Решение № 6020 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2014 г.

Решение № 6020 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чавдар Стоянов Бурназки от гр. Кюстендил срещу решение № 14825 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 5637/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Чавдар Стоянов Бурназки срещу заповед № К-2997 от 15.03.2013 г., с която министърът на вътрешните работи му е наложил дисциплинарно наказание уволнение за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е прекратил служебното му правоотношение като разузнавач V степен в сектор "ОИД" при РДГП - гр. Кюстендил, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че: а) с присъда № 213 от 30.06.2011 г. по НОХД № 2136/2010 г. Софийски градски съд (СГС) е признал Чавдар Стоянов Бурназки за виновен в това, че на 13.10.2009 г. в гр. Кюстендил, в съучастие като помагач и подбудител на подсъдимия Юрий Маринов, който, като извършител, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия в Окръжен съд Кюстендил, е получил (приел) дар, който не му се следва, за да извърши действия по служба, като получената сума е в големи размери, поради което и на основание чл. 302, т. 1 и 4, във вр. с чл. 301, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 и 4 от НК СГС е наложил на Чавдар Стоянов Бурназки наказание три години лишаване от свобода заедно с глоба в размер на 10000 лева, платима в полза на държавата, а на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК СГС е лишил Чавдар Стоянов Бурназки от правото да упражнява професия в системата на МВР за срок от 3 години; б) с постановяването на решение № 450 от 22.01.2013 г. по НОХД № 1578/2012 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, присъдата на СГС е влязла в сила; в) следователно от следващия ден - 23.01.2013 г. - жалбоподателят Чавдар Стоянов Бурназки е служител в МВР, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, а освен това е и лишен, със същата присъда, от правото да упражнява професия в системата на МВР за срок от 3 години - предпоставки по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, всяка от които самостоятелно поражда правомощие (право и задължение) на министъра на вътрешните работи да наложи на осъдения служител единствено дисциплинарно наказание уволнение. Един от доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарното уволнение, е бил доводът, че тази заповед била връчена на наказания служител по време, когато той е ползвал надлежно разрешен отпуск за отглеждане на малко дете. Тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е приел този довод за неоснователен със следните мотиви: "Действително, с чл. 248 от ЗМВР е въведена забрана за връчване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск. Изключение от тази забрана обаче съществува за случаите на дисциплинарно уволнение и при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая на Бурнаски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за осъждането му на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При това, той е имал възможността да упражни правото си на защита чрез писмени възражения по изготвеното от директора на РДГП Предложение рег. № 2165/06.02.2013 г. до министъра за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на Поканата с рег. № К-2171/20.02.2013 г. от министъра, но не го е направил. Такава възможност служителят е имал и по настоящото дело, но освен изложените в настоящите мотиви възражения, той не извършва нищо друго по реализация на правото му на защита, за което твърди, че било нарушено." Касационната жалба е основана на същия довод: "Обжалваното решение е неправилно (...) понеже аз нямах възможност да организирам защитата си срещу обжалваната заповед по време на ползвания от мен отпуск за отглеждане на малко дете до 8 години - в случая на сина ми, на който му предстоеше операция. Освен всичко останало, такова процедиране е и неетично, т.к. работодателят ми следваше да изчака малко да се върна на работа и едва тогава да отпочне процедурата, в която аз имах какво да кажа и да възразя." Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд също счита този довод за неоснователен. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е: а) наложил дисциплинарно наказание уволнение, поради което б) е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя в МВР. В ЗМВР не се съдържа забрана за налагане на дисциплинарно наказание през време на разрешен отпуск на наказания служител. Такава забрана е установена само за прекратяването на служебното правоотношение на основание, различно от дисциплинарно уволнение и осъждане с влязла в сила присъда - според чл. 248 ЗМВР служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 8 (при налагане на дисциплинарно наказание уволнение), както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Всяко от тези обстоятелства - наложено дисциплинарно наказание уволнение и осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер - самостоятелно изключва забраната по чл. 248 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР през време на неговия отпуск. А в процесния случай и двете изключващи забраната обстоятелства са налице. Освен това с влязлата в сила присъда жалбоподателят Чавдар Стоянов Бурназки е и лишен от правото да упражнява професия в системата на МВР за срок от 3 години. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (направено с молба от 09.04.2014 г., имаща характер на писмена защита) следва да бъде уважено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,