Решение № 13107 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2013 г.

Решение № 13107 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мартин Юлиянов Матев от гр. Разград против решение № 14 от 28.03.2013 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело № 5/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЦР-133 от 13.11.2012 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Преустройство на два самостоятелно обособени обекта в един със завземане на общи части от сградата и съществено изменяне на общи части на сградата", находящ се в УПИ I, кв. 18 по плана на гр. Разград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличието на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не са спорни фактически извършените от касатора строително-монтажни работи, изпълнени през 2012 г. за преустройство на два самостоятелно обособени обекта в един. Тези дейности са установени точно от контролиращите органи в редовно съставения констативен акт и в издадената въз основа на него заповед, което се потвърждава и от приетото без оспорвания заключение на вещо лице. Спорно по делото е правното квалифициране на извършените работи- като текущ ремонт по § 5, т. 43 ДР ЗУТ - вътрешно преустройство на собствен обект без засягане на конструкцията на сградата и без промяна предназначението на помещенията и натоварванията в тях или като строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Настоящият съдебен състав приема, че обединяването на два самостоятелно обособени обекта в един представлява преустройство, за което се изисква изменение на одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Такова преустройство не може да бъде текущ ремонт, защото не се извършва само вътрешно в собствен обект, а се засягат два отделни обекта, при което е без значение, че те се притежават от един собственик. Направата на отвори за врати и разширяването на прозоречни такива във външните фасадни ограждащи стени представлява съществено изменение на общи части на сградата, което изключва квалифицирането им като текущ ремонт. Завземането на около 9 кв. м от стълбищната площадка (обща част по определението на чл. 38 ЗС) чрез заграждането им и приобщаване към новия общ обект представлява строеж, а не ремонт. Като е достигнал до верни фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,