Решение № 4850 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Желева с адрес в [населено място], област Хасково, [улица]чрез пълномощник адвокат М. Филипова против Решение 414/17.06.2022г. на Административен съд Хасково по адм. дело 1141/2021г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение 1012-26-445-1 от 25.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ Хасково, отхвърлящо жалбата и срещу задължителни предписания ЗД-1-26-01005030/20.09.2021г. на контролен орган в ТП на НОИ Хасково. Предписанията са за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. Желева за периода 4.03.2021г. до 31.07.2021г. с вид осигурен 13, декларация образец 1. Съображенията в предписанията са, че регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба 3 за създаване и поддържане на регистър на стопани не я прави осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като за да е налице това качество съгласно определението в §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е следвало да извършва трудова дейност, което не се установява при проверката от доказателствата по административната преписка. Решението на съда е, че констатациите на административния орган отговарят на действителното положение, тъй като не се установява извършване на трудова дейност като материална предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение, поради което отхвърлил жалбата с подробни мотиви. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Хасково чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и обжалвания административен акт, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд са издадените предписания от контролен орган при ТП на НОИ Хасково, потвърдени от Директора на ТП на НОИ Хасково, с които се задължава С. Желева да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигуряването й в качеството на самоосигуряващо се лице като земеделски стопанин. Констатациите при издаване на предписанията са, че не е била извършвана трудова дейност от лицето, поради което не възниква осигурително правоотношение и последиците от това, изплащане на обезщетение за осигурителен риск, предявен пред ТП на НОИ Хасково. Констатациите на административния орган са, че не се установява извършването на трудова дейност, което е съществената материална предпоставка съгласно КСО за възникване на осигурително правоотношение. Представените доказателства и доводи не оборват тези констатации на органа, поради което жалбата срещу предписанията е отхвърлена с обжалваното пред съда решение на Директора на ТП на НОИ Хасково. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателката и извел изводи от доказателствата по преписката и в съда, че не е извършвана трудова дейност, като основание за възникване на осигурително правоотношение. При анализа на доказателствата с подробни мотиви е приета жалбата за неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. При постановяване на решението от съда не са допуснати сочените нарушения като касационни основания за отмяната му. Доказателствата, които са представени от страните са обсъдени от съда с обосновани изводи, адекватни на фактическото положение, че не е извършвана трудова дейност от регистрирания земеделски стопанин, от което следва, че не възникват и правата му по осигурителното правоотношение, заявени пред ТП на НОИ Хасково. При постановяване на решението от съда са изложени подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК. Ответника иска присъждане на разноски пред двете инстанции, което искане е основателно за настоящата касационна инстанция в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. За разноските, направени пред административен съд следва да се иска заплащането им от тази инстанция, ако са налице предпоставките за това. Предвид изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение