Решение № 8156 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марк 1 ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на бул. България 51 Б, ет. 4, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Р. Миков, срещу Решение 1557 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 10875 по описа на Административния съд София-град за 2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та), с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е определена преференциална цена в размер на 191, 00 лв./МWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати в полза на КЕВР и на заинтересованата страна Национална електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД) направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200, 00 лв. за всеки един от тях. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се обяви за нищожно, а в условията на евентуалност да се отмени в цялост, като незаконосъобразно, Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР. Претендират се сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което се представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княз Ал. Дондуков 8-10, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител - ст. юрк. Д. Дуевски, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар за настоящото производство. Ответникът НЕК ЕАД със седалище и адрес на управление в София на ул. Веслец 5, чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. М. Андреев, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното съдебно решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответниците Фонд Сигурност на електроенергийната система и Енерго-про Продажби АД не представят писмен отговор на касационната жалба и не изразяват становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши служебна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, както и проверка на обжалвания съдебен акт на наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд София-град е съобразил, че административното производство пред КЕВР е образувано след постановяване на Решение 5483 от 26.09.2018 г. по адм. дело 8493 по описа на същия съд за 2015 г. С него, по жалба на Марк 2 ЕООД, е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2.7. и т. 2.8., в която е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1907 kWh, при определената цена 191, 00 лв./MWh, без ДДС (по т. 2.7.) за вятърни електрически централи, работещи до 2500 часа и в размер на 2139 kWh, при определена цена 173, 06 лв./MWh, без ДДС (по. т. 2.8.) за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. Решението на Административния съд София-град е оставено в сила с Решение 3312 от 04.03.2020 г., постановено по адм. дело 14112 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. С отмененото Решение СП-1 от 31.07.2015 г., издадено от КЕВР, в частта му по т. 2.7., е установено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в т. 7 от Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в размер на 1907 kWh, при определена цена 191, 00 лева/MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Съдът е установил, че КЕВР следвало да се произнесе с ново решение за установяване на стойностите на НСП вместо отменената т. 2.7. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г., съгласно § 17 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. и доколкото Административният съд София-град не е решил въпроса по същество с отменителното Решение 5483/26.09.2018 г. по адм. дело 8493/2015 г. по описа на този съд. Така Комисията издала оспореното в първоинстанционното производство Решение СП-1 от 15.10.2020 г., за което съдът приел, че съдържа анализ на фактите и обстоятелствата, релевантни към момента на приемане на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 2.7. във връзка с фактите и обстоятелствата по Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в това число на ценообразуващите елементи на преференциалната цена. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕ и на чл. 31, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Счел е, че при приемане на същото, не е допуснато противоречие с целта на закона, като то съдържа подробни мотиви с посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Като се е позовал на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) и е взел предвид легалнатa дефиниция на понятието нетно специфично производство на електрическа енергия в ЗЕВИ, съдът е формирал извод, че административното производство по издаване на оспореното пред него решение на КЕВР е започнало пряко по силата на публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. на ЗИД на ЗЕ, а не е постановено по заявления на енергийните предприятия. Приел е, че с оглед на систематичното и граматическо тълкуване на чл. 31, ал. 5, т. 1, във връзка с § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕВИ, може да се направи безспорния извод, че КЕВР е имала задължението да установи НСП, съгласно начина/методиката, посочена в ЗЕВИ. Посочил е, че към момента на постановяване на посоченото решение на Комисията, не са съществували цени за конкретната група производители, доколкото същите са отменени от Върховния административен съд и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. Според съда този факт не отменял законоустановеното задължение на регулаторния орган да определи НСП, когато постанови ново решение и определи съответния размер на цените. Отхвърлил е доводите на Марк 1 ЕООД за нищожност на обжалвания административен акт. Аргументирал се е с приетото по § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). Посочил е, че след отмяната на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по т. 2.7., за КЕВР отново възникнало задължение да установи НСП за групата производители вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Счел е, че задължението на Комисията, създадено с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, не е отпаднало. Мотивирал се е, че посочената разпоредба не регламентира преклузивен срок за изпълнение на съдържащото се в нея задължение, доколкото неспазването му не е скрепено със санкционни последици. Посочил е, че в ЗЕ липсва изрична регламентация, че след изтичането на този срок компетентността на КЕВР да определи НСП отпада. Административният съд е обсъдил съображенията на дружеството-жалбоподател, че Комисията не разполага със законовото правомощие да постанови решение за установяване на НСП с действие, считано от 31.07.2015 г. Отхвърлил ги е като неоснователни. Обосновал се е, че неизпълнението на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ ще доведе до изкупуването по преференциална цена на цялото количество електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, респ. до повишаване на цените за крайните клиенти на електрическа енергия. Отбелязал е, че решението на КЕВР за установяване на НСП се постановява еднократно и е валидно за целия период на действие на договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, сключени между производителите и съответните енергийни предприятия. Приел е, че отмяната на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по т. 2.7. с влязло в сила съдебно решение е породило висящност на административното производство по установяване на НСП, съотв. възстановителен ефект по отношение на срока за произнасяне от страна на компетентния орган. Подчертал е, че когато административното производство е започнало служебно, по инициатива на административния орган, висящността на административното производство не се възстановява при отмяна на административния акт. Посочил е, че в тези случаи, с произнасянето на съда за отмяната на акта, спорът се изчерпва, като съдът не връща преписката за ново произнасяне. Формирал е извод, че липсва пречка административният орган да образува ново производство за издаване на административния акт, в което да спази законовите изисквания, които обезпечават неговата законосъобразност. Позовал се е на практика на Върховния административен съд по въпроса. На следващо място съдът е разгледал аргументите на касационния жалбоподател, че оспореното решение следва да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено, поради обратното му действие. Аргументирал се е, че забраната за обратно действие на законите в националното законодателство е принцип, който се извежда от понятието за правова държава, уредено в Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България. Взел е предвид разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Обсъдил е подробно възможността да се придаде обратна сила на закон. С оглед предмета на спора и разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., е приел за безспорно, че на КЕВР е изрично възложено да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон. Отхвърлил е като неоснователни, възраженията за нищожност на оспореното решение на административния орган, както и доводите на дружеството-жалбоподател за ретроактивно действие на административния акт, за които е приел, че са неотносими и недоказани. Допълнил е, че в действащата нормативна уредба не се съдържа забрана за придаване на обратно действие на индивидуален административен акт. Формирал е решаващия извод, че Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно. С тези мотиви е отхвърлил жалбата на Марк 1 ЕООД. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на Административния съд София-град като валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства. Анализът им е обосновал решаващите изводи на съда, които са обосновани и правилни и въз основа на които съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че Административният съд София-град, в нарушение на материалния закон, е приел, че КЕВР има компетентност да приеме оспореното в първоинстанционното производство решение. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) изрично e възложено на КЕВР, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон 24.07.2015 г., т. е. компетентността за издаване на акта произтича пряко от законова норма. Така определеният срок е спазен от КЕВР с приемането на Решение СП-1/31.07.2015 година. Съдебната отмяна на част от решението, не лишава КЕВР от компетентността й, а напротив, задължава Комисията да приеме заместващо решение, което да регулира обществените отношения, към които е било насочено частично отмененото решение. Целта на законодателя с посочването на срока до 31.07.2015г. е, не да установи времева компетентост за КЕВР, а своевременно регулиране на засегнатите обществени отношения. Обосновано съдът е приел, че задължението на КЕВР да се произнесе с решение, с което да установи НСП, произтича пряко от публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. ЗИД на ЗЕ. Безспорно е установено по делото, че процесното решение на КЕВР е постановено след отменително съдебно решение на Административния съд София-град, оставено в сила от Върховния административен съд. С Решение 5483 от 26.09.2018 г. по адм. дело 8493/2015 г. на Административния съд София-град, административният съд не е решил въпроса по същество, поради което КЕВР се е произнесла с ново решение за установяване на стойностите на НСП вместо отменената т. 2.7. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. В този смисъл, липсата на диспозитив в съдебното решение за връщане на преписката на КЕВР за ново произнасяне, не лишава Комисията от компетентността да направи това. Правилен е изводът на административния съд за законосъобразност на оспореното Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на регулаторния орган. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на очертаната му от закона материална компетентност, при спазване на установената форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В него са изложени конкретни фактически и правни основания за определяне на НСП от възобновяеми източници. Съобразени са и указанията на двете съдебни инстанции, дадени с Решение 5483 от 26.09.2018 г., постановено по адм. дело 8493 по описа на Административния съд София-град за 2015 г. и с Решение 3312 от 04.03.2020 г., постановено по адм. дело 14112 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Процесният акт има само констативен характер, тъй като с него се установяват стойности, които вече са били заложени във влязлото в сила Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в частта му по т. 7. С този акт не се определят стойности на НСП към настоящия момент, а в изпълнение на закона се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи, вкл. относно датата, считано от която става това. В този смисъл са неоснователни всички релевирани възражения относно датата, считано от която със спорното решение се установява НСП. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия се определя по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и нормативноопределените по т. 1 до т. 9 от тази разпоредба показатели. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, Комисията определя преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници и технологии, предвидени в ЗЕВИ, въз основа на критериите и ценообразуващите елементи, посочени в същия закон. По силата на чл. 20, ал. 2 от същата наредба стойностите на ценообразуващите елементи по ал. 1 се определят въз основа на информация от официални източници и международен опит, като се коригират в съответствие със специфичните за Република България обстоятелства. При така посочената правна регламентация КЕВР определя цени за група производители в зависимост от вида на възобновяемия източник и другите нормативноустановени критерии. Нетното специфично производство, като един от ценообразуващите елементи, също следва да се определи по група производители, като се съобразяват съответните средни стойности, съобразно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Употребеният в определението за нетно специфично производство израз собствени нужди не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на НСП на електрическа енергия е изражение на осреднените годишни стойности за производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. Нетното специфично производство не следва да се определя за всеки производител на енергия при съобразяване на индивидуалната, специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности в производствения процес, тъй като законовата регламентация, относима към определянето на НСП, не съдържа подобни изисквания. В този смисъл, необосновано касационният жалбоподател възразява, че КЕВР не е съобразила собствените му нужди, като производител на енергия от възобновяеми източници. Комисията не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител. Според § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Следователно всеки обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници има собствени нужди, които са част от производствения процес на електрическа енергия. Тази енергия, която съответната група централи ползва за покриване на технологичните си нужди и е заложена като процент от брутното производство на електрическа енергия на съответната централа фотоволтаична, вятърна, водноелектрическа и от биомаса, не следва да се закупува от крайните снабдители и обществения доставчик. Процентът за собствени нужди е приложим спрямо съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините. От оспореното решение на КЕВР става ясно, че за изчисляване на средната годишна производителност на централите, от вида на притежаваната от касационния жалбоподател, са съобразени данни от БАН относно средните стойности за страната на работещи вятърни електрически централи и съответните технически стандарти, след което е изчислена брутно произведената електрическа енергия за година, от която е приспаднат процентът електрическа енергия за собствени нужди. Енергията за собствени нужди, като част (процент) от средногодишното производство на електрическа енергия, е изчислена по група производители, като при определянето на този процент КЕВР е ползвала служебно събрана информация във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите, съобразно вида на технологиите и техните специфични технически показатели. Тоест, установеният размер на НСП в решението на КЕВР е обоснован с конкретни данни, за които са дадени подробни разяснения. В производството пред административния съд не са ангажирани доказателства, съдържащи данни, опровергаващи посочените в решението на КЕВР, поради което не е налице основание да не бъдат възприети от съда. Настоящият състав на касационната инстанция счита за обосновани и правилни формираните от първоинстанционния съд изводи относно последиците от висящността на административното производство. По делото не е спорно, че след отмяната на предишни решения, с оглед разпоредбата чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, за КЕВР е останало задължението да определи преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия за съответния вид електрически централи, тъй като с отмяната на всяко от посочените решения и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, е възстановена висящността на административното производство по определяне на преференциалните цени. След като това производство е останало висящо, административният орган e бил длъжен да се произнесе с акт, съобразно компетентността си, в съответствие с разпоредбите на чл. 6, т. 1 и на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, от които произтича правомощието на КЕВР да определи преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, считано от 31.07.2015 г., както и задължението на органа да определи НСП, в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. При това положение КЕВР е била длъжна не само да издаде решение, с което да определи преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW, считано от 31.07.2015 г., но и да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, като установи НСП, въз основа на което е определена преференциалната цена. Правилно, административният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя за обратното действие на оспореното решение на КЕВР. Комисията не е придала обратно действие на решението си с израза "...считано от 31.07.2015г.", а е индивидуализирал момента, от който е действало отмененото от съда предходно решение, което настоящото й решение замества. Предвид изложените по-горе съображения, обжалваното решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, следва да остане в сила. Не са налице твърдените от касатора пороци на съдебното решение. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответниците по касация КЕВР и НЕК ЕАД, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100, 00 лв. за всеки един от тях. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия