Решение № 9538 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2010 г.

Решение № 9538 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Първо РУ на ОДМВР - Варна, срещу решение № 2100 от 7.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1621/2009 г. от Административен съд - Варна. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност на решението, дължащи се на неправилно тълкуване на закона, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Ненко Тодоров Ненчев, редовно призован, не взема становище. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е обявил (прогласил) за нищожна заповед № 53/16.05.2009 г. г. на Началника на Първо РУ на ОДМВР, с която на Ненко Ненков - старши полицай, категория "Е", в същото управление е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от трит месеца. В мотивите е посочил, че административният акт е издаден от орган, който не е материално компетентен. Съдът счита че наказанията, предвидени в текста на чл. 226 от ЗМВР се налагат от органа посочен в чл. 228, ал. 1 от същия закон и това е органите по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, докато началника на РУ на МВР не е такъв орган. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за произнасяне по съществото на спора при следните съображения: Съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ЗМВР, който гласи: "Наказанията се налагат със заповеди от: 1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ; 2. органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6; 3. служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3; 4. служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2". Следователно органите по чл. 186, ал. 1 могат да налагат всички наказания по чл. 226, за служителите категория Д и Е. Не се спори, че Ненков е служител категория Е. Освен обаче органа по назначението наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2 на държавните служители от категория "Е" могат да налагат и служителите на длъжност "началник група", приравнените на нея и по-висока, както сочи текста на чл. 228, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. Със Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. действувала към момента на издаване на оспорената заповед, е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, в който са определени минималната образователна степен за съответната длъжност и необходимата категория. Видно от този класификатор - Началник на РУ е на по-висока степен от "началник група" и щом последния може да налага наказание " писмено предупреждение", то несъмнено такова право има и началника на РУ. При горните мотиви решението на съда ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд, тъй като не се е произнесъл по съществото на правния спор, а именно - законосъобразността на оспорената пред него заповед. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, настоящият състав на трето отделение на Върховният административен съд,