Решение № 4086 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2021 г.

Решение № 4086 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2021 г., V о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4952 от 23.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1661/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена Заповед № 20/18.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие за прекратяване на служебното правоотношение с П. П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът – П. П., представлявано от адв. Пеневилова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 20/18.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие за прекратяване на служебното правоотношение с П. П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. За да отмени горецитирания административен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на докладна записка от Директора на Дирекция "ДПМРСР" по смисъла на посочените норми от "процедурата", в която докладна записка да се съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, както и датата, от която това да стане. По този начин е приел, че са нарушени действащите правила, въведени с "Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие"", утвърдена на 24.04.2020 г. от изп. Директор на ДФ "Земеделие", приложени като доказателство по настоящото дело. Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано съдът е отменил Заповед № 20/18.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие за прекратяване на служебното правоотношение с П. П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка, като при постановяване на решението съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата за логическото мислене, на опитните правила и др. В конкретния казус грешки от такова естество не са допуснати. Първоинстанционният съд е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания акт. Мотивираният извод на съда е за незаконосъобразност на Заповед № 1670/10.08.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е прекратено служебното правоотношение на П. П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че не е налице реално съкращаване на длъжността и органът по назначаване е приложил неправилно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като органът по назначаването не е спазил собствената си процедура, наречена "Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд "Земеделие", като не е извършил подбор и не е установил, че функциите изпълнявани от длъжността са отпаднали. От доказателствата по делото се установява, че трансформацията на длъжността е фиктивна. Съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно прилагане на материалния закон, което е довело до неговата незаконосъобразност. Действително, след като органът по назначаването е приел свои правила, при които да упражни преценката си кой служител да остави на работа и с кой да прекрати служебното правоотношение и е оповестил тези правила публично, то същите стават част от нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност, докато са действащи. Или, ако органът по назначаване е предвидил процедурни правила за подбор на персонала при съкращаване на длъжности в съответната администрация, то органът по назначаване е длъжен да се съобрази с установените от него правила, ако тези правила са действащи. На следващо място, споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при съпоставката на длъжностните и поименни разписания, действащи преди и след извършеното съкращение, и длъжностните характеристики за заеманата от оспорващия длъжност, се установява, че последната, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, е съществуваща в административната структура на фонда. Действително, както към момента на подаване на заявлението за възстановяване на служба, така и към момента на прекратяване на правоотношението, предвидените за процесния отдел бройки за "главен експерт" са останали практически непроменени – 6 бр., при непроменен щат за цялата дирекция – 99 бр., т. е. не са налице нито фактическите, нито правните основания за издаване на оспорената заповед. Видно от Устройствения правилник, приет с ПМС 151/2012 г. - в същия е определена общата численост на дирекцията 99 щата /приложение към чл. 12, ал. 3 от УП на ДФ3/, като в рамките на същата по отдели може да "размества" служителите, но тези движения следва да са обективни т. е. да почиват не на субективен елемент, а да следват от необходимостите на работния процес. Споделят се изводите на съда, че тази трансформация на длъжността, заемана от жалбоподателя не съставлява действително съкращение на длъжността. Защитата на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в нормативни актове, уреждащите правоотношенията помежду им. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат - органът трябва да преследва най-ефикасно управление на дейността, а служителят се стреми да запази или подобри собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. Законът гарантира правата му като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването им при определени обстоятелства. Прекратяването на служебното правоотношение поради съкращаване в щата следва да се прилага като крайна марка въз основа на обективни обстоятелства, независещи от волята на органа по назначаване. В тази насока е и Решение № 3434/5.03.2020 г. по адм. д. № 13226/2019 г. на ВАС, V отд. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че с издаването на оспорения административен акт е нарушен и принципът за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл, тъй като същото е прекратено самоцелно, след извършване на организационни и структурни промени, които не са обосновани с подобряване дейността на съответната администрация. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, касаторът следва да бъде осъден за заплати на оспорващия сторените по делото разноски. Претендирана е сумата от 1000 лева за настоящата инстанция. Направено е обаче възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се свежда до съблюдаване на константата съдебна практика. Ето защо съдът намира, че сумата от 500 лева по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,