Решение № 13181 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2011 г.

в размер на 9 880,63 лв. ДДС относно внесени стоки, за които не са налице неоходимите по чл. 45, ал. 1, т. 1 ППЗДДС документи и неиздаването от дружеството на протокол по чл. 50, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 57, ал. 4 ЗДДС и приложения № 3 и 6 от Докладна записка на директора на дирекция "Последващ контрол". Първоинстанционният съд е приел, че с горепосочения ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е внесло от Македония дамски блузи от синтетика 4 296 бр. и дамски ризи от памук 5 863 бр. при допуснат митнически режим свободно обръщение и крайна употреба, предмет на освободени от ДДС доставки, тъй като след вноса им от Македония те са въведени в държава-членка на ЕС. За безспорно обстоятелство съдът е възприел, че от приложената по делото ЧМР товарителници е установено получаване на стоката в Германия от получателя - разтоварен пункт Tektilverjrieb und Produktion Jurden Fries Deutschland. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че са фактурирани 5 256 бр. артикули по-малко от дамската конфекция. Съдът е потвърдил констатациите на митническите органи, че за 4 903бр. конфекция са издадени пет фактури № № 181-185/27.10.2007 г., а за останалите 5 256 бр. липсва документ по смисъла на чл. 45, т. 1 ППЗДДС, тъй като представените проформа фактури № № 256,264 и 266/27.10.2007 г. не представляват такъв документ. Относно издадените от "Сенсо Мода" ЕООД, кредитни известия първоинстанционният съд, който е възприел заключението на вещото лице, че са издадени 5 бр. фактури от "Сенсо Мода" ЕООД - № 181-185/27.10.2007 г. към клиенти от Германия и по тези фактури съдът е счел, че стоките са пристигнали в Германия. В последствие са издадени кредитните известия № № 45,46, 47,48,60,68,71,81 и 85. По тези известия митническите органи са определили дължим ДДС в размер на 1 148,23 лв. общо. Относно известията и вещото лице и съдът са приели, че не са съобразени с изискванията на ЗДДС, тъй като не е посочено към кои фактури са издадени, а също липсва основание за издаването им - протоколи, описи, договори и др. за наличие на дефектни стоки, липси, брак, гаранционно поддържане, търговски отстъпки и др. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно постановено. По оплакванията в касационната жалба на "Сенсо Мода" ЕООД, че обжалваният административен акт не съдържа фактически основания за издаването му, те са неоснователни. Практиката на ВАС е категорична, че се приема, че административният акт е мотивиран и когато тези мотиви се съдържат в придружаващите административната преписка документи и правилно съдът е приел, че в процесния случай това е докладна записка - приложения 3, 6 и 7. Установено е по безспорен начин по делото, че за част от стоките е осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) за Германия, което се установява от данъчни фактури и ЧМР товарителници, представени по делото. Относно кредитните известия законосъобразни са изводите на съда, че не отговарят на изсискванията на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и приложил относимите материалноправни разпоредби за ВОД съгласно ЗДДС и ППЗДДС. Законосъобразни са изводите на решаващия съд досежно стоките от внос от Македония, за които са представени документи за осъществен впоследствие ВОД към Германия и в тази връзка съдът правилно е обсъдил приложените по делото доказателства във връзка с тази доставка - ЧМР товарителници, документи по чл. 45 ППЗДДС и др. В касационната жалба на началника на Митница - Югозападна в голямата й част оплакванията са свързани с кредитираното от съда заключение на вещото лице. Този касатор в първоинстанционното производство е имал възможност да го оспори и да поиска назначаване на тройна експертиза или поставяне на допълнителни задачи на първоначалната, но това не е направено. В касационното производство оспорване на заключението на вещото лице е недопустимо, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение и в двете му части е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По идентични казуси на "Сенсо Мода" ЕООД са постановени решения по адм. дела № 16081/2010 г., № 216/2011 г., № 11359/2010 г. и др. на ВАС.