Решение № 11561 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи (ГДГП) против решение 510 от 05.04.2024 г., постановено по адм. дело 770/2023 г. по описа на Административен съд Монтана (АС Монтана). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде оставена в сила Заповед 3282з-5400/30.11.2023 г. на директора на ГДГП. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът по касационната жалба И. Ц. Л. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, писмени бележки и в пледоария в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 510 от 05.04.2024 г., постановено по адм. дело 770/2023 по описа на Административен съд - Монтана е отменена като незаконосъобразна Заповед 3282з-5400/30.11.2023 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП), с която на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 14 от Наредба 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-408 ) и чл. 7а, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310), и предложение 4066р-20293/29.11.2023 г., младши инспектор И. Ц. Л., заемащ длъжността старши полицай в Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Оряхово от Гранично полицейско управление (ГПУ) Козлодуй към Регионална дирекция Гранична полиция (РДГП) Русе е преназначен на младши изпълнителска дейност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група Охрана на държавната граница от ГПУ Козлодуй към РДГП Русе, считано от датата на встъпване в длъжност. Първоинстанционният съд приема за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществено нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, изразяващи се в изготвено предложение за преназначаване по смисъла на чл. 164, ал. 3 от ЗМВР за младши инспектор И. Л. до органа по назначаване от лице, което не е негов пряк ръководител по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба 8121з-310. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. В съответствие с приложимия закон първоинстанционният съд приема, че за да бъде законосъобразна издадената от директора на ГДГП заповед за преназначаване на държавен служител, следва да са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР, а именно: установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността на конкретния държавен служител и предложение от съответния (в случая пряк) ръководител. Обосновано АС-Монтана е приел за установено от фактическа страна, че на младши инспектор И. Л. е е поставена оценка на изпълнението на длъжността 10. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на първата предпоставка с оглед разпоредбата на чл. 14 от Наредба 8121з-408, съгласно която при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. След подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства АС Монтана е обосновал законосъобразен извод, че не е налице втората предпоставка на цитираната като приложима норма, а именно предложението за преназначаване 4066р-20293/29.11.2023 г. е издадено от директора на РДГП Русе, който не е съответен (в случая е необходимо да е пряк) ръководител на младши инспектор И. Л.. Според чл. 5 от Наредба 8121з-310 в случаите по чл. 164, ал. 2 и 3 ЗМВР се изготвя мотивирано предложение от: 1. главния секретар на МВР - за преназначаване на ръководителите на структури по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР; 2. ръководителя на съответната структура - за преназначаване на държавни служители от ръководни длъжности; 3. прекия ръководител - за преназначаване на държавни служители от изпълнителски и младши изпълнителски длъжности. С предложението за преназначаване по чл. 164, ал. 2 ЗМВР държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. Настоящата инстанция подкрепя изводът на първоинстанционния съд, че с оглед представената щатна структура на РДГП Русе директорът на РДГП-Русе не е пряк ръководител на младши инспектор И. Л., който заема изпълнителска длъжност. Според чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба 8121з-310 само прекият ръководител разполага с правомощието при незадоволителни резултати от изпълнението на изпълнителска длъжност да отправи предложение за преназначаване на подчинения му служител. Това правомощие се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, при което този ръководител им право да прецени дали да отправи предложение за преназначаване или да не го прави, ако намери за необходимо изпълнението на длъжността да продължи независимо от незадоволителните резултати (например в интерес на службата, защото липсва перспектива мястото да се заеме своевременно от по-подходящ кандидат или в интерес на служителя, защото е вероятно незадоволителните резултати да временна проява, която се очаква да бъде преодоляна). Именно в този смисъл следва да се разбира разпоредбата, която предвижда като част от процедурата по преназначаване изискването да бъде направено предложение от съответния ръководител, конкретизиран в чл. 5, ал. 1 от Наредба 8121з-310, а не правомощието за преназначаване да се упражнява служебно само от органът по назначаването (каквото изключение е предвидено за преназначаване на ръководители на определени структури по чл. 37 от ЗМВР). Прекият ръководител на младши инспектор И. Л. има преки и непосредствени впечатления от цялостното изпълнение на служебните задължения на служителя и от естественото на работата, която той в момента изпълнява. Доводите в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, не са съобразени с приложимия закон и не отчитат необходимостта да се преценят както всички качества на служителя, освен показаните резултати при оценяването интересите, така и интересите на службата, които потенциално се засягат при преназначаване на един служител в друга организационна единица. Настоящият касационен състав изцяло споделя всички мотиви на АС-Монтана за наличието на основания за отмяна на оспорената пред първата инстанция заповед, включително и относно характера на допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, поради което при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не се налага да бъдат обосновавани отново. По изложените съображения настоящият обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1500 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, които претендира и с оглед изхода на спора има право да му бъдат възстановени от бюджета на ГДГП, но като бъдат намалени по своевременно направено възражение за тяхната прекомерност до размер от 900 лв., съответстващ на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,