Решение № 2511 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16090/2010 г.

Решение № 2511 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16090/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производство по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката против решение № 12980 от 03.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2172/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Елена Костадинова Славчева не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 06-00-815-2009/15.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование на Елена Костадинова Славчева по специалността "Психология" на образователно квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славинистичен университет, Украйна и е върнал преписката за произнасяне. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (наредбата). Административният орган е посочил като фактическо основание за издаване на оспорения акт следното: заявителката е декларирала, че обучението й е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Като правно основание са посочени чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, § 4, ал. 1 от ДР и чл. 2 от наредбата. Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата регламентира хипотеза на отказ за признаване на висше образование, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование, а § 4, ал. 1 от Закона за висшето образование разпорежда, че чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Следователно налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт. В административното и съдебното производство не е установено висшето училище да не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Според заявеното от жалбоподателката обучението й е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО - дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката Елена Костадинова Славчева се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО. Ето защо посочените в административния акт фактически и правни основания за отказа не са налице. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 ЗВО). Министърът на образованието младежта и науката не е установил какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация чрез дистанционно обучение. Не е установено дали Киевският славистичен университет е висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Украйна и по какъв начин (в каква форма) е било проведено обучението на Елена Костадинова Славчева и съответства ли този начин на обучение на установените правила и изисквания. В административният акт не са изложени съображения обосноваващи отказа за признаване на висшето образование на Славчева поради проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. Ето защо изводите на тричленният състав на Върховния административен съд за неправилност на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,