Решение № 17198 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2011 г.

Решение № 17198 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Столична и директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 1152/15.03.2011 г. по адм. дело № 6459/2010 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено по жалба на " Юнифайт Дистилърс" ООД, гр. София, решение № Ю 47 - 0043/28.04.2010 г. на началника на митница Столична. Касаторите поддържат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, искат отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Юнифайт Дистилърс" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна, макар и не на посочените в нея основания. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с писмо от 23.07.2009 г. "Юнифайт Дистилърс" ООД, гр. София, е предал в ТМУ - София 6921 броя бандероли / стар образец/ с изтекъл срок на валидност за високоалкохолни спиртни напитки на обща стойност от 10 646,37 лв., чиято автентичност е установена с експертиза от 08.01.2010 г. Съставен е двустранно подписан протокол от 10.03.2010 г. на основание чл. 66а, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/. С искане за възстановяване на акциз от 29.03.2010 г. дружеството е поискало възстановяване на акциз на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ в размер на 8924, 11 лв. във връзка с цитирания двустранно подписан протокол за бракуване на 5824 броя бандероли. С протокол, съставен на основание чл. 27, ал. 10 от ЗАДС вр. чл. 110, ал. 1 и 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, е направено предложение да се прихване акциз в размер на 4196,50 лв. със задължението за заплащане на акциз по акт № 077/25.03.2010 г. и да не се възстановява акциз в размер на 4 727, 61 лв. поради незаменянето на бандеролите с бандероли нов образец. С обжалваното решение на началник митница Столична е прихванат акциз в размер на 4196, 50 лв. и е отказано възстановяване на акциз в размер на 4 727, 61 лв. с идентични на протокола мотиви. АССГ е приел, че жалбата срещу решението на началник митница Столична е допустима, тъй като решението е съобщено на представител на дружеството но 03.05.2010 г. и е оспорено с жалба по административен ред в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК на 14.04.2010 г. Горестоящият административен орган е постановил решение № 696/04.08.2010 г. извън срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, поради което е нищожно. Жалбата, по която е образувано съдебното производство пред първата инстанция е от 10.06.2010 г. и е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК за обжалване на мълчаливо потвърдено решение и според АССГ е основателна. Дружеството е заплатило акциз при снабдяването си с процесните бандероли, облепило е акцизните стоки с бандероли и ги е извело от данъчния си склад за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 6 от ЗАДС. Такива стоки със заплатен акциз са му били върнати след изтичане на срока на валидност на бандеролите. Бандеролите са бракувани в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 8 от ЗАДС в присъствието на митнически орган. Искането за възстановяване на заплатения акциз за бракуваните бандероли е при наличието на предпоставките и в срока по чл. 27, ал. 10 от ЗАДС. За дружеството не съществува нормативно уредено задължение за преоблепване на върнатите стоки с бракуван бандерол с бандероли - нов образец. Налице са двете изискуеми от чл. 27, ал. 10 от ЗАДС предпоставки за подадено в срок искане и автентичност на бандеролите. Възстановяването на акциза в полза на жалбоподателя означава, че същите стоки вече не са стоки със заплатен акциз и се съхраняват от лицензирания складодържател като стоки под режим отложено плащане, за което не съществува нормативно задължение за преоблепване с бандерол нов образец. Едва при освобождаването им за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 6 от ЗАДС за тези стоки ще се дължи акциз, заплатен със закупването им с бандероли нов образец и облепването им. Съдът е преценил като материалноправно незаконосъобразно обжалваното решение освен в частта му за отказ за възстановяване на акциз и в частта за извършеното прихващане, тъй като е в нарушение на чл. 169, ал. 3 и 4 от ДОПК, тъй като между страните не се спори, че дружеството има по-ранни по време задължения за акциз - по акцизна декларация от м. 07.2009 г., а съгласно чл. 169, ал. 4 от ДОПК задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Съдът преди да се произнесе по заявените в касационната жалба отменителни основания, на основание чл. 218, ал. 2 АПК следва да провери допустимостта на изцяло обжалваното решение служебно. Процедурата за обжалване пред горестоящия административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС и е 14 дневен. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК за 45 дневен срок за произнасяне /редакцията към 2010 г./ и забраната на чл. 156, ал. 6 ДОПК за решаващият орган да се произнася след изтичане на срока за преписката в съда са неприложими, тъй като ЗАДС съдържа специална норма, която e приложимата. Препращането на ЗАДС към ДОПК е за обжалването по съдебен ред, но не и по административен ред. Оттук следва, че постановено решение на директора на Агенция Митници след срока по чл. 27, ал. 4 ЗАДС, но преди образуване на съдебното производство, с което частично е отменено решението на началник митница Столична, е валидно - неприложимо е ТР № 7/2008 на ОС на ВАС, отнасящо се за обжалване на ревизионните актове по ДОПК. С решението на директора на Агенция Митници частично е отменено решението на началника на митница Столична в частта, с която акцизът в размер на 4 196, 50 лв. е прихванат към задължение за заплащане на акциз по акцизна декларация от 15.03.2010 г./ което е и посоченото насрещно задължение за прихващане от началник митница, а не цитираното от съда/ и преписката е върната за ново произнасяне в тази част. Това решение е произвело своите правни последици и е недопустимо произнасяне на съда по отменената вече част от решението на началник митница на основание чл. 156, ал. 1 ДОПК към който препраща ЗАДС. Самото дружество - жалбоподател пред първата инстанция неколкратно е посочило, че поддържа жалбата си само относно частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 4 727, 61 лв. Предвид изложеното съдебното решението следва да се обезсили в частта е отменена отменената вече част на решението на началник митница, с която акцизът в размер на 4 196, 50 лв. е прихванат със задължение за заплащане на акциз и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да се прекрати производството в тази му част. В частта, с която решението на началник митница е отменено относно отказ за възстановяване на акциз в размер на на 4 727, 61 лв. съдебното решение е правилно. Съдът в съответствие с доказателствата по делото е установил, че "Юнифайт Дистилърс" ООД, гр. София, е лицензиран складодържител, ползващ режим на отложено плащане и е заплатило бандероли стар образец, облепило е с тях акцизни стоки и ги е извело от данъчния склад - тоест освободило ги е за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 6 от ЗАДС. Връщането на стоките с изтекъл срок на валидност на бандеролите, които са стоки с платен акциз, е наложило бракуването на бандеролите, което е извършено при спазване на изискванията на чл. 27 ЗАДС и чл. 66а ППЗАДС в присъствието на митнически орган. В ЗАДС и ППЗАДС няма изискване за преоблепване с нови бандероли, за да бъде основателно искането за възстановяване или прихващане на дължимия акциз. Няма и дерогиране на режима на отложено плащане, който ползва лицензирания складодържател поради връщането на стоки с платен акциз за бракуване на бандеролите. Новото задължение за заплащане на акциз след възстановяването или прихващането на вече заплатения за бракуваните бандероли ще възникне при новото освобождаване на стоките за потребление чрез извеждането им от данъчния склад. Указанията на директора на Агенция Митници, които са вътрешно ведомствен акт и нямат нормативен характер, не могат да създават нови, несъществуващи в нормативните актове материалноправни предпоставки за възстановяване или прихващане на акциз. Правилна е преценката на съда, че са налице основанията за възстановяване на заплатения за бракуваните бандероли акциз, тъй като искането е в срок и бандеролите са автентични. Решението на началник митница в тази му част правилно е преценено от съда като противоречащо на нормата на чл. 27 ЗАДС. Съдебно решение е съобразено с приложимото материално право в цитираната част. Следва да се отбележи, че съдът не е върнал преписката за ново произнасяне съобразно правилото на чл. 160, ал. 3 ДОПК на компетентния митнически орган, но настоящата касационна инстанция не е сезирана с подобно касационно основание, порокът на съдебния акт е извън тези, за които се следи служебно, поради което няма възможност за произнасяне по него. Предвид изложеното, решението следва да се обезсили в частта, с която е отменена частта от решение на началник митница, отнасяща се до извършено прихващане на акциз в размер на 4 196, 50 лв. със задължение за заплащане на акциз по акцизна декларация от 15.03.2010 г. и да се прекрати производството в тази му част. Доколкото дружеството - жалбоподател в първата инстанция, макар и да не е поддържало недопустимата част от жалбата си, не я е оттеглило, разноските за първата инстанция се явяват неправилно определени поради наличие на недопустима част на жалбата. Разноските за двете съдебни инстанции следва да се определят по компенсация, тъй като и за двете инстанции има искания от двете страни за присъждане на разноски, респективно юрисконсултско възнаграждение и като краен резултат е налице както уважена част от жалбата срещу решението на митническия орган, така и недопустима част от нея, по която производството е прекратено. Първоинстанционното решението в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 75 лева до присъдения размер от 450 лева разноски на дружеството. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, Агенция Митници следва да заплати 50 / петдесет лева / разноски по компенсация за производството пред ВАС на "Юнифайт Дистилърс" ООД, гр. София. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение