Решение № 660 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2007 г.

Решение № 660 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК (2007 г.). С решение № 189 от 8 декември 2005 г. по гр. д. № 172/2005 г. на С. районен съд, оставено в сила с решение № 112 от 19.054.2007 г. по гр. д. № 89/2006 г. на С. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от К. И. В. против Ц. П. В. и Е. П. Г. за признаване на ищеца за собственик на дворно място от 988 кв. м. в гр. С., кв. "Ж", представляващо УПИ * в кв. 630 по плана на града от 2000 г. Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на ищеца Ц. Д. С. и Г. Д. Великов. Решението на въззивния съд е обжалвано от ищеца с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Моли за отмяната му и уважаване на предявения иск. Жалба срещу решението са подали и третите лица- помагачи на ищеца, които също изразяват становище за уважаване на предявения иск. Ответниците оспорват жалбите като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на имот, за придобиването на който ищецът се позовава на давностно владение, а ответниците- на възстановяване от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че се касае за бивш земеделски имот, принадлежал на наследодателя на ответниците, който не е могъл да бъде придобит по давност от ответника предвид забраната на чл. 86 ЗС, а към настоящия момент- поради забраната, наложена с чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Посочено е също така, че не може да се установи идентичност между имота, описан в протокола за съдебна спогодба, представен от ищеца и този, който е предмет на спора към настоящия момент. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационните жалби на ищеца и третите лица- без уважение. По делото не е спорно, че се касае за имот, който е част от бивша нива от 19, 2 дка в м. "С", собственост на наследодателя на ответниците П. И. е имал земеделски характер, поради което подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и е направено от наследниците на П. В., видно от представеното решение на поземлената комисия. Възстановяването е в стари реални граници, които се определят от данните по регулационния план, в който имотът е включен през 1978 г. Владението на ищеца датира от 1975 г., а според неговите обяснения и няколко години по-рано, като се основава на спогодбата, сключена по гр. д. № 347/75 г. с наследодателя на ответниците, който се съгласил да не му оспорва правата върху същия имот. Правилно и законосъобразно въззивният съд е направил извод при тези данни, че предвид характера на имота същият правилно е възстановен на ответниците, а ищецът не би могъл да се позовава на придобивна давност, за да докаже че е собственик на същия имот. Без значение е обстоятелството, че и след образуване на ТКЗС собственикът е продължил да владее и ползва имотите си, да преотстъпва владението върху тях на други лица / какъвто е случая с ищеца/ или да сключва спогодби, тъй като според правния си статут това са имоти, върху които се разпростира правото ТКЗС на кооперативно земеползване, независимо че не са включени в блок на стопанството за кооперативно обработване на земята. Възстановяват се и земите, одържавени по отменения чл. 12 ЗСГ - чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно ЗСПЗЗ земите внесени в ТКЗС, ДЗС или одържавени на друго основание се възстановяват на бившите собственици. Изключенията- случаите, в които не се извършва възстановяване, са уредени изрично в закона и тези разпоредби се прилагат стриктно, а не разширително. Такива са случаите по чл. 10, ал. 7, чл. 10б , чл. 24 ЗСПЗЗ, чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, § 4и и др., които в общи линии защитават правата на трети добросъвестни лица. В аспекта на тези конкретно уредени хипотези ищецът няма защитимо от закона право, което да противопостави на възстановяването на имота, тъй като е владял имот, който не е могъл да се придобие по давност предвид забраната на чл. 86 ЗС. Тази забрана се отнася както за периода, когато имотът е бил земеделски /извън регулация/, така и след включването му в регулацията, тъй като след този момент той е придобил статут на държавна собственост / имоти на ТКЗС и АПК, предадени на народните съвети съгласно РМС № 404 и § 1 от ЗР на ПМС № 1/81 г./ Към момента на завеждане на делото не е бил изтекъл и срокът по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение