Решение № 11197 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Анкова, срещу Решение 6824 от 30.11.2020 г., постановено по адм. дело 8137/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С572-0086066/21.07.2020 г., с която е разпоредено запечатване на търговски обект - кафе, находящ се в гр. София, ул. Сан Стефано 4, стопанисван от Шабански ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че липсват мотиви за определения срок на наложената принудителна административна мярка, който съществено засяга правната сфера на търговеца. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Шабански ООД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С572-0086066/21.07.2020 г., първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка в търговски обект - кафе, находящ се в гр. София, ул. Сан Стефано 4, стопанисван от Шабански ООД, както и че касовата наличност по данни от ФУ е в размер на 34,15 лв., а от изготвения опис на парите в касата е установено, че оборотът към момента на проверката е в размер на 175,15 лв. Констатираната положителна разлика в касовата наличност в размер на 141,00 лв. представлява нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на Министерство на финансите. Въпреки това е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 14 дни, тъй като не е съобразен принципът за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Акцентирал е, че нарушението е констатирано за първи път и не е доказано твърдението, че от извършеното нарушение са настъпили вреди за фиска. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. За да наложи ПАМ административният орган е приел, че при извършена проверка на търговския обект e установено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство при извършена контролна покупка на стойност 6,10 лв. При проверката е установено и наличие на положителна разлика между фактическата касова наличност и тази, отчетена от монтираното в обекта фискално устройство в размер на 141 лв. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като е несъразмерна на извършеното нарушение. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилни са изводите на съда, че в конкретния случай продължителността на наложената ПАМ е прекомерна, тъй като било констатирано само едно нарушение. Констатираната разлика в касовата наличност говори по-скоро за системност на този вид нарушения и до извод, че дружеството е организирало отчетността си по начин, че да способства извършването на нарушения от установения вид. Органите по приходите са мотивирали продължителността на наложената ПАМ, както с вида и тежестта на констатираното нарушение, така и с необходимия срок на търговеца, за да вземе мерки за подобряване на организацията на отчетността си, така че да не създава предпоставки за извършване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Шабански ООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение