Решение № 13460 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2009 г.
ВАСI отделение11.11.2009 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 32 от 25.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1598 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13460 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на "Мина Чукурово" АД - гр. София, против Решение № 32 от 25.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1598 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № ТДД-264 от 05.08.2004 г. в частта, потвърдена с Решение № 396 от 15.02.2005 г. на директора на РДД - гр. София. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, изложените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна досежно допуснатото от съда съществено процесуално нарушение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Мина Чукурово" АД против ДРА № ТДД-264 от 05.08.2004 г. в частта, потвърдена с Решение № 396 от 15.02.2005 г. на директора на РДД - гр. София, относно непризнат данъчен кредит в размер на 54 721,69 лв. и съответните лихви. Решението е било постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция след отменително решение на Върховния административен съд № 13587 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 8814 от 2008 г., с което е отменено Решение № 101 от 08.05.2008 г. на СГС, постановено по адм. дело № 1598 от 2005 г., и делото е върнато на Софийския градски съд за разглеждане на спора по същество, като е прието, че първоначалното разглеждане, с което е прогласена нищожността на ДРА, е неправилно. При повторното разглеждане на делото в състава на съда, постановил обжалваното решение, е участвала съдия Анелия Маркова, която е взела участие като член на състава, постановил първото решение. Касае се до допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като както разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.), съгласно който е довършена процедурата по делото (§ 2 от ПЗР на ГПК), така и разпоредбата на чл. 22 от действащия ГПК при условията на императивност постановяват, че по делото не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при разглеждане на делото. След като съставът на съда, постановил обжалваното решение, е сформиран в нарушение на забраната на чл. 12 ГПК (отм.), то следва, че делото е решено от незаконен състав и постановеното решение е нищожно. Освен това е следвало след отмяната на решението от Върховния административен съд делото да бъде образувано и разгледано, но от друг състав и под нов номер. Предвид това Върховният административен съд следва да обяви неговата нищожност и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг законен състав. Следва да се отбележи, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, която задължава Върховния административен съд при повторна отмяна на решението на първоинстанционния съд да реши делото по същество. Това е така само в хипотезите на отмяна на първоинстанционното решение в случаите - предмет на регулиране от разпоредбите на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК. Извън обхвата на тази разпоредба са хипотезите, уредени в чл. 221, ал. 3 и 5 от АПК, при обезсилване на решението и обявяването му за нищожно. Поради това в конкретния случай на обявено за нищожно първоинстанционно решение не следва да се прилага разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК. С оглед тези съображения обжалваното решение следва да се обяви за нищожно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 5 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,