия момент в подходящ и разумен срок с оглед целите за които се обработват противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване за извършени престъпления в административния акт, т.е. че съхраняването / обработването на личните данни на М. Г. е пропорционално на преследваната с полицейската регистрация цел, е в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон.. По изложените съображения и при наличието на пороците, сочени като касационни основания, решението на АССГ като неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на М. И. Г. срещу Заповед 3286з-3859/21.10.2024г. издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция". При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаглаждение е основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,