Решение № 9888 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2010 г.

Решение № 9888 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК и е образувано по две молби за отмяна - от Гражданско дружество "Черно море" и от община Несебър. Срещу подадената молба от община Несебър е подадено възражение от ЕТ "Стоян Стоилов", гр. Несебър, в което е посочено, че същата е недопустима като просрочена. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като разгледа двете молби и прецени данните по делото и разпоредбите на чл. 237 и сл. от АПК, преценява следното: Първата е подадена от Гражданско дружество "Черно море" Несебър, чрез процесуалния представител на основание чл. 239, т. 1 от АПК /уточнено в съдебното заседание/, вр. с чл. 245, ал. 1 от АПК за отмяна на решение № 252/15.1.2003 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 9134 по описа за 2003 г. и решение № 2949 от 14.3.2008 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9134 по описа за 2003 г. Следва да се отбележи, че второто посочено решение касае само поправка на очевидна фактическа грешка само в последната цифра на датата на съдебното решение, където вместо 2004 е вписано 2003 г., което е било невъзможно, тъй като правилно в решението е била вписана датата на съдебното заседание - 4.12.2003 г. Така по същество това решение не касае съществото на спора, което е било разрешено с решението от 15.1.2004 г., която дата е била винаги правилната за проверка на всички срокове и която дата не би била от значение, тъй като в случая се касае за трето лице. Така подадената молба е недопустима. С определение № 91 от 5.10.2007 г. по адм. дело № 5853 от 2007 г. петчленен състав на ВАС е оставил без разглеждане молба на същите съдружници в гражданско дружество "Черно море" на основание чл. 231, б. "е" от ГПК вр. с чл. 11 от ЗВАС като просрочена. В въпросът, повдигнат отново в настоящата молба, относно неучастието на молителите в съдебното производство е бил разрешен като е било прието, че въпреки че са узнали за решението на съда № 252 от /15.1.2004 г./ погрешно вписана 2003 г. при обявяването/ от завеждане на гр. дело № 463 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на ресторант, сключен между община Несебър и гражданско сдружение "Черно море" и във връзка с допуснато обезпечение. Поради което е прието, че узнаването на решението на ВАС е станало поне към 2.10.2006 г. - датата на постановяване на определението на БОС, поради което молбата била просрочена. Така в определението е приета дата на узнаване на решението на ВАС м. 10.2006 г. Настоящата молба е подадена на 9.12.2008 г. на основание чл. 239, т. 1 вр. с чл. 245, ал. 1 от АПК от същите съдружници поради твърдение за наличие на нови доказателства и обстоятелства по смисъла на същия текст. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК, приложима и за третите лица, какъвто се явява молителят Гражданско дружество Черно море, съгласно чл. 247 от АПК, отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане в сила на решението. Според ал. 2 на същия текст - Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а по чл. 239, т. 5 от АПК - от узнаване на решението. Въпросът за узнаването на решението, както се посочи по-горе е разрешен - това е м. 10.2006 годишна, не м. 10.2009 г., както е посочено в писмената защита. Нито в молбата, нито в писмената защита са посочени конкретни нови доказателства и обстоятелства, които биха били от значение за правилното решаване на делото. Напротив всички обяснения и възражения в тях касаят съществото на спора и то по отношение на договор, предмет на няколко съдебни производство по същество. Тъй като производството по чл. 239 от АПК е едно извънредно и извъининстутиционно производство, което е изключително формално, с цел да се запази силата на присъдено нещо в съдебните решения, то молбите, подавани на тези основания трябва да бъдат много конкретно оформени, да отговарят на всички изисквания и доказателствата и обстоятелствата да бъдат конкретни. В подаденото искане за отмяна такава конкретизация липсва. Поради което, както и да бъдат броени сроковете, то същите са изтекли и молбата се явява недопустима. Следва да бъде оставена без разглеждане. Втората молба е подадена от общински съвет - гр. Несебър, чрез представляващия и процесуалния представител на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 252 от 15.1.2004 г., постановено по адм. дело № 9134 по описа за 2003 г. на ВАС. В молбата се твърди, че са налице нови доказателства и нови обстоятелства, които налагат отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Новите доказателства и обстоятелства са описани като три съдебни решения - на Бургаски окръжен съд, на Бургаски Апелативен съд и на Върховен касационен съд, от които важно било решението на ВКС. Настоящият състав преценява, че молбата е неоснователна. Посоченото решение на ВКС не представлява ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Нормата дава възможност да бъдат открити и представени само такива нови обстоятелства и доказателства, които да са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Касае се за такава фактическа или доказателствена непълнота, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално поведение на страната. Под обстоятелства законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. В случая цитираното решение на ВКС няма такъв характер. Само като допълнение следва да се отбележи и, че преценката в цитираното решение е във връзка допустимост на иск и няма решаващ спорното правоотношение диспозитив. Молбата следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа Колегия