Решение № 12649 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2010 г.

Решение № 12649 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Краси" ЕООД, гр. Велико Търново, подадена чрез упълномощен адв. Боряна Тончева, против решение № 13 от 28.05.2010 г., постановено от Врачанския административен съд, по адм. д. № 601/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Цветанов и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда относно липсата на основание за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ по искане на лице, на което не е възстановена земеделска земя. Жалбоподателят твърди, че неправилно е приложен материалния закон и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на оспорения мълчалив отказ, като претендира заплащане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на Община Козлодуй оспорва касационната жалба с писмени бележки, с които пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна - ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", гр. Троян не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото разпоредбите на ЗСПЗЗ, относими към случая, уреждат не само правата на тези собственици, на които е възстановено правото на собственост, а и на тези, които са оземлени, на ползуватели, на тези, които са придобили собственост по реда на § 4 и сл. ПЗР от ЗСПЗЗ, както и правата на общините и държавата. Законът няма само реституционен характер, а е специален по отношение правната регламентация на вещните права върху земеделските земи. Според участващия в делото прокурор тълкуването на чл. 34 от ЗСПЗЗ има предвид всички собственици, станали такива на всяко придобивно основание, ако е налице имот с възстановено право на собственост, а не само и непременно на същия собственик, или на неговия наследник, на когото правото е възстановено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 13 от 28.05.2010 г. е отхвърлена жалбата на "Краси" ЕООД, гр. Велико Търново, против мълчалив отказ на кмета на община Козлодуй да се произнесе по искане за издаване на заповед на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с рег. индекс 26.00-318/9.10.2009 г. и жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски на община Козлодуй в размер на 200 лв. За да достигне до този резултат Врачанският административен съд е приел, че производството пред него е образувано по жалба на настоящия касатор против мълчалив отказ на кмета на община Козлодуй за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От приетите доказателствата по делото съдът е счел за безспорно, че жалбоподателят се легитимира като собственик на имотите - предмет на искането по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по силата на нотариални актове за покупко-продажба (описани в приложена декларация към молбата от 9.10.2009 г.), като имотите са придобити от възстановени собственици, т. е. дружеството има качество на последващ приобретател. При тези данни първоинстанционният съд е преценил, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен, тъй като активно легитимиран да търси защита по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е не всеки собственик, а само този, чието право е възстановено. От тук е изведен извод, че под "собственици" по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се имат предвид само субектите, на които собствеността е била лично възстановена, а не и последващите приобретатели. По тези съображения жалбата срещу оспорената заповед е отхвърлена. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при неправилно тълкувана и приложена материалноправна разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Незаконосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателят не е от кръга лица, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, имащи право на защита по този ред, тъй като е приобретател на имота. Лицето, по чиято молба е започнало производството е активно легитимирано да заяви искане по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, в приложимата към момента на издаване на оспорения административен акт редакция от ДВ, бр. 10 от 2009 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. От граматичното и логическо тълкуване на текста, следва заключение, че не само собствениците, на които е възстановено правото на собственост, а всички собственици, в това число и приобретателите, могат да заявят защита на правата си на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Нещо повече, такова право имат и ползувателите с правно основание на земеделските имоти. Изискването за възстановено право на собственост е относно имотът, а не относно собственика, което е видно от редакцията на текста, тъй като обстоятелственото пояснение "с възстановено право на собственост" е относно подлога - "земеделските имоти". Ако законодателят е целял да ограничи защитата на правото на собственост и тя да е само по отношение тези собственици, в полза на които е постановена реституцията на земеделската земя, тогава щеше да изрази волята си и чрез съответната редакция на текста в този смисъл. Настоящият касатор се легитимира като собственик на имоти - земеделска земя с възстановено право на собственост и е правоимащ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приемайки, че в случая липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съдът не е изследвал наличието на останалите предпоставки. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено (включително и в частта за разноските) и при решаване спора по същество оспореният мълчалив отказ следва също да се отмени като незаконосъобразен. Сезираният административен орган следва да се произнесе с изричен акт, в който да изложи мотиви относно наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, като извърши преценка относно съответствието на представените от жалбоподателя доказателства за собственост и процесните имоти, както и да се произнесе относно основанието, на което те се държат от заинтересованата страна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК община Козлодуй следва да заплати на касационния жалбоподател направените в двете инстанции разноски: 75 лв. - внесени държавни такси и 400 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение по приложено пълномощно с договор за защита и съдействие № 23. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,