Решение № 4421 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2020 г.

Решение № 4421 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Две могили срещу Решение № 24 от 24.07.2020 г., постановено по адм. д. № 162/2020 г. на Административен съд Русе, с което, по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Русе е отменена разпоредбата на чл. 10, т. 2. 4 от Наредба № 10 за изплащане на еднократна помощи при раждане на дете, подпомагане на социално слаби жители и пострадали при пътно-транспортни произшествия, производствените аварии, пожари, природни бедствия и друго от бюджета на община Две могили, област Русе и на Прокуратурата са присъдени разноски. Касационният жалбоподател Общински съвет Две могили, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че при приемане на оспорените текстове не са допуснати нарушения на Закона за защита от дискриминация и че в негови правомощия е да определи финансов стимул за родителите, завършили определена степен на образование. Моли за отмяна на решението и отхвърляне протеста на Окръжна прокуратура Русе. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура Русе не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд гр. Русе е сезиран с протест на прокурор от Окръжна прокуратура прокурор при Окръжна прокуратура Русе против чл. 10, т. 2. 4 от Наредба № 10 за изплащане на еднократна помощи при раждане на дете, подпомагане на социално слаби жители и пострадали при пътно-транспортни произшествия, производствените аварии, пожари, природни бедствия и друго от бюджета на община Две могили, област Русе. С обжалваното решение на Административен съд Русе оспореният текст е отменен. Съдът е установил, че Наредбата е приета по силата на законова делегация, като ЗМСМА и ЗОС предоставят правомощия на общинския съвет да приема наредби. Поради това съдът е счел, че протестираните разпоредби от Наредбата са приети от компетентен орган - Общински съвет Русе, при спазване на административно-производствените правила и изискванията за форма. По същество съдът е констатирал, че разпоредбата на чл. 10, т. 2. 4 от Наредба № 10 за изплащане на еднократна помощ при раждане на дете, подпомагане на социално-слаби жители и пострадали при пътно-транспортни произшествия, производствени аварии, пожари, природни бедствия и други от бюджета на община Две могили, област Русе гласи, че за отпускане на еднократна помощ при раждане на дете следва "двамата родители да имат средно образование /минимум I-ви гимназиален етап – 10 клас/, а когато произходът на бащата не е установен – само майката." Позовавайки се на чл. 2 от Наредбата, съгласно който средствата се предоставят за подпомагане майката и нейното семейство по създаването на условия за отглеждане на детето, Административен съд Русе е счел, че целта, поставена с приемането на оспорения текст, е подобряване на положението на новороденото дете чрез подпомагане на семейството/майка му, т. е. водещ е интересът на детето. Според съда обаче, този интерес не е предпоставен от образователния ценз на родителите му. След преглед на относимите към спора разпоредби на чл. 6 от Конституцията на Република България и на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, съдът е приел, че оспореният текст противоречи на закона, тъй като въвежда дискриминационно изискване. По тези съображения е отменил протестираната разпоредба. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Административният съд е формирал обосновани и съответстващи на материалния закон изводи, които следва да бъдат споделени. Оспореният текст е приет с Решение № 108 по Протокол № 10/28.03.2008 г., изм и доп. с Решение № 333 по Протокол № 26/23.01.2009 г., изм. и доп. с Решение № 562 по Протокол № 43/20.11.2009 г., изм. и доп. с Решение № 700 по Протокол № 50/02.07.2010 г., доп. с Решение № 1051 по Протокол № 63/26.08.2011 г., изм. и доп. С Решение № 28 по Протокол № 04/23.12.2011 г., изм. и доп. с Решение № 613 по Протокол № 30/29.09.2017 г. на Общински съвет – Две могили. Представена е пълната административна преписка, проектът е публикуван на интернет страницата на общината, като на заинтересованите лица е предоставена възможност в законоустановения срок за предложения и становища по проекта. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Основателно Административен съд Русе се позовава на чл. 6 от Конституцията на Република България. Конституцията е наложила принципа на равенство, за да гарантира равенството в ценностите. Конституционния съд е имал възможност да посочи, че Конституцията забранява "третирането на равното като неравно и обратното, при положение, че няма същностно оправдание за някакво отклонение" (решение № 1 от 27.01.2005 г. по конституционно дело № 8/2004 г.). Разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на защитените признаци, изрично изброени в закона, сред които е и признакът образование, като в ал. 2 посочва, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Очевидно предоставянето на парична помощ за раждане на деца само на родители, които имат поне средно образование и изключването на тази възможност на родители, които нямат такова, представлява по-неблагоприятно третиране на основата на признака образование и в този смисъл изпълнява хипотезата на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона. Обстоятелството, че общинският съвет сам взема решение за отделяне на бюджетни средства за стимулиране на раждаемостта на територията на общината не изключва задължението му да упражнява правомощията си в съответствие със законите и Конституцията на страната. Правилен е изводът на Административен съд Русе, че с протестираната разпоредба, в противоречие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. е въведено дискриминационно изискване към лицата, ползващи се от правото на еднократна помощ за раждане на дете, основано на защитения признак образование. Прилагането на дискриминационното изискване би довело до пряка дискриминация по смисъла на закона. Пряката дискриминация е абсолютно забранена, като при нея, за разлика от непряката дискриминация не се изследва дали мярката е обективно оправдана с оглед на законова цел, както и дали средствата за постигане на целта са подходящи /пропорционални/ и необходими. Поради това са ирелевантни за спора твърденията, че с въвеждане не процесната мярка се цели постигане на предвидена от закона цел – задължително образование до 16-годишна възраст. Освен това, задължителното по закон образование до 16-годишна възраст несъмнено е предвидено в защита на легитимна цел на обществото, но то не се противопоставя и не игнорира легитимната цел за защита от дискриминация, включително чрез въвеждане на образователен ценз за получаване на помощи за раждане на деца. Съгласно чл. 6 от ЗЗДискр., забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Алинея 2 на същия текст изрично предвижда, че при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. В допълнение, социалната закрила и придобивки изрично са включени в приложното поле на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, а приложимата при това положение Харта на основните права на Европейския съюз в чл. 1 определя, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и уважава. Член 24 предвижда право на децата "на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие", както и че "при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение". Както правилно сочи и Административен съд Русе, целта на подпомагането при раждане на дете е свързана най-вече със закрилата на детето. Всяко дете, независимо кои са родителите му и колко са образовани, следва да има равна възможност за парична помощ при своето раждане, ако подобна парична помощ е предвидена от местните власти. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение