Решение № 16316 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2012 г.

Решение № 16316 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Цветан Аврамов от гр. Варна срещу решение № 1705/29.06.2012 г., по адм. д. № 3364/2011 г. на Административен съд-Варна. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Дочка Попова и Ганчо Ганчев, в писмено възражение излагат становище за неоснователност на жалбата и молят да се остави без уважение. Претендират разноски. Останалите ответници не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № КД-14-03-1092/29.04.2011 г. на началник СГКК - Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта и регистри, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК за обединяване на имоти с идентификатори 10135.1504.82 и 10135.1504.83. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, при спазена процедура, в която изготвения акт за непълноти и грешки не е подписан от Дочка Попова и Ганчо Ганчев, вписани в кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатор 10135.1504.82,което е пречка за допускане на исканото изменение. Изложени са подробни мотиви за титулите на собственост на страните, като е проследен и статута на процесния имот с оглед установяване конкуренцията на правата на собственост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта от засегнатите от исканото изменение лица е индиция за спор за материално право /ал. 2, чл. 53/ и съставлява пречка за допускане на изменението до решаване на спора по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Безспорно е обстоятелството, че исканото изменение касае нанасяне на имоти с идентификатори 10135.1504.82 и 10135.1504.83 като един имот, като записаните в кадастралния регистър собственици на имот с идентификатор 10135.1504.82 Дочка Попова и Ганчо Ганчев, не са подписали Акта за непълноти и грешки и са възразили срещу изменението. Това безспорно обстоятелство е пречка за изменение на кадастъра и кадастралния регистър и е основание за постановяване на отказ, в какъвто смисъл се е произнесъл началника на СГКК-Варна с процесната заповед № КД-14-03-1092/29.04.2011 г. Превест на титулите за собственост и възраженията по нейния обем не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза обаче касае решение, което има сила на присъдено нещо и по отношение на фигуриращия в кадастралния регистър собственик, в случая съсобственици на имота. Предвид изложеното се явяват неотносими подробните доводи по касационната жалба за статута на двата имота, тяхната квадратура и регулационен и предходен кадастрален режим. Следва да се маркира и това, че при изработване на кадастралната карта, административния орган не изхожда от действащите регулационни и кадастрални планове, а от приоритетно визираните критерии в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, установяващ критерии в следната последователност: т. 1. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. С оглед на това възраженията, касаещи маломерност на имотите, регулационната граница между тях и др. са ирелевантни, тъй като целта на кадастралната карта, вкл. нейните изменения е "заснемане" на фактическото състояние, а не изясняване на спорни права. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Претенцията на ответниците Дочка Попова и Ганчо Ганчев за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява основателна, с оглед изхода на делото, поради което касатора дължи разноски в размер на 300 лв., съставляващи адв. възнаграждение, надлежно внесено по приложения Договор за правна помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК