Решение № 9294 от 25.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2020 г.

Столичната дирекция на вътрешните работи е подала касационна жалба срещу решение 72/06.01.2020 г. по адм. дело 3447/2019 г. по описа на Административния съд- град София, в частта, в която е осъдена да заплати на А. Аврамов сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заповед от 28.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от Закона за движението по пътищата, издадена от инспектор в отдел" Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.03.2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло или частично с отхвърляне на предявения иск. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от А. Аврамов в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове: за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и и за сумата 13 000 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 2000 лева до предявения размер от 15 000 лева на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заповед от 28.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, заедно със законната лихва, считано от 29.03.2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да се отмени с постановяването на друго, с което изцяло да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като взе провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че със заповед 6057/28.11.2017 г., издадена от инспектор в група трета, сектор I, отдел Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, на А. Аврамов, таксиметров шофьор в Таксиметрова компания "Йелоу такси 333" АД, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение - управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, отчетено с техническо средство. Срещу Аврамов било образувано наказателно производство, в хода на което била назначена химическа експертиза. Според експертното заключение, в кръвта на водача е установено наличието на наркотични вещества, включени в приложение 2 към чл.3, т.2 (списък II) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. С постановление от 13.03.2018 г. по прокурорска преписка 48288/2017 г. на Софийската районна прокуратура наказателното производство било прекратено по съображения, че деянието не е умишлено, тъй като изолираното вещество "етилморфин" присъства в състава на сиропа на кашлица " Тussirol", който А. Аврамов употребявал, и поради това не съставлява престъпление. Видно от удостоверение УРИ 433200-68057/26.06.2019 г. на Столичната дирекция на вътрешните работи, притежаваното от А. Аврамов свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство е върнато на 20.03.2018 г. По жалба на Аврамов заповед 6057/28.11.2017 г. на инспектор в група трета, сектор I, отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, била отменена с решение 3564/29.05.29018 г. по адм.дело 1144/2018 г. по описа на Административния съд-град София, влязло в сила на 29.06.2018 г. В хода на първоинстанционното производство било изслушано заключение на счетоводна експертиза, според което пропуснатият приход на А. Аврамов от таксиметрова дейност за периода 28.11.2017 г. - 20.03.2018 г. възлиза на 14 672 лева. Изчислението е направено въз основа на данните, съдържащи се в пътна книжка, серия А, 21290, заверена на 2.03.2018 г., съдържаща дневни финансови отчети от фискално устройство. Представен е договор за заем от 1.12.2017 г. за сумата 4500 лева, която ищецът заел от В. Тодорова със срок за връщането й до 01.12.2018 г. За установяване на понесените от ищеца неимуществени вреди били изслушани свидетелски показания, прието било и заключение на психиатрична консултация амб. 55/28.08.2018 г., издадено от "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - психиатрия"- София. Проведеното психиатрично изследване на А. Аврамов установило наличие на [състояние] по повод случая, във връзка с който е издадена заповед 6057/28.11.2017 г. Административният съд приел, че по делото е доказано издаването на незаконосъобразен административен акт, отменен от съда, както изисква чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Не били доказани обаче понесени от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи. По делото били представени пътни листи и касови бележки за реализиран от ищеца доход за предходен период, които обаче не можели да се ползват, тъй като този начин на доказване противоречал на изискванията на данъчните закони. Дейността на ищеца като таксиметров шофьор се осъществявала освен в Таксиметрова компания "Йелоу такси", и в предприятието на едноличния търговец С. Стефанов с фирма ЕТ "С. 62 - С.Стефанов". В касовите бонове като водач е посочен освен А. Аврамов, и Й. Митов, като отношенията между тях не били установени. Доходът на ищеца можел да бъде доказан само с данъчни декларации. Не била доказана и вреда за ищеца в размер на взетия от него заем от 4500 лева, тъй като не били представени доказателства, че заемът е изплатен. С тези мотиви административният съд отхвърлил изцяло предявения от Аврамов иск за обезщетяване на имуществени вреди заедно със законната лихва. По отношение на втория иск административният съд посочил, че искът е доказан по основание, тъй като са установени възникнали за ищеца неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Съдът присъдил на ищеца обезщетение в размер на 2000 лева, отчитайки характера на негативните преживявания, тяхната интензивност и продължителност. Върху главницата присъдил и законната лихва, считано от предявяването на иска - 29.03.2019 г. В останалата част до пълния претендиран размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2019 г., искът бил отхвърлен като неоснователен. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществени вреди. Административният съд не е проявил активност за изясняване на спорния въпрос за размера на понесените от ищеца имуществени вреди. При положение, че А. Аврамов не е работил като таксиметров шофьор за период от около 4 месеца, безспорно е претърпял имуществена загуба. Първоинстанционният съд не е поискал въвеждането на твърдения на ищеца за наличието на съществуващи за съответния период трудови или друг вид правоотношения с Таксиметрова компания "Йелоу такси" и с ЕТ "С. 62 - С.Стефанов" и не му е дал съответни указания за обстоятелствата, които се нуждаят от доказване. Съдът не е възложил на назначеното по делото вещо лице да направи проверка по ведомостите в двете предприятия за отчетените от водача приходи и за полученото от него възнаграждение. Облагаемият доход на ищеца от годишна данъчна декларация би могъл да се ползва за целите на доказването, но само ако извършваната от ищеца стопанска дейност предполага декларирането на дохода пред данъчната администрация. В случая административният съд е бил длъжен да приложи правилото на чл. 162 ГПК - когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Поради допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото е останало неизяснено от фактическа страна в тази част. Решението в частта за отхвърлянето на иска за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за ново разглеждане в тази част. Решението е неправилно и в частта за уважаването на иска за обезщетяване на понесените от ищеца морални вреди над сумата 1000 лева. Съдът е изложил формални мотиви и е определил обезщетение в размер, който не съответства на действително понесените от ищеца вреди. Не е съобразено, че констатираната [състояние] на ищеца е обичайна за такъв тип житейски проблеми. Напрежението и безпокойството, които е изпитал, не са с висок интензитет, не са увредили здравето му и не са продължили в течение на дълъг период от време. Не може да се приеме, че той е живял в непрекъснат страх от "несправедливия акт на администрацията", както се твърди в исковата молба. От една страна, следва да се отчете, че административният акт, с което е наложена принудителната административна мярка, е издаден въз основа на обективни данни, каквито са били известни на органа към съответната дата. Назначената в хода на дознанието химическа експертиза също е установила следи от наркотични вещества в кръвта на водача, а превантивната цел, с която се налага принудителната адманистративна мярка, изисква незабавна административна намеса. От друга страна, не може да се подмине и фактът, че ищецът има принос за предизвикалото състоянието му събитие. Сред документите в приложеното адм.дело 1148/18 г. по описа на Админстративния съд-София град, се съдържа рецепта, с която на ищеца е предписан сиропът " Тussirol", издадена на 8.09.2017 г. или много преди датата, на която е установено административното нарушение. В мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство е отразено, че според кратката характеристика на продукта Тussirol" той може да предизвика слаб тремор, лека възбуда и безпокойство, поради което следва да се ползва от водачи на моторни превозни средства с повишено внимание. Пак в постановлението е записано, че А. Аврамов отрича употребата на наркотични вещества, но съобщава за употребата на "Тussirol" ,в еднократна доза за деня, без лекарско предписание, в течение на 4-5 месеца. С оглед тези факти, които административният съд не е взел предвид, следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 1000 лева. Решението в осъдителната му част следва да се отмени за разликата над 1000 лева до 2000 лева, заедно със законната лихва, и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за обезщетяване на неимуществени вреди в частта за сумата 1000 лева, заедно със законната лихва. Решението следва да се отмени и в частта, в която се претендира обезщетение за времето от 20.03.2018 г., когато на ищеца е върнато свидетелството за правоуправление, до 31.03.2019 г., както се претендира в исковата молба. В останалата част, в която е отхвърлен искът за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева, решението е правилно и следва да остане в сила по изложените съображения, обосноваващи размера на обезщетението за морални вреди. С оглед изхода на делото в частта, в която се отхвърля иска за обезщетяване на неимуществените вреди, в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Други разноски не се присъждат, тъй като разглеждането на делото продължава в частта за предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 АПК Върховният административен съд