Решение № 11460 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2015 г.

Решение № 11460 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милена Константинова Григорова против решение № 7479 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 5142/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата й против заповед № РД-15-178/27.03.2014 г. на министъра на здравеопазването за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като реално съкращаване на заеманата от нея длъжност не е извършено и изпълняваните служебни функции са запазени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната на съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-15-178/27.03.2014 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията) и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Жалбоподателката е назначена на длъжност "държавен експерт" в отдел "Управление на международни проекти" в дирекция "Международни проекти и специализирани донорски програми" на Министерство на здравеопазването и заема една от трите бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 31.01.2014 г. С утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 26.03.2014 г., бройките за длъжността "държавен експерт" в отдел "Управление на международни проекти" на дирекция "Международни проекти и специализирани донорски програми" са намалени от 3 на една. Общата численост на отдела е запазена, като бройките за "главен експерт" и за "младши експерт" са увеличени с по една. При тези факти аргументирано тричленният състав приема, че с извършените длъжностни промени в отдел "Управление на международни проекти" на дирекция "Международни проекти и специализирани донорски програми" на Министерство на здравеопазването длъжността, заемана от жалбоподателката, е съкратена. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно установена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката, тричленният състав постановява съдебен акт в съответствие със закона. Обстоятелството, че общата численост на отдела е запазена не може да обоснове различен извод, тъй като преценката за организацията на дейността в администрацията е предоставена на органа по назначаването, който с цел оптимизиране на работата е компетентен да предприеме промени в структурните звена чрез създаване или премахване на отделни щатни бройки в рамките на общата численост. Фактът, че една от бройките за длъжността "главен експерт" е вакантна също не води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Длъжността "държавен експерт", заемана от жалбоподателката, е свързана с методическо ръководство, координация и контрол, докато длъжността "главен експерт" е с изпълнителски функции, като част от присъщите за длъжността преки задължения са по изготвяне на анализи, справки, включително финансови за проекти и програми на министерството. Ето защо правилно е преценено, че тези длъжности не са идентични, а извършеното съкращение е реално и в съответствие с целта на закона, а именно оптимизиране на работата в отдела. Възможността жалбоподателката да заеме друга длъжност в отдела е извън предмета на правния спор, тъй като за органа по назначаването не съществува нормативно установено задължение да предложи на служителите, чиито длъжности се съкращават, друга подходяща длъжност в рамките на същата администрация. Възражението, че функциите, изпълнявани от Григорова са запазени, като са възложени на служител от друга дирекция, също е неоснователно. Представените заповеди на л. 258-282 от делото установяват, че на държавен експерт в дирекция "Европейска координация, международни дейности и протокол" са възложени функции по ръководство или участие в екипа по разработването на конкретни проекти, а не присъщите за длъжността, изпълнявана от жалбоподателката, служебни функции. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на тричленния състав е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Утвърденото, считано от 26.03.2014 г., ново длъжностното разписание на Министерство на здравеопазването и предприетите с него длъжностни промени в отдел "Управление на международни проекти" на дирекция "Международни проекти и специализирани донорски програми" обосновават извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателката длъжност е съкратена. Представените длъжностни характеристики за заеманата от жалбоподателката длъжност и тези за длъжностите "главен експерт" и "младши експерт" в същия отдел, мотивират заключението на съдебния състав, че длъжностите не са идентични, а съкращението е реално, тъй като са намалени бройките именно на длъжността, изпълнявана от Григорова. Ето защо крайният извод на първоинстанционния състав за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответства на доказателствата по делото. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и основните доводи на страните. Пропускът на съдебния състав да се произнесе по възражението на жалбоподателката относно обстоятелството, че служебните й функции са възложени на служител от друга дирекция, в случая не съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като, както се посочи по-горе, липсата на мотиви тази част не засяга правилността на крайния извод на тричленния състав за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на подадената жалба. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,