Решение № 2248 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2018 г.

Решение № 2248 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Адамсън, [гражданство] срещу решение № 1576/18.07.2018 година на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1691/2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Органът не изложил мотиви относно срока за налагане на мярката. Не конкретизирал превозното средство, по отношение на което се налага мярката, както и началото, от което следва да се брои срока на същата. Г-н Адамсън не владеел добре български език, поради което и нямал възможност да разбере съдържанието на заповедта. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед № 18 – 0460-000067/13.05.2018 година на младши инспектор в пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба, младши инспектор в пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт по чл. 208 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на И. Адамсън, [гражданство] срещу заповед № 18 – 0460-000067/13.05.2018 година на младши инспектор в пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателствени средства, първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: Около 03.18 ч. на 13.05.2018 г., в [населено място], к. к. [наименование], до хотел [наименование] г-н Адамсън е управлявал л. а. "Волво" с рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, установено с техническо средство Алкотест 7410/2.93 промила/. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0211545/13.05.2018 г. От представената по делото справка в регионална база – КАТ Варна е видно, че собственик на лек автомобил марка "Волво" с рег. [рег. номер на МПС] е жалбоподателя. Със Заповед № 365 з-2747/20.07.2017 г. Директорът на ОД на МВР гр. Варна, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил служителите, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, сред които е и издателят на процесната заповед за налагане на ПАМ. С оспорената заповед е постановено прекратяване на регистрация на пътно превозно средство. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че подобно разпореждане представлява принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Съгласно правилото на чл. 172, ал. 1 от същия закон принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2 а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи в действителност сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП. Отосно компетентността на органа подписал заповедта за налагане на ПАМ: Правилен е извода на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна, а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация. Според посочената по-горе заповед от 20.07.2017 г. право и задължение по налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП е прехвърлено на началниците на групи в сектор " Пътна полиция" на Областната дирекция, каквато длъжност изпълнява и автора на оспореното волеизявление. Въз основа на анализ на доказателствените средства и правилно приложение на материалния закон, обоснован и в съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд в насока, че е налице материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на атакуваната заповед по налагане на процесната ПАМ. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че обжалваният по съдебен ред индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма, а именно наименование на акта, наименование на органа, който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. В обстоятелствената част на заповедта е изложено твърдение на органа, че г-н Адамсън управлява собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, установено с технически средство алкотест 7410. На водача е издаден талон за медицински изследване № 0211545/13.05.2018 г., видно от който конкцентрацията на алкохол е 2.34%. При изследване съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът правилно е съобразил актуалната редакция на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП към датата на издаване на заповедта, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до eдна година. Съгласно цитираната норма адресати на мярката са собствениците на МПС, управлявали МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай безспорно е установено по делото, че необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред - жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда. Нарушението на водача е констатирано с издаден акт за установяване на административно нарушение, който има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и има за цел да прекрати извършеното от дееца нарушение, както и да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ПАМ не е административно наказание, поради което и разпоредбите на ЗАНН /още по-малко на Наказателния кодекс/ не намират приложение в случая. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2 а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, състоящо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Органът налага мярката при условията на обвързана компетентност, като целта на мярката се постига чрез преустановителното и преварнтивното й действие. По отношение на възражението касаещо продължителността на срока на мярката: Правилен е извода на първоинстанционния съд, че продължителността на срока на мярката в случая е определен от органа съобразно данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието. От една страна, административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, от друга страна размерът на констатираният промил алкохол в кръвта и личността на дееца с оглед извършваните от него други нарушения по този закон, обосновават извод за съответствие на размера на мярката с фактите по делото, като същият е съразмерен на тежестта на нарушението. Мярката се изпълнява към момента на констатиране на нарушението върху управляваното към монета на проверката МПС. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН съдът правилно е приел, че определеният в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ освен, че е в рамките на нормативно определения и не противоречи на целта на закона. Относно възраженията на касатора, че е чужд гражданин, който не владее български език: От една страна съдът въз основа на събраните доказателства е направил извод за достатъчни познания на български език у лицето. От друга страна: Жалбоподателят като временно пребиваващ в България, студент редовно обучение и с адрес в [населено място], е длъжен да спазва законите на Република България. Установеното нарушение, за което се налага мярката е установено по разбираем за нарушителя начин. Защитата си срещу фактите и правната квалификация на мярката същият е осъществил в настоящото съдебно производство. Предвид това, правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушения на посоченото основание, които да засягат правото на защита на адресата на акта. Предвид изложеното, касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1576/18.07.2018 година на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1691/2018 година. Решението е окончателно.